"Добре дошли в страната на парадоксите" - вероятно този надпис трябва да посреща чужденците, когато преминават границата на страната ни. Хем ще се впечатляват и заинтригуват, хем още с първата глътка български въздух ще се осведомяват за една от отличителните черти на народа ни.

До извода, че живеем парадоксално, ни навежда националната статистика с някои от последните си данни. Всъщност напоследък почти всички нейни резултати провокират безброй въпроси, защото често звучат невероятно на фона на всекидневието на хората.

Безспорен връх в това отношение е поредното изследване на домакинствата и техните бюджети. В него ясно се очертава една странна тенденция - българите ядат все по-малко, въпреки че доходите им растат, а хранителните продукти поевтиняват. За всеки нормален човек



подобно твърдение изглежда нелогично



Но според официалните данни нещата стоят точно така. Ето и числата.

320.35 лв. е средният общ доход на домакинствата през април. Спрямо март сумата е скочила с 13.99 лв., а спрямо същия месец на миналата година - с 15 лв. Естествено, ако се отчете и инфлацията за съответните периоди, ръстът на семейните приходи е далеч по-скромен. Но все пак го има.

Храните пък на свой ред през тази година трайно поевтиняват. Скок в цените им се регистрира само през януари - 0,8%. След което настъпва непрекъснат спад. През февруари хранителните продукти са поевтинели средно с 0,3%, през март - с 0,2%, а през април - с 0,8%. Само през април цената на хляба се е понижила с 0,8%. Прясното мляко пък е поевтиняло с 1,6%, сиренето - с 4,5%, захарта - с 4,1%, зеленчуците - с 4,5%.

Логично би било на фона на по-високите доходи и поевтинелите храни да се наблюдава повишено потребление. Това би трябвало да важи поне за онези храни, които заради влошения стандарт на живот по принуда са се възприемали като чист лукс - месо, колбаси и др. Само че според данните на статистиката се наблюдава точно обратната тенденция -



трапезата на домакинствата обеднява



Българите консумират по-малко от почти всички стоки. През април потреблението на хляб е паднало до 10,9 кг на лице, или със сто грама под нивото, отчетено година по-рано. Месечната дажба от месо се е свила с 200 грама, до 1,9 кг на човек, на месни произведения - със 100 грама, до 0,9 кг. Консумацията на прясно мляко е паднала до 2,4 л, а на кисело - до 1,8 кг на лице. Порцията сирене, фасул, захар, картофи и плодове за месеца е без промяна спрямо същото време на 2000 г. Въпреки че доходите вече са други.

Още по-мътна става статистическата картина, когато се открои и фактът, че въпреки поевтиняването на стоките и свитото потребление домакинствата заделят все повече средства за храна. През март осигуряването на прехраната е поглъщало 41,8% от общия разход за месеца. През април делът на този основен харч вече достига 44,7%. Т. е. при по-малки и по-евтини покупки разходите са по-големи. Абсурдът е пълен.



Явно има нещо сбъркано



Въпросът е къде. Възможно е обяснението да се крие в поведението на самите потребители. Според проучване на GfK-България нашенецът вече предпочита марковите стоки, залага все повече на качеството на продуктите, а не толкова на цената. Това би могло да е отговор на очертаната ситуация. Излиза, че българите предпочитат да си купуват по-малко като количество, но по-добри като качество храни. Тази теза обаче звучи малко пресилено, като се има предвид, че въпреки финансовата стабилност на макрониво повечето домакинства все още със стоически усилия, търпение и лишения връзват двата края. И ако доходите им се повишат, и то с малко, най-вероятното и най-възможното решение е сумите в повече да отидат точно за храна. Просто защото за друго едва ли ще стигнат.

Така стигаме до другото възможно обяснение - причината да не е в поведението на потребителите, а в методиките, с които то се изследва. Експертите на родната статистика използват всеки удобен случай, за да прогласят, че вече работят изцяло според европейските изисквания. Но противоречие все пак май има. Иначе защо резултатите от изследванията ще



отразяват обществените тенденции като криво огледало



Остава нещо неясно. Или в действителност живеем по-добре, или пък сме още по-зле. Независимо кое е вярно, излиза, че статистическите изследвания не могат да изпълнят най-важната си задача - да очертаят развитието на обществото така, че да послужат като основа за правилни и ефективни управленски решения. И да създадат реална представа накъде всъщност вървим - и у нас самите, и у чужденците, които също ползват официалните данни. Иначе и без специални табели на тях май вече им е ясно, че сме страна на парадоксите.