И в стаите, и в държавите е така - в центъра е самочувствието, най-лъскавото, най-представителното. Затова пък по ъглите е най-интересното, ако си овардил нещо от детското любопитство.

Северозападното кьоше на България е в икономическа и демографска криза, но хубости за гледане господ дал. Явно в този район всевишният се е забавлявал особено, след като на едно място е струпал толкоз свои любими произведения. В случая говоря за три неща, разположени на двайсет-трийсет километра едно от друго.

Белоградчишките скали, пещерата Магура и Рабишкото езеро са три уникални за въпросното кьоше, нашата страна и света хубости.

Когато ходя там, все си мисля, че много от пейзажите са излъскани не толкова от фотографски упражнения, колкото от древни човешки погледи. Тук се е живяло от отдавна и не е опустявало никога. Древните са нямали туризъм, но изглежда са имали усет за земните уникалности. Първобитни люде от енеолита, римляни и прабългари са гледали същите скали, същото езеро с хълма над него, а и същото небе в течение на хиляди години.



Сигурно и те са цъкали пред скалите



Рисунъкът им със сигурност не е един и същ до днес, но винаги шашка, особено хората, които виждат тези форми за пръв път.

До Белоградчик не можете да стигнете с влак - ако сте жепе турист, трябва да слезете на гара Орешец. Оттам за всеки влак има автобуси до Белоградчик, които стигат за 15-20 минути.

Около 90-100 квадратни километра заемат причудливите скали, които дават огромен простор пред въображението. Конникът, Монасите, Адам и Ева, Ученичката - това са официалните вече идентичности на някои от странните природни изваяния.

Любима игра обаче, която можете да играете с децата, е да откривате нови образи и да им давате имена.

Аз лично харесвам скалите нощем, огрени от луната (която тук е по-ярка, може би поради липсата на замърсители и силно осветление в града.) При това е нужно да се поотдалечите от образите в картичките, за да почувствате



абсолютната извънземност на пейзажа



Иначе екскурзоводът ще ви разкаже легендите, които са добили христоматийна завършеност - как влюбени се вкаменили поради насилствена раздяла, как Хайдут Велко останал в камък поради хаира, който е сторил на сиромаси, и т.н.

Една от най-старите крепости у нас, свидетелство за зоркия поглед на римляните върху предимствата на ландшафта, се вписва в скалите по най-естествен начин. Всъщност освен римляни, византийци, цар Срацимир и турците, следосвобожденска България също е използвала мястото за важен военен възел - крепостта е събирала над 3000 войници. (Действала е до 1885 г).

В града може да се наеме евтина квартира, можете и да нощувате в хотел "Белоградчик". Нарича се хотел, въпреки че е нещо като хижа - има и стаи с по пет легла. Не е луксозно, за сметка на това не е скъпо.

Особен чар, поне за мене, има в това, което дразни повечето хора. Изостаналостта се усеща - краят е беден,



магаренца и кокошки се разхождат



по уличките на градеца, цари провинциална дремливост. Сигурно само след десетина-петнайсет години това ще се промени - а и няма никаква причина освен водата един Созопол или Несебър да процъфтяват, докато дивно място като Белоградчик едва да свързва двата края. Но все пак нещо ще се изгуби тогава - туристическата индустрия унифицира забележителностите, уви. Макар и да няма друг начин.

Само на 25 километра северозападно от Белоградчик, в посока Видин, се намира Пещерата. Пиша я с главна буква, защото заслужава.

Заради праисторическите рисунки, (отпреди 12 000 г.), а и защото е една от най-големите - дължината на галериите е около 2500 м. Освен рисунки варовиковата Магура, чието образуване е почнало преди 15 милиона години, предлага пълен набор от пещерни образувания - сталактити, сталагмити и сталактони, а в добавка - и вино. Пенливото едноименно вино, което неправилно наричат Българско шампанско, се покои в т.нар. "Прилепна галерия". Винарската изба е в едно от трите разклонения на Магурата и там отлежават и други български вина поради благоприятните от енологична гледна точка условия.



Много от размерите тук са рекордни



"Големият сталактон" например е висок 20 м., и е с 4 м диаметър в основата си. А "Падналият бор" е най-големият сталагмит, открит в изследваните български пещери - дълъг е 11 м, с 6 м диаметър в основата. Освен това в "Магурата" може да се наблюдава изключително редкият процес на образуване на пещерно мляко.

В пещерата ще научите, че вътре партизаните са се тренирали в стрелба, и че най-интересни на хората са откритите вътре скелети и кости - особено един женски.

Входът за Магурата е уж евтин - 1 лев за ученици и 2 за възрастни. (За чужденци 5 лв.) Но когато плащате, се оказва другояче. Ако сте малка група от 3-4 души, могат да ви поискат и 20-25-30 лева, които на касата калкулират по уж логичен, но стъписващ начин. Осветлението било скъпо, пък беседата се плащала отделно, освен това 1 и 2 лева било само за половината маршрут, и т.н.

Авторът при посещението си влезе в конфликт по този повод и позвъни на общината в Белоградчик, след което изведнъж се оказа, че трябва



да се плати два пъти по-малка от исканата сума



Новото е, че от 2004 г. има застраховка - ако паднете и се ударите, ДЗИ ще ви изплати обезщетение.

Ако не сте фен на спелеологията обаче, и долнокредните дебелослойни бели варовици на Магурата ви потиснат, можете да заобиколите хълмистия масив, в който се е приютила пещерата, и да излезете на езерото.

Аз го посещавам сравнително често. По риболовни причини. То е най-голямото вътрешно езеро в България, от тектоничен произход. Според геолозите някога е било дъно на море, открити са фосили, които доказват това. При това се касае за топло море, което е гъмжало от живот.

В недалечното минало беше пълно с риба - шаран и сом. Благодарение общата разруха и безстопанственост обаче сега такива риби на практика не могат да се уловят в езерото с въдица (което силно огорчава вашия покорен слуга). От време на време се постига чудно богат улов на едри бабушки, но една от странностите на езерото е, че на другия ден може да не клъвне нито едно рибе.

Езерото има плитка и дълбока част - в дълбоката стига до 35 м дълбочина, освен това притежава къмпинг. През лятото тук се разпъват палатки и кипи живот.

А почти кръглата форма на водоема го прави да прилича на огромно око, вторачено в космоса направо от далечното земно минало.