Оспорваният избор на проекти за културната програма на българското европредседателство остава свършен факт и няма да бъде преразглеждан. През декември национален фонд "Култура" раздаде 1.6 млн. лв. От 485 кандидати финансиране са получили 55 проекта. Отхвърлени участници в конкурса се възмутиха от някои решения на комисията и написаха писмо до Европейската комисия с настояване да направи проверка. От Брюксел обаче са отговорили, че фонд "Култура" е българска, а не европейска организация. "Поради факта, че средствата по фонда не са европейски, няма и компетентни европейски институции, които да бъдат сезирани", се казва в отговора на ЕК, който беше разпространен от писателя и художник Борис Роканов в социалната мрежа.

От европейската институция дават разяснение на жалбоподателите към кого да се обърнат в България. Първи в списъка е Националният фонд "Култура", който е обект на жалбата. Втори са Министерството на културата, които са принципал на фонда, а министър Боил Банов е и негов председател. От ЕК препоръчват при съмнения за корупция или конфликт на интереси да се обърнат не само към инспектората на министерството, но и към Агенцията за държавна финансова инспекция към финансовото министерство. В писмото е описан и задължителният реквизит и "стъпка по стъпка" как се подава сигнал за корупция и злоупотреба с бюджетни средства до инспекцията. "Демек това са пари на българския данъкоплатец, които едни хора са раздали за килими от рози и стени от тухли", тълкува отговора общинският съветник в София от "Глас народен" Венци Мицов, който има отхвърлен проект от фонд "Култура".

Отговорът от ЕК вече едва ли има значение, защото от фонд "Култура" обещаха парите на одобрените проекти да бъдат изплатени до 31 декември 2017 г. В предколедно интервю за БНТ изпълнителният директор на фонда Борислав Геронтиев повтори, че участниците са искали твърде много средства за идеите си. "Вечерта, като преброихме проектите, те се оказаха 485. Аз саморъчно направих сметка, че исканата сума е 17 млн. лв. а отпуснатата е 1.7 млн. лв.", обясни той.

Резултатът от избора на одобрените проекти мина през остри критики от страна на културните среди. Сред най-осмиваните проекти, които ще бъдат реализирани през следващите шест месеца, са "експониране" на "килим от рози" пред НДК, изработване на глинени тухли пред Ларгото в София и проект, наречен "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България".

"Ясно е, че ще има несъгласия. Не е добре да се говори от позицията на Леонардо да Винчи. Все пак трябва да има съоглеждане. При една огромна част от проектите имаше уклон към патриотарство и тотално несъобразяване с това за кого са предназначени, каква е рецепцията и кой ще гледа тия неща", разясни преди дни проф. Боян Биолчев, който оглавяваше експертната комисия към фонд "Култура", оценявала проектите. "Много от проектите не били финансирани, защото били "патриотарски" (а печенето на тухли и правенето на мартеници е много космополитно", репликира в социалната мрежа Венци Мицов.

"Тайната комисия"

Другият проблемен възел се оказа съставът на експертната комисия, оценявал проектите. Изпълнителният директор на фонда Борислав Геронтиев отказва да съобщи имената на експертите, които са участвали в оценката и разпределянето на публичните средства за културната програма, с аргумента, че можело да се повлияе на работата им. Въпреки това медиите разпространиха като апокриф списъка на комисията. В състава й са проф. Боян Биолчев, филолог и писател, бивш ректор на Софийския университет; Велизар Соколов-Заки (дует "Авеню"), юрист, директор на "Терапро", занимаваща се с борба с пиратството в телевизионните програми, Асен Аврамов, композитор; Аве Иванова - театрален критик; Албена Спасова - преподавател по артмениджмънт; Даниела Боянова, експерт маркетингови комуникации; проф. Димитрина Кауфман - музиковед; Николай Поляков, режисьор; Пламен Тотев, литературовед и издател.