От месец насам по Канал 1 на БНТ върви реклама на конкурс за любителска фотография на тема "Най-красивото място в България". Организатор е ръководството на телевизията, което обещава да поощри участниците, като подреди техните снимки на изложба в едно от новинарските студиа. А през септември е планиран Ден на отворените врати и тогава любознателното гражданство ще може да разгледа изложбата.

Тази инициатива, привидно невинна и благородна, е в същината си



лукаво зловредна и обществено опасна



Това е така, защото българското общество през последните десет години демонстрира брутална непоносимост към красивите места в своето отечество. Голяма част от този национален ресурс беше лекомислено и необратимо погребана за вечни времена сред архитектурен кич и бетон. Образите на това лекомислие са пръснати из цялата страна и точно те заслужават да бъдат снимани и показани. Очарователното някога



Банско днес прилича на туристическо гето,



в което привидният лукс не може по никакъв начин да прикрие оскъдното въображение на инвеститорите, дефицитното чувство за чест и приличие у общинските власти и професионалното малодушие на архитектите. Същото стана в Несебър, Созопол, Слънчев бряг, Златни пясъци и на много други места. От Черноморието почти не е останало място, незасегнато от пошли и алчни инвестиционни попълзновения. Битката за Иракли изглежда необратимо загубена. В Кара дере, последният девствен плаж между Бургас и Варна, вече е планирано строителство на голям курорт. Миналия месец правителството благослови застрояването на Странджа. Сигурно е, че никакви ограничения - нито в гъстотата, нито във височината на сградите - няма да бъдат спазени. Българският чиновник при подходяща мотивация ще намери начин да ги заобиколи. Законодателят ловко ще му даде гаранции за това, както стана със закона за Черноморието. Той беше приет, когато започна да губи смисъл, и пак не можа да спре строежа на нови хотели на самите плажове тази пролет. Впрочем точно формалните строителни ограничения в последните години родиха причудливата архитектура в София - триетажните покриви с балкони и разни башни, които по документи не се смятат за етажи, но все пак са етажи, при това нелепи и уродливи.

Заради характера на трансформациите в българското общество през последните години днес добрият вкус и усетът за крехката и деликатна природа на красивото се оказаха непонятни и чужди за властта. У нас добрият вкус все още рядко спохожда големите пари. Механиката на прехода се оказа такава, че инкубатори на бизнес елита станаха бившите партийни комитети, службите за сигурност, спортните училища и армията. Не е известно в някоя от тези институции някога приоритетно да е насърчаван усет за красивото. Днешното българското общество е инфантилно, а



инфантилът няма устойчив естетически критерий



Неговият вкус е еклектичен, парвенюшки, неуверен и лишен от усет за разумна мярка и пропорция. В същото време е арогантен и вулгарен. Усетът за красивото у едно общество е въпрос на усреднени и общоприемливи критерии, това е естетически консенсус, който у нас изглежда трудно постижим. Красивите места са общ ресурс, обвързан с общи отговорности. Те не могат да бъдат безусловно лично достояние, както никой родител не е господар на децата си и не може да прави с тях каквото му хрумне. Ограниченото въображение на българското общество личи дори и в това, че в представите на най-просветените сегменти от бизнес елита образите на красивото са сведени до игрище за голф.

За бога, братя фотографи, приятели и ценители на красотата, не снимайте нищо красиво и нищо не изпращайте за конкурса на БНТ. Още преди да са изсъхнали вашите снимки, ресорни министри, областни управители и кметове ще подпишат разрешения за застрояване на тези места. Бетонът вече се върти в бетоновозите, а проектите с кичозни хотели и жилищни блокчета отдавна чакат в архитектурните бюра. Вместо красиви места снимайте най-красивите хора на България. Снимайте Асен Гагаузов и Джевдет Чакъров, снимайте кметове и туристически босове. Снимайте хотелите в Слънчев бряг или казармените бетонни дувари и мутробарока в Драгалевци и Бояна. Снимайте молове или пък застроените участъци от Южния парк в София. Снимайте Софиянски и архитект Стоян Янев. Снимайте двата нелепи до комизъм хотела, които президентският спонсор Людмил Стойков построи в курорта Дюни. Снимайте архитектите, които ги проектираха. Впрочем, те са същите, които проектираха и самия курорт през 80-те години, и този факт не прави чест на архитектурната гилдия.

Преди няколко години Симеон Сакскобургготски каза, че най-голямото богатство на България са хората. Като го чух и изтръпнах. Помислих си: "Продал ни е в робство." Оказа се, че греша. Такава сделка изобщо не е нужна. Общество, което се опитва да забогатее чрез безконтролно отчуждаване на обществен ресурс в частна полза, т.е. чрез системно самоограбване,



такова общество живее в нескончаемо и самопричинено робство



За да се запазят красивите места в България, те трябва да бъдат обгърнати в конспирация. Трябва да останат скрити за инвеститорите. Да не се знае за тях. Сигурно някой ден, когато децата на днешната мутро-политическа олигархия изпратят своите деца да учат в престижни колежи, когато сложният баланс между богатство, приличие и добър вкус бъде наместен, а разбирането за красивото като национално значим и ограничен ресурс докосне съзнанието на българската администрация и най-сетне, когато българският инвеститор бъде готов с ръка на сърцето да каже: "Истински красиво е там, където мен ме няма", чак тогава инициативата на БНТ не би изглеждала така лукаво зловредна и опасна, както сега.