Кой да предполага, че проблемите ни в Европейския съюз щяха да са по-малко, ако не бяхме започнали да изхвърляме Иван Вазов от читанките? Преди 111 години той издава стихосбирката "Скитнишки песни" (1899), която в съвременен прочит би трябвало да звучи като "Европейски пътеводител". Особено актуално в нея е стихотворението "Чети, говедарче!", което казва:
"Чети! То прави сляпото окато -
из тоя извор целий свят гребе -
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:

чети: а, б."

Само преди два дни България получи урок от Съда на ЕС в Люксембург колко греши, че забравя заръките на Дядо Вазов. Спестеното усилие да прочете два-три европейски документа ще й струва 120 млн. лева. За разлика от говедарчето в края на ХIХ в., възхитило поета, че

"опърпано ... очи вперило в скъсано букварче",

наши съвременни законотворци, министри и висши магистрати показват необяснима леност на ума, като се опитват да пробутат в ЕС хитрувания за простовати хора. Данъчни номера, които са минавали в местни условия, се оказват недопустими, откакто държавата влезе в ЕС, потвърди съдът в Люксембург чрез решението си по консултативното дело "Калинчев". Три години България се е преструвала, че не знае общите правила, и незаконно е надвземала акциз от вносителите на стари коли от ЕС. Едва когато по-буден българин, живеещ във Франция, се е зачудил защо там важат европейските правила, а у нас - не, лъснала картината на държавния тарикатлък. Гражданинът Петър Димитров Калинчев заслужава народно признание, защото, скитайки се по Европа, показва какъв е проблемът на България, изградила си мафиотска репутация. Той е синтезиран в думите на Вазов от цитираното стихотворение:
"При мишци силни прибави наука -
разковничето там е на сполука."
Историята е следната: Калинчев си внесъл през февруари 2007 г. осемгодишно BMW серия 530D с мощност 140 kw и с навъртени 160 000 км. То било регистрирано за първи път във Франция през януари 1999 г. Мощна кола, но втора ръка като за по-бедни европейски роднини. В София обаче властите третират такива вносители като богаташи и ги товарят с по-тежък акциз дори от мутрите, които си купуват нови беемвета. Защо? - без обяснения, но очевидно защото бедните са повече от богатите и съответно от тях могат да се смъкнат повече такси. Така вместо да плати 2500 лева акциз, колкото се полага за нова кола от същия клас, Калинчев е натоварен допълнително с още 2400 лв., та сумата се окръгля почти на 5000 лв.
Същото става с още 17 800 граждани след влизането на България в ЕС през 2007 г., които глезят самочувствието си с по-мощни вехти коли. Случилото се е напълно незаконно, защото нормативни документи на ЕС забраняват дискриминационното облагане на стоки с различни мита в зависимост от това дали са нови или стари. Така пише и в Договора за функционирането на ЕС, известен като Лисабонски договор, който кодифицира по-стари договори и директиви.
Когато влезе в ЕС през 2007 г., България се задължи с Договора си за присъединяване да прилага от първия ден на членството си постиженията на правото на ЕС (acquis communautaire), т.е. всички общи правила в съюза, които съгласно конституцията на страната получиха приоритет над националното й законодателство. Това означаваше най-напред законодателите да прочетат

кои европейски правила налагат да се променят българските закони

Ставаше дума за 80 000 страници, които се видяха твърде уморително четиво за законодателната власт. Едва когато Калинчев заведе дело за финансова дискриминация и въпросът стигна до Люксембург, депутатите се усетиха и промениха дефектния Закон за акцизите и данъчните складове на 23 януари 2009 г. Дискриминацията обаче остана в сила до 1 януари 2010 г., т.е. три пълни години от членството на България в ЕС, през които нейни жертви станаха близо 18 000 граждани. Принципът беше: Който се излъгал - излъгал, важното е да не се разчуе.
Може би наистина нямаше да се разчуе,

ако и родните магистрати не бяха показали дебелоглавие,

което би засрамило всяко говедарче. Калинчев спечели дело срещу Регионалната митническа дирекция - Пловдив в Административния съд в Пловдив, който правилно забеляза, че има нарушение на европейски нормативи. Ако пловдивската митница бе върнала надвзетата сума от 2400 лв., всичко щеше да приключи и да се забрави. Въоръжена с дефектния национален закон обаче, тя тръгна да брани поруганата си чест, като обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Вместо да постанови, че европейското право има приоритет над националното, и да сложи точка, той реши да печели време, докато нашият закон бъде променен, и на 6 януари 2009 г. отправи запитване до съда в Люксембург.
Така се получи парадокс: не потърпевшият Калинчев заведе дело в Съда на ЕС, а Регионална митническа дирекция - Пловдив (чрез ВАС) се изправи срещу Калинчев в Люксембург*. Трите въпроса на ВАС до европейския съд преливаха от наивитет и се свеждаха до едно: Важат ли европейските правила за България и кои са те по казуса "Калинчев"? Ако висшите магистрати си правеха труда да ги четат, щяха да ги знаят. Както показват обаче напоследък скандалите с необяснимо забогатяване, те са наблягали повече на смятането, отколкото на четенето.

Върховен мързел да чете

обаче демонстрира изпълнителната власт в лицето на правителството на Сергей Станишев. Като съзнаваше какъв ще е отговорът от Люксембург (и затова внесло спешна промяна в закона за акцизите), то изпрати скандално искане "отговорът да бъде ограничен във времето", т.е. да се отнася само до казуса "Калинчев", но не и до всички ощетени. Мотивът бе, че има "неяснота относно изчислението на сумите, които би трябвало да се върнат, както и нестабилно финансово положение на Република България". Властта приложи и таблица, която показваше, че става дума за около 120 млн. лв. и 17 800 ощетени.
Подобен компромис бе възможен само по изключение, ако властта е проявила добросъвестност с цел да избегне сериозни смущения. Правителството се преструваше на незнаещо, че има европейски правила, които не му позволяват да бърка в джобовете на гражданите си незаконно.

Отговорът на Люксембург бе убийствен

Европейските съдии цитираха решението по делото "Бжежински", излязло на 18 януари 2009 г., т.е. точно 12 дни след запитването на ВАС.** То бе по идентичен случай - полски гражданин се жалваше от акциз за внесен на старо от Германия през 2004 г. (малко след приемането на Полша в ЕС) 15-годишен Volkswagen Golf II. Само това решение на съда в обем от 13 страници (а не всичките 80 000 страници европейско законодателство) да бяха прочели българските министри, щяха да знаят отговора, защото всяко дело в Люксембург има валидност за всички държави от ЕС. Но кой да си прави труда да чете, включително и последните документи?
Резултатът е, че държавата ще плаща десетки, а може би и стотици милиони левове за хитрините си срещу своите граждани. Ако не върне доброволно надвзетите пари, ще го стори принудително, и то като добави съдебни разноски по всеки казус. Ако българските съдии продължат да се преструват на незнаещи европейските нормативи, всеки засегнат гражданин ще може да заведе дело в Люксембург срещу държавата си, защото има права и като гражданин на ЕС. Пише го на новите лични документи най-отгоре, които властите издават тъй мъчително. Това е толкова елементарно, че пак си струва да бъде цитиран Вазов:
"Срам за оногова,
кой в мрак духовен жив се погребе!
Чети, чрез него твар ще станеш нова
и силна, за световни бой готова:

чети: а, б."

________________
* Дело С-2/09, което може да се намери на сайта http://curia.europa.eu
** Case C-313/05, Maciej Brzezinski v.Dyrektor Izby Celnej w Warszawie