- Г-н Фликеншилд, и тази година не успяхте да се разберете с правителството за нивото на разходите в бюджета. За харчовете в кои области бяха най-големите противоречия?

- Не сме се фокусирали върху нито една конкретна област на разходите на кабинета. Обсъждахме тяхното общо равнище. Имаше предложение да не се харчат средствата, които бюджетът традиционно "спестява" при текущото финансиране през годината и обикновено дава накуп в края й. Но не се постигна съгласие.

- Според МВФ какъв излишък е необходим в бюджет 2005 и бюджет 2006?

- Споразумението ни с българското правителство за тази година предвижда 1% излишък. Има и клауза, че само 31% от преизпълнението на данъчните приходи може да се харчат. На базата на нашата прогноза за преизпълнението до края на годината ние очакваме тази клауза да доведе до излишък от 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Нашата позиция е дори за малко по-висок излишък в края на годината заради влошаването на дефицита по текущата сметка.

За 2006 г., отново мотивирани от това влошаване, бихме искали да видим значителен излишък. На този етап не искам да споменавам цифри, защото трябва да се видят данните за последните два месеца. Но дори и те да се подобрят, не виждам как можем да стигнем до заключението, че догодина не е необходим излишък, както смята правителството.

- Какъв все пак според вас е минималният излишък, който е необходим на България през следващата година?

- Това ще зависи от състоянието на текущата сметка през следващите два-три месеца. Ако не се подобри значително, може би ще са необходими около 3% от БВП.

- Фондът заяви, че е притеснен от увеличаването на разходите на правителството за следващата година...

- Повече ни притеснява увеличаването на разходите през тази година. Дори да се постигне нашата цел за излишък малко над 2% за 2005 г., разходите ще се увеличат с 11% в сравнение с миналата година, или с 8% в реално изражение. Това е огромен скок, а в същото време ни се губи за какво ще отидат тези пари.

В статистиката виждаме действителните кешови плащания досега. Но има и разходи, с които правителството се е ангажирало и които трябва да бъдат платени през последните два месеца на годината. На този етап не знаем от кого са обещани, кои от тях ще бъдат направени...И според мен е добре да се изследва в детайли на какво се дължи това огромно увеличаване на разходите.

За щастие данъчните приходи се увеличават доста по-бързо от предвиденото и това донякъде компенсира, защото част от разходите могат да бъдат финансирани.

- Доколко разминаването между правителството и фонда е само в числата, както заяви финансовият министър Пламен Орешарски, или има и различия за политиките?

- На техническо равнище и двете страни сме съгласни, че в сегашната макроикономическа ситуация е необходим значителен излишък. Но естествено ги има и политическите реалности. Оттам идват и натискът на другите министри, на определени групи в обществото за значително увеличаване на средствата. Искат пари за себе си, но ги вземат от джоба на всеки чрез данъците.

Така че проблемът е политически и това кара правителството да спори с нас за размера на излишъка.

- Обсъждахте ли с правителството приходите и разходите за следващата година?

- Дискутирахме ги, но не сме обсъждали исканията на конкретни министерства или други автономни организации, особено на съдебната система, чието искане бе особено неприемливо. Необходим е публичен дебат, тъй като тези хора са доста арогантни, търсейки публична подкрепа за своята работа, която е критикувана дори от Европейската комисия.

Нашите прогнози за приходите през следващата година са по-високи от тези на правителството.

- Това означава ли, че продължава практиката за занижаване на приходите в бюджета?

- Основните макроикономически предпоставки, на които са базирани нашите прогнози и тези на правителството, са идентични. Така че можете да си направите своите заключения.

- Как оценявате данъчните промени за 2006 г., одобрени вече от правителството?

- Това, което правителството планира, е доста разумно. Разбира се, ефектът от тези три мерки - увеличаването на акцизите, намаляването на подоходния данък и намаляване на социалните осигуровки, е загуба на приходи за бюджета. Това би намалило излишъка или увеличило дефицита.

Обаче значителното намаляване на социалните осигуровки ще понижи разходите за работна сила и ще подобри конкурентоспособността на икономиката. Увеличаването на необлагаемия минимум също е добре дошло. Премахва се една от ставките в подоходния данък и за много хора това ще означава, че няма да плащат подоходен данък. Ще се намалят и административните разходи по събиране на данъците.

Повишаването на акцизите, което ще е по-голямо от договореното с Европейския съюз за 2006 г., също е добро решение, тъй като "измества" напред заложеното увеличение през 2007 г. и 2008 г., когато страната ще се оценява дали изпълнява критерия за инфлация за еврозоната.

- Не смятате ли, че по-високите акцизи създават заплаха за по-голяма инфлация през 2006 г.?

- Определено цените на трите категории стоки ще нараснат. Но това е еднократно увеличение и няма да има сериозно отражение върху другите цени, за да доведе до по-сериозно общо повишение. Същевременно е още една стъпка в посока към приближаване на цените в България към доста по-високото ценово равнище в ЕС. А рано или късно, този процес трябва да се случи.

- Как МВФ оценява ефективността на мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането?

- Виждаме, че започват да дават резултат. Намаляването на кредитната експанзия на годишна база съвпада с нашите прогнози - 36% през септември. Тя продължава да намалява и ние очакваме да бъде 30% за 2005 г., което е дори под нашите прогнози.

- Добре, защо тогава не стигнахте до съгласие с БНБ за ръста на заемите през 2006 г.?

- Защото ние искаме те да забавят ръста още повече. Затова ще се удължи до края на 2006 г., вместо само до март, действието на мярката за 6% ръст (бел.ред. - банките, които надхвърлят този ръст за тримесечие, са длъжни да увеличат резерва си в БНБ с двойния размер на превишението ). Бихме искали централната банка да положи усилия за ограничаване на кредитната експанзия на заемите за домакинствата.

- Да предположим, че ръстът на заемите се забави още повече. Но той и до момента намалява, като в същото време частният външен дълг бързо се увеличава. За какъв ефект тогава говорим?

- Факт е, че някои кредитоискатели, които не могат да получат заем от местна банка заради рестрикциите на БНБ, търсят други източници на финансиране. И в някои случаи, когато местните банки са с чужд собственик, самите те им осигурява контакт къде да искат кредит от чужбина. Така че наистина виждаме един нежелан страничен ефект от тази мярка. Не смятаме, че сама по себе си тя е велико решение. Много повече разчитаме на фискалния баланс, на рестрикциите в публичните разходи.

- Работодателски организации в България обаче заявиха, че едва ли има друга държава като нашата с толкова голям излишък. Обсъдихте ли с тях този въпрос?

- Да. Но не трябва да забравяте, че не са много и държавите в света, които имат толкова голям дефицит по текущата сметка, както България. Така че не е достатъчно само да се сравнява фискалният баланс между страните, трябва да се имат предвид и причините за него.

- МВФ държи ли на позицията си, че Националната агенция по приходите трябва да започне да работи от 1 януари?

- Това е позиция на правителството. Ние чакаме вече пет години агенцията да стартира. Попитахме кабинета дали в действителност има готовност агенцията да функционира пълноценно, без междинна загуба на приходи. Те казаха "Да". И на тази основа ние казахме "Да".