:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,422
Активни 179
Страници 26,338
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Норберт Рандов: Българите хранят доста илюзии

Кирилицата никога не е била пречка за участие в културните процеси на цивилизования свят, твърди големият немски българист
Снимка: Велислав Николов
-------визитка--------

Видният немски българист Норберт Рандов е роден през 1929 г. в гр. Нойщрелиц. Учи славянска филология в Рощок и Берлин, а след 1953 г. специализира в България. От 1962 до 1965 г. лежи в затвор в ГДР. След падането на Берлинската стена се запознава с досието си в ЩАЗИ и разбира, че от 1965 г. е било забранено да бъде назначаван на работа. Посвещава се на преводи от различни славянски езици и от старогръцки. Асистент в Хумболтовия университет в Берлин по българска литература. Кавалер на орден "Стара планина" I степен. През 2001 г. става лауреат на Лайпцигската награда за европейско разбирателство.

-----------------------





- Г-н Рандов, с какво ви направи впечатление предизборният период у нас?

- Целият ми живот е свързан с България и никога не ми е било безразлично по какъв път ще върви българският народ. Прави впечатление, че хората хранят доста илюзии. Ако реално гледат на своето положение, ще видят, че то може да се промени към по-добро само с усилена работа - такава, каквато малко или много беше свършена досега.

- Разкажете как се захванахте с българска литература.

- От мързел. Смятах, че няма по-лесен език от българския. А после тук се запознах с великолепни български поети и писатели, които в нищо не отстъпват пред тези от другите страни.

------------

Например имах щастието да се запозная със Симеон Радев - едно от най-големите явления на българската култура. Мисля, че без да се познава неговата голяма книга "Строители на съвременна България", трудно може да се разбере какво е ставало от 120 години насам на Балканите. Той пише тази книга по време, когато всички тези възли, които са оплели балканската история и които и досега не са разплетени, са се завързвали. Тези възли не са като гордиевия възел - не могат с един удар на меча да се развържат.

------------

- Като се запознахте със Симеон Радев?

- Още през 1959 г. или 1960 г. Атанас Далчев ме заведе една вечер при него. Симеон Радев тогава ми направи голямо впечатление между другото и с външността и осанката си. В него видях голяма прилика с немския културолог от по-миналия век и приятел на Ницше Якоб Буркхарт. През 1961 г. направих

единствения съществуващ сега запис на гласа на Симеон Радев. Макар че имаше възможност и за българските учени да го запишат и даже да го снимат на живо. Изглежда, тогава, през 1960 г., българските литератори още не са били дорасли до познанието какъв човек имат в средата си, какъв човек живее между тях. Чак в учебника за 11-и клас по българска литература, издаден в началото на 90-те години от Йордан Василев, има една реална оценка на мястото на Симеон Радев в българската култура и тя е, че неговото значение може да се мери само с това на народния поет Иван Вазов. Имах щастието да се запозная и с други големи български поети и писатели като например Атанас Далчев и Александър Геров, с които ме свързваше едно по-тясно приятелство. Искам да припомня, че Александър Геров и жена му Тамара по време на моя престой в комунистическия затвор след 1962 г. са посетили моите родители в моя роден град Нойщрелиц в Германия. Което беше голям и доста храбър в онова време жест на приятелство от тяхна страна. Едно хубаво приятелство ме свързваше и с Борис Делчев и неговото семейство. А в по-ново време се старая да

намеря връзка и с по-младите поколения български писатели.

- Споделяте ли доста крайните оценки на Борис Делчев за редица български литератори в неговия "Дневник"?

- Този дневник по мое мнение е ярко явление в българската литература през годините на тоталитаризма, защото в него може да се проследи постепенното деморализиране на нравите в литературния и културния живот на България през онова време. Според мен той може да се сравни с "Дневника" на Константин Иречек, макар че Иречек повече се занимава с политическите нрави на България. Дано един ден целият дневник да бъде отпечатан, понеже томчето, което излезе преди няколко години в изд. "Народна култура", обхваща само малка част от общия масив на дневника.

- Според Борис Делчев излиза, че само Радой Ралин заслужава положителна оценка за изтеклите години...

- Не е вярно. Той намира хубави думи за хубавите прояви на мнозина. За съмнителни прояви, разбира се, мнението му е категорично отрицателно.

- Кои други книги от това време според вас заслужават безспорно внимание?

- Смятам "Хайка за вълци" на Ивайло Петров за един от най-хубавите български романи.

- Вашето половинвековно литературно дело е огромно. Избройте по-важните пунктове в него, свързани с българската литература.

- Винаги съм бил движен от една концепция:

-------------

най-важните произведения в българската литература да могат да се четат и от немците. Чувствах се като немски литературен конквистадор. Исках най-хубавите постижения на българската култура да станат притежание на немската култура.

-------------

Ще спомена важни старобългарски произведения като "Житието на св. св. Кирил и Методий", делото на книжовници като Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, от по-новата литература Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Александър Геров до Ивайло Петров и др. Бих споменал и обширната антология, представяща 46 български поетеси с около 130 стихотворения, която излезе билингва преди две години в Германия. А в края на миналата година излезе на немски и чудесното томче на поетесата Мирела Иванова. Готови за печат са два тома разкази на Елин Пелин, които чакат субсидии, за да излязат на немския книжен пазар.

- Какво разбрахте за българина, изучавайки нашата литература?

- Все по-загадъчен ми става.

- Изяснете идеята на вашия колега и сънародник Ото Кронщайнер за смяната на кирилицата с латиница?

- Реакциите против него, особено във в. "Дума", бяха повече израз на един емоционален примитивизъм, отколкото израз на сериозни възражения против неговите представи.

------------------

Мисля, че Ото Кронщайнер никога сериозно не е поставял въпроса да се смени кирилицата с латиница. А и в България от край време има равнища, където се използва и латиница покрай кирилицата. Даже пощенските марки с по-голяма номинална стойност и преди войната, и сега бяха и са на латиница. Така че българите открай време боравят и с латиница. Кирилицата никога не е била пречка за народите, които си служат с нея, да участват в културните процеси на цивилизования свят.

--------------------

В Гърция никой не мисли да махнат своята хилядолетна азбука и вместо нея да внесат латиницата. Но и смяната на една азбука с друга не е трагедия. Не забравяйте, че глаголицата също я няма - тя е сменена с кирилица. Ще припомня и един уникален факт: именно тук в България е изнамерена и първата немска азбука, която също вече не съществува. Тя е заменена с латиницата. Византийският епископ Вулфила създава в четвърти век близо до Търново, в Никополис ад Иструм, първата германска азбука, с която записал на готски своя превод на Библията.

- Каква е оценката ви за българската културна ситуация днес?

- В моите очи българската култура се развива удивително добре. Аз гледах тук театрални постановки, каквито в Германия в момента рядко могат да се видят. В литературата, особено в лириката и в късия разказ, виждам едно разгръщане на таланти, които могат да бъдат гордост за всяка страна.
2116
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД