|
Иде реч за няколко хиляди студенти, имали нещастието да бъдат приети в университет през 1997 г. А мусаката - както нарече казуса скандалният все-още-зам.-министър на образованието Борислав Тошев - е правото на студентите за учат по магистърски програми, след като са научили да готвят по-прости манджи. Как се стигна дотам, че за сериозната тема като достъп до образование започна да се говори с кулинарни термини?
1400 студенти, на които бе отнето правото да продължат да учат за магистри, се заканиха миналия месец да съдят Пловдивския университет. Седмици по-късно на бунт се вдигнаха и студентите от Историческия факултет на Софийския университет. По традиция трудно обединяващи се около общи каузи, този път студентите бяха наистина бесни. Защото внезапно се оказа, че ще получат диплома за бакалаври, въпреки че са учили по магистърски програми.
Къде от добра воля, къде от предизборни съображения, всички студенти набързо получиха уверението, че ще продължат да учат още една година и ще се дипломират като магистри.
Всъщност не е ясно какво ще вземе да реши новото правителство - до началото на новата учебна година остават само 3 месеца. Надали обаче новата власт ще се
осмели да се конфронтира със студентите в първите си дни
Грехът на момчетата и момичетата от випуск'97 е да кандидатстват в университет в година, която се оказа първият крайъгълен камък на прохождащата реформа на висшето образование. До края на 1997 г. университетите трябваше да са променили учебните си програми съгласно закона за висшето образование, приет през 1995 г. Освен че узакони платеното обучение, този закон постанови една от най-значителните промени в сферата на висшето образование - въвеждането на две самостоятелни образователни степени - бакалавър и магистър. Както си е по цял свят.
Промяната е изключително съществена, защото с нея де факто престана да съществува 5-годишното обучение, което се равняваше на магистърско. Вместо 5 години всички студенти, приети от 1997 г. нататък, трябваше да учат 4 години и да се дипломират като бакалаври. Онези от тях, които искат да продължат като магистри, кандидатстват наново и в края на обучението пак защитават втора дипломна работа. Магистърската степен е важна, защото вече голяма част от работодателите - и в държавната администрация, и в частните компании, особено чуждите, я изискват при конкурсите за работа.
Ако законът беше спазен, през 1997 г. кандидат-студентите щяха да имат право да избират само между различни бакалавърски програми. Вместо това обаче в кандидатстудентските справочници фигурираха масово 5-годишни магистърски програми, а в книжките на вече приетите студенти бе записано, че учат за "магистър".
Тази "невинна" лъжа бе само началото на перипетиите, през които преминава въпросният випуск. Защото на гърба му се експериментират всевъзможни екстравагантни идеи - като тази да се
вземат по 10-12 изпита на сесия
Опитвайки се да "наваксат" закъснението в изпълнението на закона, университетите набързо прекроиха в ход обещаните магистърски програми в бакалавърски - нещо недопустимо в образователната практика. Подобна промяна си е 100-процентова подмяна на "вота" на тези студенти при избора на специалности и университет, коментираха потърпевши.
Към това трябва да се прибави и фактът, че промените в самите програми са в повечето случаи изцяло козметични. Публична тайна е, че "новите" бакалавърски планове масово са се правили през куп за грош и не се различават по нищо съществено от старите 5-годишни - само дето сесиите са много по-натоварени заради по-малкия срок на обучение. Така студентите се явяват на същото количество изпити, както курсът преди тях, но завършват с диплома за по-ниска степен. Виждайки, че са сгазили лука, университетите и МОН се принудиха да отстъпят пред студентите. Настоящите четвъртокурсници получиха уверения, както и писмено уведомление от МОН, че ще могат да продължат 5-ата си година, без да се дипломират преди това като бакалаври и без да кандидатстват наново.
Университетите и държавата обаче не могат да се разберат кой
ще плаща за петата година обучение на випуск'97
Вузовете се канят да включат студентите, които продължават да учат за магистри, в проектобюджета си за 2002 г., което означава, че държавата ще трябва да се бръкне допълнително за субсидия за тях. До момента обаче точният брой на засегнатите студенти не фигурира никъде. Просветното министерство не се е ангажирало по никакъв начин - нито писмено, нито устно, че обучението ще бъде финансово гарантирано от хазната.
Из пловдивските вузове вече тръгнаха слухове, че студентите ще плащат държавната такса за магистратура, която бе въведена с промените в закона за висшето образование през 1999 г. и не би трябвало да касае приетите по-рано студенти.
Опитите на университетските ръководства и просветното министерство да изяснят кой точно е виновен за случая обаче извадиха на показ тоталния хаос, който цари в комуникацията помежду им. Вярно е, че преподавателите във вузовете не се юрнаха да променят програмите, както изискваше законът. Но те все пак имат сериозно оправдание - МОН така и не успя да подготви до края на 1997 г. държавните изисквания за всички специалности. А без тях новите бакалавърски програми няма как да бъдат написани. От висшите училища твърдят, че са чакали тези изисквания, за да не се налага после пак да преработват програмите. Занимание, с което между другото се занимават нонстоп през последните 12 години, особено в хуманитарните специалности.
Университетите от своя страна обаче съвсем не са невинни - държавните изисквания за различните специалности трябваше да се изработят с тяхно активно участие.
След като още от 1995 г. е ясно, че висшето образование трябва да се раздели на степени (в тази си част законът влизаше в сила от 1997 г. и даваше достатъчно време за промяна на програмите), защо никой не си свърши работата?
Другото оправдание - че нямало подзаконови актове, не сгрява студентите, тъй като писането на наредби и правилници е работа на министерството. Министърът между другото много се гордее с факта, че е бил ректор на Техническия университет. Скандалният му заместник Тошев пък бе зам.-ректор на Софийския университет. Ако те не са наясно как трябва да изглеждат наредбите и как да ги прокарат през правителството, то кой?
Вместо да си свършат работата, де що имаше просветен експерт в министерството на Димитров и Тошев се изказа, че компромис с випуск'97 не може да има. Стигна се дотам самият Тошев да обяви, че дипломите на близо 50 000 студенти - всички, приети през 1996 г., са нелегитимни.
Нищо, че носят държавния печат!
Именно тук бе сервиран доводът с мусаката! Според метафората, използвана от Тошев, бакалавърът е готвач, който умее да приготвя добре много гозби за разлика от магистъра, който може да прави най-добре мусака. Това може и да е така в САЩ например, където магистърската програма се взима в друг университет след тежко кандидатстване, но не и в България. Защото дипломата за висше образование отдавна е загубила своята стойност. За работодателя е ясно единствено едно - че магистър е повече от бакалавър.
Догодина на университетите предстои ново голямо изпитание - акредитация на всички специалности. Точно тук ще започне голямата каша, прогнозират експерти. В момента бакалавърските програми, по които учат приетите след 1998 г., са всъщност смачкани магистърски програми - с всичките им тесни профили и специализации. Новата философия, прекопирана от Запада, казва, че бакалавърските програми трябва да са широкопрофилни. Представете си американските колежи - там може да изберете да вземате кредити за дипломата си в курсове по органична химия, литература и социология едновременно.
От просветното министерство в лицето на Тошев проглушиха ушите и на студентите, и на академичните ръководства, че от бакалавърските програми трябва да се премахнат всички тесни профили, а специализациите да се прехвърлят към магистърските програми. Въпреки многото приказки, нормативните документи, които биха уредили това, така и не бяха написани и приети от досегашното правителство. Близо 200-те наредби с държавни изисквания за придобиване на дадена специалност, приемани още от времето на правителството на Жан Виденов, които представляват разписани по часове и лекции програми, останаха.
Не бе решен и казусът как да се определят бройките за кандидат-студенти първокурсници и кандидат-магистри. Все още бройките се спускат накуп и университетите сами трябва да решават как да ги разпределят.
Университетите са напълно прави да пищят, че държавата е тази, която в момента ограничава достъпа до магистърски програми. От Софийския университет наскоро се оплакаха, че на изискванията за магистър отговарят огромна част от студентите. Покрай проблема от ръководството на ВУЗ-а все по-често взеха да прибягват към черен хумор. "Как да класираме тези студенти, като местата са толкова малко?
По красота ли да ги избираме?",
попита зам.-ректорът по учебната дейност доц. Майа Пенчева.
По байганьовски някои от вузовете си правят следната сметка - защо да учим магистри 1 година, след като един първокурсник ни гарантира 4-годишна държавна издръжка и такси. Другият вариант е правителството да остави висшите училища сами да определят местата и таксите за магистри. Това обаче ще предизвика вой сред студентите, защото със сигурност университетите ще надуят таксите, както правеха допреди 2 години с платеното обучение. Въпросът е по-скоро политически и решението ще трябва да се вземе от следващото правителство.