:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,710
Активни 197
Страници 36,678
За един ден 1,302,066
Интервю

От класиката идва поетизирането на престъпника

На фона на турските сериали "Под игото" е модерен роман, смята литературният критик Йордан Ефтимов
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Йордан Ефтимов
--визитка--

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Завършил е Класическата гимназия и българска филология в Софийския университет. В момента е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет. Автор е на книгите "Антична литература" (2001) и "Модернизъм" (2003), както и на монографията "Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов" (2008). Преди броени дни излезе и последната му книга "Двойното дъно на класиката".



- Г-н Ефтимов, още миришеща на мастило, последната ви книга се определя като "скандална". Кое я прави такава?

- В "Двойното дъно на класиката" съм включил 10 мои студии върху български т.нар. училищни класици. Издадох я в издателство, което по принцип не се занимава с учебници, именно за да подчертая, че моите разсъждения върху творбите и проблемите не претендират за официозност. Това е книга за четене, не за учене, тя е предназначена за широка аудитория и не виждам какво скандално има във факта, че за класиците, за известните литературни творби може да се пише атрактивно, на достъпен език. Акцентирал съм на самите текстове, без да закачам фигурата на автора, биографията му. Гледал съм да се съобразявам с различните контексти, в които съществува дадено произведение, защото то не е едно и също пет години по-късно и сто години по-късно. Т.е. в рамките на времето един и същ текст се променя дори в очите на своя автор. Вижте одата "Левски" на Иван Вазов. Не случайно съм я включил в книгата, тъй като самият поет е правил по нея генерални редакции, съкратил е 43 стиха, по различни исторически и естетически съображения. Ето, това ме интересува - да разбера защо именно ги е съкратил.

- И?

- Ами защото е бил силно повлиян от романтизма, когато ги е писал. В тях се говори как Апостола е бил окован във вериги, как паяжини са се вплели в косите му, как палачът го измъчва, дамгосва го с нажежено желязо - и всички останали готически страхотии. Махнал е тази част от одата, по простата причина че не отговаря на историческата истина. Левски никога не е бил измъчван. И Вазов е знаел това. Второ, написана по този начин, творбата предизвиква жал, съчувствие, състрадание, но не и патриотичен патос. Съобразил е и това. Така че говорим за сблъсък между естетическата доктрина на Вазов, която идва от Франция, и българската публика, която е била по-непосредствена като възприятия.

- Има ли в родната класика наложени стереотипи, които в дългосрочен план оказват негативно влияние?

- Йовков. Клишето е, че е реалист. Не е реалист. Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит. Да не говорим, че е от авторите, които налагат бедността като положителна нравствена характеристика. Много ме занимава и болестта като разбиране. Наложило се е, че туберкулозата и въобще болестите на белите дробове са свързани с по-възвишените натури. Анализирал съм и темата за меланхолията през Възраждането през творчеството на Славейков, който я изкарва един вид "модерна болест" и я определя като "да искаш нещо, но да не знаеш точно какво". Пак през класиката се прокарва и друг модел - че не е задължително да си чел много, за да пишеш добре. Че творчеството трябва да произтича от някакъв самороден твой гений. Че писателят е някой, който наблюдава, да не кажем "шпионира", околните, седи (обезателно нощем!) и нещо там пише (това идва от Далчев). Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите, които предполагат трудолюбие, интелектуално усилие, въобще имат друг вид натрупвания. Да, днес може да се спукваме от смях над преводите на Вазов, които са наивни и нескопосни, но и лошите преводи са ценни, тъй като дори с кривото разбиране на оригинала пораждат културен продукт. Трети парадокс - българската култура е фиксирана върху женската красота, това идва от дебелите томове, но е навлязло в гротескни форми в ежедневието ни. Особена е и идеята за престъпника, неговото поетизиране - и то не е от днес. Затова смятам "Индже" на Йовков за важен разказ - как лошият разбойник става добър. Да, ама за него е писал и Раковски. И двата образа са коренно различни.

- Кой може да посочите като най-актуален от класиците?

- Димитър Димов. Той разказва за това как се изкарват пари, за пътя към забогатяването, за хората, които се издигат от дъното, за това какво правят онези, които се замогват, но продължават да мислят като бедняци. Той е типичен автор на буржоазния роман. И е супер актуален в наши дни. Героите му от "Тютюн" буквално оживяха в съвремието ни в лицето на много хора, които първо са били слуги на номенклатурата, после станаха фабриканти, обаче си останаха с мисленето на слугите, въпреки че вече са богати хора. Та ето - Димов е психологът. Той психологизира не само на база материален успех. Пише и за морфина, за търсенето на утеха в изкуствения рай. Друга наболяла в наши дни тема. Мен искрено ме удивлява това колко актуално може да звучи българската класика, ако се взрем в нея. Вземете турските сериали. Че на фона на техните теми и сюжети "Под игото" си направо модерна литература.

- Как се промъква в този лабиринт съвременният писател?

- Именно клишетата са станали причина в България писателите винаги да искат да са "мъдри". По отношение на хората на перото е наложен зловредният стереотип, че трябва да си гледат писането и да нямат обществена позиция. Някак се смята, че не може да си едновременно поет и политик. Затова никой не умее да пише атрактивно за обществените процеси. Самоиронията, шегата, закачката, майтапът, онова, което би развеселило читателя, би го трогнало, напълно отсъства. Друга крайност е бунтарството, но и то е псевдо. Тези, които се опитват да пишат по-експериментално пък, са наясно, че това силно ограничава аудиторията им. Така че всеки си избира - или да пише по-просто, на ръба на булевардната литература, обаче да се продава, или да си отвоюва възможността да експериментира, като чрез социалното си поведение си осигури популярност. Като да речем Любомир Левчев, който не е лесно смилаем за широкия читателски кръг, но всеки го знае.

- Как реагират студентите на понякога радикалните ви тези?

- Те просто искат да бъдат заинтригувани. Не може да им кажеш за някой автор отпреди сто години, че чисто и просто е велик, и точка. Но ако започнеш с "А бе, знаете ли, че в българската литература има наркомани?" - аудиторията е твоя. Изненадват се и наистина прочитат "Осъдени души". Или ако им кажеш, че нашата класика е ориентирана около темата за мъченията... Тогава, за да разберат как е станало така и вярно ли е - започват да четат Вазов. Няма друг начин да разбиеш клишетата от средното училище. Колкото и да ги мислим за информирани и отракани, младежите неизбежно са попили въпросните глупости.

- Защо напоследък се получава така, че за съвременната литература се говори с повече клишета, отколкото за класиката?

- Оказа се, че самите съвременни писатели са склонни да играят тази игра. Иди кажи на някого нещо невинно като комплимента, че пише "леко". Той няма да мигне цяла нощ от обида и ще те отминава, като те срещне на улицата. Гледам как 20-годишни хлапаци говорят за литературата като Антон Дончев, т.е. за тях писането не е нормална почтена работа, а някаква божествена институция. А най-много се потрисам, когато започнат да говорят за "държавна помощ". Как, видиш ли, трябва данъкоплатците да подпомагат "високото изкуство". При положение, че хората най-вече искат да са здрави и да имат по-добри пътища. Ето затова е и този високопарен език винаги, когато става дума за книги. Той идва от опасението, че може да принизиш това, за което говориш, че едва ли не ще измениш на занаята, че няма да изглеждаш достатъчно солидно. Имам чувството, че медиите направо се страхуват от нас, критиците. Като кажеш, че си литературовед, се предполага, че ще пишеш скучно и неразбираемо. С ръка на сърцето, в повечето случаи това е самата истина. Така практически няма откъде човек да почерпи нормална информация за текущата литература. А иначе, ако се замислим, по-голяма е частта на хората, които си купуват книги, отколкото на онези, които ходят на приеми. Обаче и те си вземат вестници със светска хроника, тъй като им е разказано интересно кой с коя булка е бил. Според мен критиката трябва да се поучи от този начин на говорене. Ама кой ще рискува с такива рецензии...
172
4626
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
172
 Видими 
04 Юни 2010 22:37
Айййй, тук ще се лее кръв и ще се мятат камъни и дърве цял уикенд А иначе - за автора и мненията му

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
04 Юни 2010 23:08

Kолко, Боже, му личи, че е от Разград....
04 Юни 2010 23:21
Йордан Ефтимов
04 Юни 2010 23:22
Ами не е шопче от Подуене, майничка от Пловдив, аверче от Бургас, или пък да е от Плевен, да го е...
Поне може да мисли. И не го е страх да си изкаже мислите.
Пък и няма как да го изколадиш на Амнина да му клъцне писанието, пусто мъка, нали, оти Редакторът го е пуснал.

04 Юни 2010 23:38
Обаче и те си вземат вестници със светска хроника, тъй като им е разказано интересно кой с коя булка е бил.

За ББ‌ не се отнася, нали?
04 Юни 2010 23:39
Боже, прости му...
То, още като прочетох:
В момента е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет.
трябваше да спра да чета, ама пуста надежда...
-----------------
Don, за толкова простотии не може само Разград да е виновен...
Такова самочувствие - Йовков такъв, ама пък Димов...
____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…

Редактирано от - редник на 04/6/2010 г/ 23:43:55

04 Юни 2010 23:42
Авторът разчупва определени стереотипи, с които поколения българи са/сме израснали и възпитани, така че няма как да няма сега спор, дали е прав или не. Което трябва да му се признае, е, че открито споделя мнението си, без да се страхува, че то може да се оказже политически "некоректно". Но нали в спора се ражда истината ! Повечко подобни материали не е зле да се публикуват (след като 3 дни само за Гоце си говорим, т.е. за голямото Нищо, защо не и по такива важни въпроси да не се дискутира по-често ?).
04 Юни 2010 23:42
А както писа наскоро Старшината, ето този гениален педагогически похват ме просълзи:
Но ако започнеш с "А бе, знаете ли, че в българската литература има наркомани?" - аудиторията е твоя. Изненадват се и наистина прочитат "Осъдени души".
Какви студенти, какви главни асистенти!...
Може би, ако им беше казал, че има филм, щеше да им спести четенето...
--------------
Е, как да не почна да гледам по-оптимистично на идеята за Пернишки университет...

____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…

Редактирано от - редник на 04/6/2010 г/ 23:44:27

04 Юни 2010 23:43
Йордан Ефтимов
04 Юни 2010 23:55
О, пак капризи. Какво искате, писал е напълно членоразделно човекът! Преди десетина години беше членоразкъсващ... Грях ми на душата, пускам линк:


Натиснете тук


Сега е съвсем друг. Имайте доблест да го признаете.
05 Юни 2010 00:07
Шломо, би ли ни обяснил по-подробно, как и къде човек може се научи да пише така членоразкъсващо?!
Тъй де, да се поизучим и ние малко..колкото да сме подготвени таковата, за великите мисли на разни блондинки от Форума.

05 Юни 2010 00:13
Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момчето? Казва си правото! И аз казвам, че класиката има двойно дъно.
05 Юни 2010 00:13
ами общо взето човекът, поне при мен, постигна целта си - ще си купя книгата му.
05 Юни 2010 00:17
Много интересно интервю, и е прав за повечето неща. За Йовков и аз съм го казвал тук. Д. Димов - също вярно, препрочетох Тютюн наскоро.

Редактирано от - Чичо Фичо на 05/6/2010 г/ 18:16:54

05 Юни 2010 00:19
Нели, и докато го чете..предполагам си отказала цигарите.
05 Юни 2010 00:20
Определено членоразкъсващи могат да бъдат само блондинки, но само при неограничено количество членове в склада. Такива има само в шООто на Слави, ама са пластмасови..
05 Юни 2010 00:51
Не можах да разбера какъв писател е Йовков. Сигурно цървул, щом издигал бедността в положителна нравствена характеристика.
05 Юни 2010 00:59
Нов български университет - класическа чалга.
05 Юни 2010 01:14
Шломо,
Ти си лош човек!
Надникнах в статията, зърнах една гностическа диалектика и сега цяла нощ ще я сънувам.
05 Юни 2010 01:45
Само една забележка към авторката:
Кой може да посочите като най-актуален от класиците?

КОГО, Миленке, КОГО, а не КОЙ.
Аман от шопизми.
05 Юни 2010 01:56
Йордан Ефтимов
това е дълго чакана констатация за съвременното образование.
05 Юни 2010 02:39
"Левски никога не е бил измъчван. И Вазов е знаел това."
***
А, ти г-не откъде знаеш и за Левски и за Вазов? Дали не си гледал и ти ония постановки в Младежкия театър когато баш заптието гледа Левски отдолу-нагоре и сал дето не го прави национален турски герой? Май не си бил роден йощ тогава? Или пък си подразбрал от ДПС-то и българските потурнаци? - май по-вероятно.
***
Какво значи не бил измъчван? Само дето го обесили хуманно и то май с ръцете на някакви цигани дето пък после направиха българи по стар турско-баташки табиет. Щото присъствуващите възложители вина нямат, нъл тъй?

05 Юни 2010 02:53
В тази тема не съм писала, не виждам защо се обръщат към мен. А иначе няма как да откажа нещо, което никога не съм започвала.
05 Юни 2010 04:58
Уникален ... ето нещо свежо от автора,
СБИРЩАЙН

Йордан Ефтимов

Малък

В началото бе лайното. Прадядо построил къщата си от лайна. Дядо обаче бил представител на модерното поколение и през 37-а направил двуетажна къща в града, която била от тухли...
цялото произведение Натиснете тук
А стиховете му са просто невероятни ...
ОБИЧАМ ТОЗИ РИТУАЛ


Йордан Ефтимов

Когато оправям леглото за деня -
то се състои от един широк матрак
направо на пода,
и хвърлям върху него възглавниците
като някакви шибани трупове,
не ми пука за нищо.
И има време за всичко на този свят.

Тука можете да му се насладите на цялостното творчество ...
Натиснете тук

Редактирано от - кормиснош на 05/6/2010 г/ 05:01:10

05 Юни 2010 05:42
Който иска може да хвърли едно око на големият литературен скандал който се вихри напоследък и лютата престрелка между нашите литератори.
Уточнявам - който не иска - да НЕ гледа...
Ето:
Поетът Борис Христов отказва орден
В писмо до Министерския съвет поетът Борис Христов обяви, че отказва да получи ордена “Св. св. Кирил и Методий” I степен, който му бе присъден преди дни. На последното си заседание правителството реши да връчи на Христов отличието “за големите му заслуги в областта на културата и изкуството”. “Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната”, е написал Борис Христов в посланието си до министрите. То бе изпратено чрез негов приятел - Едвин Сугарев.

Натиснете тук

Редактирано от - E6 на 05/6/2010 г/ 05:44:08

05 Юни 2010 05:47
Реакцията:
Български писател
Тома Марков
Добре, какво искаме? На нас писателите ни са като колиби, държавата ни е колиба, но без покрив. Научихме, че поетът Христов е отказал държавен орден. Никъде по света това не е ставало. Отказвали са Нобелова награда, но тя се връчва само от Швеция, не мога сега да си спомня дали е имало швед нобелист, но и да е имало и ако е швед, той едва ли би я отказал... Не мога да си спомня също дали званието „Рицар на Британската империя” е отказвано от когото и да било. Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Той взел, че отказал наградата, ах, ах, ах... Не стига това, ами разпратил и писмо до медиите, ах, ах, ах... Щях да се напикая от смях, ако не бях толкова целенасочен и не пазех пикнята си за онези елементарници, които правят пиар, бършейки си пернишките задници с национални реликви. Добре, негова си работа на Борис Христов дали ще приеме национален орден или не. Когато прочетох стиховете му за пръв път, бях на 14 години и бях в шок, стори ми се много добър, малко по-късно вече не мислех така. Ако бях невъзпитан, щях на момента заявя БОРИС ХРИСТОВ Е ЛАЙНО, но не съм и няма да го кажа. Едно обаче е ясно – българските писатели са като българските хора и ето поради това АЗ ИЗБЯГВАМ ДА БЪДА И ДВЕТЕ. Разбрахме се, нали?

Натиснете тук

Редактирано от - E6 на 05/6/2010 г/ 05:48:28

05 Юни 2010 05:49
Даскал Цеко, всъщност трябва да е или "Кого можете да посочите", или "Кой може да бъде посочен"
А относно г-н Ефтимов - може да си гледа работата. Хубаво, че си показва мислите наяве и плюе там, гдето свари, но като гл.ас(пък било то дори и в НБУ) направо се излага. Най-малкото с изразяването си. То и аз реших да оплюя една книга на Николай Аретов преди няколко месеца, но това беше само заради това, че нямах време да напиша нещо смислено и въпреки това получих отличен.
Та...няколко забележки по отговорите в интервюто:
Първо - след добро изследване върху живота и творчеството на Иван Вазов почти всеки достатъчно обременен със знания човек би преценил, че въпросният наш възрожденец си е направо графоман, популист, и не на последно място - педофил.
Второ - Йордан Йовков е единственият българин, достоен за Нобелова награда по литература.
И трето - най-актуалният класик в българската литература е Христо Смирненски с неговата "Приказка за стълбата".
А относно поезията на г-н Ефтимов - Натиснете тук
05 Юни 2010 05:52
Реакция на реакцията:
Поетът като задник
Едвин Сугарев
Аз обаче не съм възпитан, Тома, и ще ти кажа, че си лайно – и то от редките. Или – ако това ти харесва повече – си бърсалка за задник. По-точно в случая: за пернишкия гъз на този, дето ги връчва тези ордени, и за дебелия мулташки дирник на онзи, дето ги заръчва.
Каква родина, Тома, какво “плюене по челото на сънародниците си”? “Крайно селско” било да се откаже орден, с който те удостоява собствената ти родина? Коя родина, бе Тома? Теб Гоце ли ти е родината? Или Вежди с “българския Лувър”? Виждал ли си го него как става лауреат на титлата “най-виден български мултак” – навръх юбилея си, в гадната и гладна зима между 1996 и 1997-а, на огромен купон в “България” на Царя, как всичките видни български мутри и ченгета тропат там хорце и плюскат черен хайвер, а по огромните витрини са полепнали изпитите лица на хората отвън? Отвори YouTube и виж.
С благоговението на тези ли ръце да приеме Борето наградата? Да я поеме от ръцете на онзи, дето в деня, в който българи изгоряха във вагоните на влака София-Кардам, отиде да трепе вълци край Симитли? Коя да му е родината на него тогава – общността от носители на най-висшите държавни отличия ли да са му родината? Иван Славков, Ахмед Доган, Максим Ставински и Тодор Батков ли да са му родината? Или Любомир Левчев, в чиито пешове си се вкопчил, откакто си се писал поет – който също не намери сили да откаже “честта” да бъде част от тази компания?
В тази ли редица искаш да се подреди Борис Христов – и то за да уважи родината си?! Май бъркаш страната с държавната власт, а народа с този гаден, натрапен с помощта на плазмодии елит. Като те чета и те гледам, повече от ясно ми е защо сега не харесваш и не разбираш стихотворенията му: няма и да ги разбереш – и то не защото си тъп, а защото просто си меркантилна продажна душица – която се мъчи на всяка цена да изтъргува нещастното си поетично можене на тезгяха на голямата шумотевица – да се продаде в шоу-спектакъла – поради което много ти се иска всички да са меркантилни душици като теб, та да няма с кого да те сравняват и заради кого да те укоряват.
Ти да си чел случайно “Орден” на Димчо Дебелянов? Чел. Все дотолкова са те изучили в училище. Там царствената храчка се превръща в орден и се лепва връз челото на “някой тлъст държавен мъж”. Тук ордените се превръщат в храчки – и тези храчки именно се лепват връз челото на сънародниците ни. Това е елитът, който се самовъзпроизвежда – одимен от пурата на Тошо Тошев и озвучен от шумотевицата на чалга културата – към която между впрочем самият ти принадлежиш.
Само че знаеш ли каква е ролята ти в тази компания – твоята и на разни други задници като Мартин Карбовски например? Ролята на шута. Звънтенето на невидимите звънчета, накачени по прословутия ти черен каскет. Цялото ти нахакано и нашморкано поведение, разните ти “героинови” пози, нещастните ти автобиографии, тъпите ти наркомански рапове – всичко това е най-долнопрпобно шутовско кълчене а ла “Радка-пиратка” – само че на поетическия дансинг.
В горната храчка си вместил едно единствено вярно изречение и знаеш ли кое е то? Че българските писатели са като българските хора, а ти избягваш да бъдеш и двете. Така е: не можеш да бъдеш нито писател, нито човек – защото си задник, Тома. Най-обикновен дрислив задник – и нищо повече.

Натиснете тук
05 Юни 2010 06:38
Кормиснош, благодаря!! Нека да опитаме да разнищим следващото изречение и после да даваме определения за Отговарящия на Въпросите
"Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите"

Преводите на кое?? На друг фолкор? О, ама че съм глупав!Изглежда Отговарящият има предвид преводите на Светото писание, за което се твърди, че не е фолклор.Защото, според мен ВСИЧКО е малко или повече фолклор, включително и превода на някой фолклор... Егати му и работата...

Редактирано от - ivo kunchev на 05/6/2010 г/ 07:19:56

05 Юни 2010 06:38
E6, имах не така голямото щастие да се запозная с дуета г-н Марков и г-н Карбовски. Относно конфронтацията между г-н Марков и г-н Сугарев - без коментар, защото единият е май винаги толкова пиян, че не знае какво приказва, а другият се принизява до нивото му в отговора си.
Инак по още малко по темата - натиснете тук
05 Юни 2010 07:04
Не е реалист. Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит. Да не говорим, че е от авторите, които налагат бедността като положителна нравствена характеристика. Много ме занимава и болестта като разбиране. Наложило се е, че туберкулозата и въобще болестите на белите дробове са свързани с по-възвишените натури.


А има и болести свързани с главния мозък, но те са недостижими за Афтора, защото почва за тях няма там...
Критик на Йовков. Ама, че мъка...
05 Юни 2010 08:08
Както и се очаква, ощипани булки у форума, бол. Или поне им се ще да са ощипани.
05 Юни 2010 08:09
разрешени ли са вече еднополовите бракове, та тоз е с халка
05 Юни 2010 08:12
Какво да кажеш за човек, който се опитва да се прави на интересен? Без да има грам заложби за това? И се получава само елементарни опити за скандализиране.
Като в час, когато някой пубер не разбира за какво му говорят, но иска на всяка цена да му обърнат внимание. И започва простотиите. След което е доволен - ОБЪРНАЛИ СА МУ ВНИМАНИЕ!!!
Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит.

Аман от митоборци! Особено опитващите се да създадат митове, че се борят с закостенялостта, а не с комплексите си!
Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите, които предполагат трудолюбие, интелектуално усилие, въобще имат друг вид натрупвания

Бе ти може да си сигурен, че и Земята е плоска - ама това кого интересува? Няма как всички психопати да бъдат изслушани. Че и лекувани.
Затова смятам "Индже" на Йовков за важен разказ - как лошият разбойник става добър. Да, ама за него е писал и Раковски. И двата образа са коренно различни.

Гениално откритие! Стига бе! Пък аз да не съм се замислял, че Бенковски при Вазов и Захари Стоянов може да е различен? И кой да ти се сети, че кан Аспарух в различните книги на различните автори е различен?...
Е, не - нямам време да се занимавам с комплексарските изцепки на един самонадеян в простотията си човечец!
Само ще напомня анекдота за музиканта, който на 16 години казвал: "Аз!!!", на 25 "Аз и Моцарт", на 35 - "Моцарт и аз", на 50 - "Моцарт".
Но анекдотът е за развитието на интелигентен човек, не за типично снобарстващо полуинтелигентно хомункулусче.
-------------------
Блогът на Генек
05 Юни 2010 08:17
Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост.

Таман щях да кажа - първанов ли е Родината? - и видях какво е написал Едвин.
А аз ще добавя само мнението на Дебелянов - ПАК:
Когато някой мъдър цар

след тежкък труд потърси мир

и умори се да мъдрува,

събира той разкошен пир

и ва най-големия му жар

решава да се пошегува.



Корона кривнал настрана,

с усмивка хитра на уста,

на своя златен трон се качва,

и сред гробовна тишина —

той, горд от тая висота —

великолепно се изхрачва.



И всички храчката следят —

(те виждали са неведнъж

историята вечно съща), —

че щом се лепне въз ликът

на някой тлъст държавен мъж,

тя в златен орден се превръща.

05 Юни 2010 08:43
Оттарък - в другата стая - рекох, че млЕкото се е пресЕкло, мъ у тая ще се прокисне...
Винаги съм се чудил защо читателите имат склонност да отъждествяват авторите само с положителните герои в техните произведения забравяйки, че всеки от нас е кълбо от противоречия, сплав от добри, не до там добри и откровено лоши навици и постъпки...Безброй са примерите за прекрасни творби написани от престъпници...И както децата не отговарят за делата на бащите си, така и творението - родено веднаж - заживява собствен живот, нямащ нищо общо с живота на твореца му...
P.S. Крайностите в оценките издават или незнание, или предубеденост - почиваща на това същото незнание

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
05 Юни 2010 08:53
Добре написан текст. Разсъжденията на автора са актуални. Защо да не говори за Йовков, Вазав, Димов? За тях авторът пише като за нормални хора и творци. И с познание. Няма я оперативната литературна критика. Такава отвреме-навреме четем във в. "Словото днес", единственото литерутарно издание, в което публикуват и стари, и млади автори.
Не съм фен на този автор, но искам да кажа, че провокира и предизвиква. Това е добре.
05 Юни 2010 09:22
Нашенче. И типично по нашенски - като се направи нещо, рояка го накацва и почва да оплюва - сиреч, АЗ, къде, къде по-добре щях да я свърша.
Ми свърши нещо - хубаво, лошо, каквото и да е като предните, пък тогава ръси оценки да се правиш на интересен.
Точно този е случая, заради който хората не се опъвали по площадите.
Нищо, класиците остават, а такива потъват в мрака на битието.
Що ли ми идва на ум аналогия, ама айде от сабалям да не политизирам.
05 Юни 2010 09:31
"Да не говорим, че е от авторите, които налагат бедността като положителна нравствена характеристика."
И? Това е лошо?
Данчо, то като се говори, трябва и да се мисли.
Я се сети за един друг "фолклорен" автор, дето налага бедността като положителна характеристика.
Започва с И.. и завършва на ...ос.
Опитът на Данчо да осъвремени говоренето за българските писатели никак не е лош сам по себе си. Същото прави и Тома Марков, бай дъ уей.
Само че трябва и да се мисли.
05 Юни 2010 09:34
Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите, които предполагат трудолюбие, интелектуално усилие, въобще имат друг вид натрупвания

Абсолютна заблуда!
Преводът заслужава всички споменати похвали; до известна степен той е изкуство (и донякъде занаят в най-добрия смисъл на думата), но да се изтъква като основа на литературата е глупаво и нелепо.
В основата на литературата стои само едно: авторският стремеж да изкаже нещо, идващо от душата - единствено за да бъде чуто. Не заради собственото его, похвали или облаги.
05 Юни 2010 09:41
Pope,
добре казано ама там има и "сус".Въпрос на предпочитания демек. Сега това е на мода. То на турски не беше ли нещо като - "млъкни бе, не си отваряй устата"
05 Юни 2010 09:42
Вярно е това за крайните оценки , но в безкрайните тъпотии на днешните литературни лалугери , окото надежда и взор за нормалност не вижда.
Никаква изненада от това което виждат очите ми . Мъртвите души в който пулсират кюфтета , са започнали да се разпарчетосват.
Предвидимо събитие . Криминалният им въздухопровод рипа с курса на долара , хранопровода им е заземен в черна дупка , осигуряваща вечна и безкрайна , безсъвестна и аморална чревоугодна лакомия.


В името на коремните си страсти и клозетни нужди , без противогаз и гумени ръкавици , тези Мефистофели на словото , бяха и си остават тоалетни прислужници . Няма място , където да не са напупили задник и услужливо да не са се натъртили.
От АЕЦ до Черномутрието , от Кремиковци до БАН , от Университетите до Банско , от Лекарите до Полицията , все тяхната чревна субстанция се наблюдава.
Кьорави и глухите за битието на ТОЗИ народ в ТАЗИ страна , стократно окати и дългокраки за авантата и далаверата , днес се ръгат като овни , предусещайки пльосването, след космическите полети по оазисите на Вселената , и предстоящото сополовидно пльосване в Блатото , продуцирано в немалка степен и не срещу дребни суми от тяхното безвремие и малоумие.


Покажете ги нормалните сред лудналите словосиренонавиячи.Такива като В.Петров са единици , Ботев и Вапцаров са исторически спомен и ТЕРОРИСТЧНА проекция , за архитектите на обществото , опаковащи го като политика и разопаковащи го като далавера.
Фрактурата на светлината във фактура , това е фотонното откритие на необразованите обобщители на социалният казан, заради чиято бивология днес и сега , дори светлината трябва да се наблюдава в тунела и като тунелен ефект.
Разпарчетосаха народа и страната , с лъжи , като касапи и по касапски го транжираха , тези духовни биофизици с мръвкарското лице , сланинестите бузи и реактивните двигатели в кюлотите , готови във всеки един момент да ни информират за миризмите от вторичният флуиден продукт на чорбаджиите.
Отврат , смрад , воня , това се носи от перото на тоалетните прислужници.
Дайте пример за нормален , за човеколюбив и богоподобен .
Единици като В.Петров , не могат да бъдат опора за това стадо , от необразовани инфантилни истерични и аморални пръчове ?

05 Юни 2010 09:47
Сократе
Йордан Евтимов и цяла една крупна флотилия от нови имена от началото на 90-тте превърнаха липсата на талант, митоборчеството и начетеността в заместител на таланта.
И това съвсем не безплатно.
05 Юни 2010 09:51
Идеята на автора да се изчисти литературата ни от клишета, идеологизиране, политизиране, от остарели представи и догми , от излишна и зорлем наложена канонизация е много добра. Въпиеща е нуждата от съвременен и в същото време достъпен поглед върху цялата ни литературна продукция, а някои от авторите не трябва повече да се третират като икони и да се оплюва всяка критична дума за тях и творчеството им. Най-малкото защото и те са били хора със слабости и грешки, трудности и болести ...

Редактирано от - Benedicta на 05/6/2010 г/ 09:51:32

05 Юни 2010 09:52
"Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата."
Данчо, ти помисли ли изобщо, като го каза това?
Я вземи хвърли едно око на форума на шефа си - проф. Богданов и вземи дай още едно интервю, в което да поясниш какво си искал да кажеш.
Преводът.
Преводът наистина е своебразен и доста подценяван вид изкуство.
Но все пак въпросът е какво се превежда, нали така.
Аман от апологетика на кухата форма!
05 Юни 2010 09:58
Поздравления, Данчо! Ще я прочета с голям интерес. Онзи ден, по повод 2 юни направих във Фейсбук своеобразна анкета: дали училището не ни вменява култ към тероризма, възвеличавайки безсмисления подвиг на Ботев, извършен чрез - да си го кажем направо - ОТВЛИЧАНЕ на австрийски кораб? Днес това деяние несъмнено би било квалифицирано като терористична акция. Да не описвам какво се случи - можете сами да прочетете, всъщност...

Pragmatika
05 Юни 2010 10:00
Бени, идеята да се изчисти някоя форма на човешко общуване от митологии е... митологична.
Ако смяташ да има поне прилично ниво на "бекграунд" в мнението ти по въпроса задължителният списък на прочетена литература включва поне Ролан Барт, Богдан Богданов и Проп.
05 Юни 2010 10:03
Дайте пример за нормален , за човеколюбив и богоподобен .
Единици като В.Петров , не могат да бъдат опора за това стадо , от необразовани инфантилни истерични и аморални пръчове ?

E, анджък де!
Още по-недопустимо става в безвремието и скудоумието да си развяваш простотиите с едничката цел - както каза Генек по-горе - да те забележат.
Връз покрития с фекалии терен най-добре виреят плевелите.На този пейзаж за да изпъкнеш, трябва да си още по-голяма купчина лай..В такава среда чистото и святото е нонсенс, отритнато, оплюто, пет пари не чини, завряно в ъгъла на забвението.Не, че няма и други освен Валери Петров.Мъдри хора винаги има.Стефан Цанев, Недялко Йорданов...ама всички са окъкани от силните на деня - онез от терена споменат по-горе.
И простотията гука ли гука и пуска палчета нагоре.Радва се на съпричастност.
Демек и ний кат "наште".Ми - стадо сме си, какво друго.Криво е да си го кажем ама и да си завираме главата в пясъка не върви.Онзи кенеф дето ни го изтипосаха в EU, май не ще да е случаен.Колкото и каруцарски да съм му провождал.
05 Юни 2010 10:04
"Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата."
ми правилно го е казал човека. като оставим настрана Вазов Йовков и други документални автори , една голяма част от литературата въобще не списва за житието и битието , или опира до него само когато трябват по-народни герои за по лесно отъждествяване. половината литература изобщо не се вмества в познатия ни свят , камо ли да опира до битовизма.
05 Юни 2010 10:07
Прагматик, що не направиш, една анкета дали съвременните идеологии не пораждат култ към моралната тъпота?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД