Разстрелът на банкера Емил Кюлев не просто шокира целия държавен и политически елит. Той направо го извади от релси и го тласна в абсурдна посока. Как иначе да си обясним факта, че убийството на един бизнесмен бе квалифицирано от президента, премиера, главния прокурор, вътрешния министър, куп депутати като знаменателно, политическо, саботаж срещу държавата и нейната европейска ориентация, тероризъм, целенасочена провокация и посегателство, опит за дестабилизация на страната и правителството и т.н.? По какво този трагичен край се различава от смъртта на едно 2-годишно дете при взрива в Обзор преди няколко месеца? Или пък от убийството на високопоставена митническа служителка преди няколко дни? Или от разстрела на двама сътрудници на български специални служби в центъра на столицата през няколко седмици? Посегателства, също толкова дръзки, също посред бял ден. Защо те не са тероризъм и не изправиха на нокти държавната машина? Изобщо има ли гадно, по-гадно и най-гадно убийство?



И какво определя кога държавата се задейства и кога - не?



Преиграването на политиците не се изчерпи само с констатациите, че след убийството на Кюлев "България вече не е същата". То продължи и с обявяването на война на организираната престъпност, с лансиране на извънредни и радикални мерки, обещания за бързо приемане на специални закони, за ответен удар срещу организираната престъпност и резултати до 3 дни (Никола Филчев обеща арести в петък, т.е. днес), до няколко седмици (депутати, Румен Петков), до 3 месеца (Сергей Станишев). Набелязаните мерки също са впечатляващи - най-общо те се изразяват в активизиране на оперативно-издирвателната и информационната дейност за получаване на данни, свързани с извършеното престъпление; засилване на контрола на движението по пътищата и охраната на обществения ред и сигурността на гражданите, на граничния контрол и охраната на държавната граница, на стратегически и особени важни за страната ни обекти. Последва обещанието на улицата се вади целия състав на вътрешното министерство, включително жандармерията и Специализирания отряд за борба с тероризма (т.нар. барети). Спряха се отпуските на всички в МВР. Даже на Муун бе забранено да влиза в страната. Но не защото е вреден, а "във връзка с усложнената обстановка в страната след убийството на българския банкер Емил Кюлев" (според официалното съобщение на МВР).

Главният прокурор Никола Филчев разпореди на всички ръководители на прокуратури в страната заедно с органите на МВР незабавно да предприемат решителни и категорични действия срещу организираната престъпност въз основа на закона.



В операцията бе включена даже армията!



Веднага след убийството военният министър Веселин Близнаков обяви, че борбата срещу тероризма, срещу различни групировки или опитите за дестабилизиране на политическото положение в страната, особено в момент, когато се представя докладът на Европейската комисия, трябва да бъдат пресечени много решително и с единодействие на всички ведомства. Още на следващия ден зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков поде темата и каза, че МВР ще иска помощ от армията в осъществяването на мерките срещу организираната престъпност. Нищо, че няма законово основание за това.

За драматизма допринесе и ангажиращата и безпрецедентна лавина от най-височайши съболезнователни писма, изказвания и декларации. Но това е въпрос на личен избор - така решили хората, така направили.

Много по-важно е защо точно този разстрел преля чашата на търпение на държавата спрямо престъпността. И то още преди да са ясни каквито и да е обстоятелства и версии за него.

Но да погледнем позитивно - може би държавата най-после се задейства и наистина обяви война на престъпността. Веднага възникват няколко логични въпроса. След като това е "качествено ново убийство", по думите на Румен Петков, защо отново ще се прилагат онези стари мерки, обещания и заклинания, резултатът от които досега е доказано нулев. Мачкането на криминалния контингент, изразяващ в арести за 24 часа, обиски по домовете, постоянни проверки на фирмите, определено наскоро от Петков като "пресинг", се прилагат след всяко по-шумно убийство от поне 8 години насам. И резултатът винаги е един - още по-интензивни стрелби. Няма причина сега да е по-различно.

Или другата мярка - изкарване на жандармерията, баретите и целия наличен състав на МВР на улиците. Как това ще допринесе за разкриване на конкретните престъпления? И не заприличва ли цялата ситуация на полувоенно положение? Нещо, което със сигурност ще отблъсне много повече чуждите инвеститори и евронаблюдателите от всяко поредно поръчково убийство.

От друга страна, няма нищо лошо улицата да се насити с още полиция, която да всява респект. Стига тя да си върши работата. Нагледен пример: Столичен квартал в нощта след убийството на Кюлев. На кръстовище са спрени три полицейски коли с пуснати лампи, около които се разхождат десетина полицаи. Край тях с бясна скорост минава суперскъп мотор, каран от младеж в анцуг без каска. Това ходещо закононарушение обаче не прави абсолютно никакво впечатление на униформените, които продължават приятелски да разговарят помежду си. Нима от подобни акции има полза? Не, те даже са вредни, защото затвърждават убеждението на някои хора, че



могат безнаказано да газят законите



Тези хора официално не се числят в категорията на мутрите, но са нагли като мутри. Заради такива като тях обществото няма доверие в полицията. След като униформените не могат да се справят с "дребната" престъпност - демонстративното нарушаване на правилата за движение, на забраните за паркиране, на нормите за шум, ако щете, как да очакваме, че ще се преборят с организираната престъпност?

Случката илюстрира и манталитета на голяма част от полицаите - те просто изпълняват заповеди, те не се борят с престъпността. А и защо ли да се престарават, като те пък нямат доверие в следващите звена по веригата - следствие, прокуратура, съд. Репликата "ние ги хващаме, те ги пускат" твърде често бе употребявана в неподходящ контекст и стана иронично нарицателно, но за съжаление, в нея има голяма доза истина. Точно там някъде свършва върховенството на закона и започва безсилието на държавата. Резултатът е предизвестен - безскрупулна организираната престъпност.

След разстрела на Кюлев отново бе повдигнат въпросът за приемането на специален закон за борба с организираната престъпност. Това се лансира толкова често, колкото и пресингът на криминалния контингент. В общи линии идеите се изчерпват в няколко точки - възможност за използване на специални разузнавателни средства без разрешение от съд за поне 72 часа, за задържане по същия ред за поне седмица, за организиране на специализирани съдилища, за създаване на специални екипи, за използване на ресурса на военните съд, прокуратура и следствие. Съществува и вариант с такъв закон да се създаде специализирана национална служба за борба с организираната престъпност и корупцията от типа на ФБР, която да е извън МВР и да е равноотдалечена от всички власти.

Може и да има логика в подобни начинания, но към тях трябва да се пристъпва едва когато се изчерпят възможностите на всички вече действащи закони. А ситуацията изобщо не е такава. Защото и в сега действащите нормативни документи има достатъчно възможности за смачкване на престъпността. Има закон за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуален кодекс, които позволяват тотално подслушване и следене. На пръсти се броят случаите, в които съдия е отказал използването им. За последните 4 години са дадени десетки хиляди такива разрешения. Има специален закон, който дава възможност за криене на анонимни свидетели. Има достатъчно нормативни актове за прикриване на агенти. Самата прокуратура организира специални отдели за борба с корупцията и организираната престъпност. Има инструкция за взаимодействие между МВР, прокуратура и следствие с повече от 300 текста, подписана тържествено в присъствието на президента, в която детайлно са уредени всички възможни хипотези при разследване. И то с много дори извънзаконови правомощия. Има закон "Петканов", по който трябваше да започне да се отнема имуществото, придобито по престъпен начин. Той сам по себе си има специален характер. Има НПК, който позволява съд за три дни. И т.н., и т.н.

Така че



проблемът не е в липсата на закони, а в дефицита на воля за прилагането им



Проблемът не е в броя на показните и поръчковите убийства. Такива има в целия Евросъюз. Там даже бяха убити премиер, външен министър, магистрати... Във Франция стават 1200 убийства годишно, част от които гангстерски. В България годишно има между 250 и 300 убийства. А в Ню Йорк едва наскоро убийствата бяха свалени от обичайните 3300 годишно на 1900. Част от тях също са показни, гангстерски. И в Холандия има, и във Великобритания, и в Италия.

Драмата в България е, че след убийствата не се случва нищо - няма разкриване, арест, присъда и изтърпяване на наказанието. Нито веднъж. На това поле държавата просто не работи. Защото се е сраснала с организираната престъпност. И докато не се удари силно и болезнено по най-висшите етажи на властта, резултат няма да има. Няколко висши фактори в ЕС го казаха в прав текст - да се вкарат в затвора подкупните полицаи, следователи, съдии, прокурори, политици, депутати, министри, данъчни, митничари, съветници, експерти, чиновници с всичките им обръчи от бизнесприятели. И най-идеалният закон няма да проработи, ако прилагането му се повери на стари, прогнили кадри. Те имат неоценим опит, но не в спазването на закона, а в заобикалянето му.

Политиците обаче не желаят да погледнат реалността в очите. Те предпочитат да персонифицират проблема, а не да му направят дисекция, колкото и болезнена да е тя. За тях е по-изгодно причината за отлагането ни за ЕС да е убийството на Емил Кюлев, а не нереформираната правораздавателна машина. За тях е по-лесно да поискат извънредни мерки с ясното съзнание, че това е имитация на активност, която няма да реши проблема, отколкото да нарушат установената от години омерта за корупцията в собствените си редици. Те са впрегнали всички сили за спечелване на благоразположението на Европейския съюз. Без да си дават сметка, че то минава през възвръщането на доверието на обществото в държавата. Този процес ще е много по-дълъг и труден от преговорите по всички евроглави взети заедно. И за него също трябва воля. Най-вече политическа.