В един идеален свят всяко кутренце, което се появи на бял свят, би имало дом и любящи, грижливи стопани. Надявам се, че моите читатели са такива хора и техните кучета са най-щастливите на света, но за съжаление не всички дребосъчета имат такъв късмет. Милиони кучета се раждат и унищожават всяка година, една част отиват в така наречените "приюти", други загиват по улиците, а трети попадат в кофата с вода още при раждането си.

Инстинктът за продължаване на рода е един от най-силните и каквито и мерки да предприемате, когато кучката ви се разгонва, тя, подвластна на силния си инстинкт, ще направи всичко възможно, за да "се омъжи" за първия срещнат пес. Възбудените мъжкари също ще намерят начин да се изплъзнат от стопаните си за любовна среща. В повечето случаи нищо не може да спре мъжкото куче, което е подушило разгонена женска наблизо - нито командата, подадена от любимия му човек, нито ревящите коли на улицата, нито дори високата ограда. Огромно количество мъжки кучета се изгубват точно по този начин. Колко сълзи са пролели нещастните стопани на тези безумни любовчии?

Но да не бъдем песимисти - ето, вие намирате своето куче. Ако е Ромео - мръсен, бълшасал, целият в рани и заразен с незнайна болест. Ако е Жулиета обаче, получавате и бонус - коремче пълно с бебета. В случай че не е твърде късно, ще се примолите на ветеринаря и той ще спаси кучката от това така "желано" от вас попълнение към семейната глутница - оперативно или с хормони. Но нещата далеч не са толкова прости, колкото изглеждат. Хормоналните препарати, възпрепятстващи развитието на бременността, трябва да се инжектират в строго определени и кратки срокове след "случката" и дори и тогава не е сигурно, че ще подействат. Обикновено кучкарите се обръщат към мен едва 10-15 дни след като кучката им се е заклещила с някой случаен пес. Каквито и инжекции да бия след това, бебетата няма просто да се разтопят. Но ако все пак кучката ви роди, отговорността за кутретата е изцяло ваша и за съжаление нямате чак толкова голям избор.



Първо: Можете да повикате лекар,



който да приспи нежеланите от вас кученца (макар че не всеки лекар би се съгласил на това, а лично аз - никога), или още "по-хуманно" да ги удавите или заровите някъде живи. Какво, изтръпнахте ли? Вие може да изтръпвате, но много хора правят това по 1-2 пъти в годината и го намират за съвсем нормално. Може би се успокояват с погрешното предположение, че като са толкова малки, кутренцата не усещат болка или не са разбрали какво е да си жив. Това обаче си е съвсем истинско убийство. И всяко мъртво кутре ще лежи на съвестта на недобросъвестните и немарливи стопани.



Второ: Решавате да запазите бебетата



на вашето куче и с цената на огромни усилия и затруднения отглеждате и намирате дом за тези неволни "кръстоски". След всичките трудности и мъки едва ли ще ви дойде наум отново да пускате кучката си да ражда.

Намирам за особено възмутителна подлостта и тъпотата на някои стопани на мъжки кучета, които специално водят своите питомци на улични "кучешки сватби". И страдат всички. Скъпоценният ви пес, за чийто полов живот вие така хубавичко сте се погрижили, най-вероятно е лепнал не една полово разпространима болест. Кучетата може да нямат СПИН и сифилис, но за сметка на това си имат бруцелоза, която е опасна и за вас. Да не говорим, че освен истински страшните болести една бездомна кучка, която изглежда сравнително здрава, може да лепне на безценното ви съкровище огромно количество паразитни и инфекциозни заболявания. А освен това тя, горката, ще стане още по-горка, когато след ужасни лишения и мъки ще роди никому непотребни мъничета със страшна съдба. А това не са просто някакви си помиярчета - това фактически са вашите собствени "внучета" - дело на вашата гениална селекция и преди всичко - ваша отговорност! Вие ще сте виновни за техния кратък и измъчен живот, изпълнен с болка и глад.

Обикновено кучките се разгонват два пъти годишно и цялото им разгонване продължава около месец. Освен вече изброените проблеми ви чакат и доста други дребни неудобства. Но ако сте собственик на прекрасно расово куче, искате и можете да си позволите да се занимавате с развъждане и подобряване на породата или пък имате съответната "превъзходна" от която всичките ви приятели и познати искат бебе - това вече е друго. Радостта от желаните кутрета покрива с лихви всички усилия, неудобства, харчове и драми.

Но ако имате просто куче приятел, най-правилното, което можете да направите, е да го стерилизирате.



Стерилизирането на женското куче не е голям проблем



в днешни дни. Прави се с пълна упойка, а кучката се възстановява за седмица. Никога повече няма да я застрашава нежеланата бременност, а и на вас няма да ви се налага да си играете на стражари и апаши с настоятелните мъжкари два месеца от годината. Значително ще понижите риска от заболявания в зрялата възраст, включително толкова опасното и често срещано възпаление на матката или млечните жлези. И вие, и кучката ви ще си спестите доста проблеми.

Кастрирането на мъжкото куче е съвсем проста операция, но пък много понижава вероятността кучето ви да избяга и да се затрие. То ще стане по-послушно и кротко и няма да си има проблеми с другите мъжкари в парка. Като цяло обаче характерът на кучето не се променя след кастрирането.

И няма нужда да очовечавате кучето, като му приписвате собствените си сексуални емоции и преживявания. Вашият пес



изобщо няма да се срамува, че е кастриран,



а приятелите му няма да спрат да го уважават и няма да му се присмиват. На кастрираната кучка няма да й излезе прякор "стара мома" на работа и съседите няма да я гледат с лошо око. Кучето няма да седне да размишлява за тези неща. То изобщо няма да забележи. Просто ще има един проблем по-малко.

Кучетата са чудесни точно с това, че са кучета, а не хора. Те нямат нашите пороци, макар че имат много от нашите достойнства. Те са достойни за уважение животни и има много да се учим от тях. Но преди всичко те са животни. Затова не трябва да им приписваме своята емоционалност и начин на мислене.

Стерилизацията е хуманна операция за благото на кучешкия и за улеснението на човешкия род.