|
Дълго време самата Надежда Михайлова, както и хората около нея, първо приказваха, а после се изненадваха от ехото, което са предизвикали. Съвсем официално те, а не медиите, казваха, че кандидатурата на Михайлова за столичен градоначалник е абсурдна. Тъкмо тя, а не някой друг, обясни на 14 март, че "само малка, софийска партия издига лидера си за кмет, докато голяма партия като СДС кандидатира своя лидер за премиер". Този вторник шефовете на "Раковски" твърдяха, че кандидат-кметът е "по-скоро мъж". Всички вкупом тръбяха, че "СДС има много отговорни хора, които могат да се кандидатират за кмет".
Всичките тия празни приказки, с автори отговорни сини политици, вредяха на СДС. Но в края на краищата синята партия
се спря на най-отричаното, ала и най-далновидно решение
- издигна този, когото трябва.
СДС е в дълбока криза и това е видимо отвсякъде. На партията е необходима победна битка. Тия, които смятаха, че победата може да дойде без битка, т.е. да се явят на местните избори в София с някой обикновен активист, обричаха партията не само на дълбока опозиционност, но и на разпад.
Лидерите на СДС, а и самата Надежда с думите си за "малката, софийска партия" подценяваха значението на местните избори в София. И за децата е ясно, че кметът на София концентрира в себе си толкова много власт, колкото малцина други политици притежават. Учудваща бе инфантилната упоритост на сините политици да бягат от тази власт в продължение на 2 месеца. Детинска, а не политическа бе ситуацията в СДС преди 5 дни, когато освен никому неизвестните Съю Съев и Антон Николов в СДС никой друг не желаеше да се кандидатира. Вчера стана ясно, че дори и във вторник - деня, в който НИС обяви, че е има кандидатура за София, такава просто не е имало. Надежда е взела своето окончателно решение в сряда следобед.
Късно взето, но правилно решение
Което преобърна ситуацията с местните избори в София. От борец за бронзовите медали, СДС се превърна в претендент за титлата. Сега Софиянски не е сигурният победител - той вече е човекът, който ще се бори да не изпадне от групата (т.е. да стигне до балотажа).
Надежда може да спечели кметските избори, защото може да обедини зад себе си разколебания син електорат. Не е тайна, че сините симпатизанти през последните 2 г. са в дълбок тупик - те искат да гласуват за изявен демократ, но такъв все не се появява. Сега най-големият политически електорат в София - синият, може да се обедини зад Надежда. Тя е харизматична, млада, има европейско поведение и никога не е предавала партията си. Към нея няма въпрос: "Коя беше тя"?
Уникалното и печелившото в кандидатурата на Надежда се крие точно във факта, че всички крила в СДС ще гласуват с удоволствие за нея.
Тези, които искаха "проветряване" в партията, ще я подкрепят, за да докажат, че нейната теза за СДС бе правилна. Онези, които и до днес смятат, че партията има един истински лидер и това не е Надежда Михайлова, а Иван Костов, също ще гласуват с удоволствие за нея. За да я разкарат от председателското място в СДС и да разчистят пътя за връщането на "Раковски" 134 на истинския Командир. Същият, който не уважи номинирането на Надежда Михайлова вчера, а предпочете уюта на новата култова синя кръчма "Манастирска магерница".
С решението си да се кандидатира за кмет Надежда
Михайлова всъщност сдаде лидерското място в партията.
Ако загуби изборите, тя ще подаде оставка - това е нормален политически ход, утвърдена практика, която Михайлова добре разбира. Ако спечели, е длъжна според чл.41 от закона за местното самоуправление да освободи председателския пост в партията - в България не може да си кмет и партиен лидер едновременно.
Така че може да не е ясно как ще завършат местните избори за СДС, но е сигурно, че в края на годината партията ще има нов лидер, който няма да се казва Надежда Михайлова. След вота така или иначе трябва да се свика 14-ата национална конференция, която да реши проблемът с ръководството. Ако Иван Костов сметне, че още му е рано да излиза от дебелата сянка, то вероятно кандидат за поста ще бъде Екатерина Михайлова. Тя изведе партията след загубата на парламентарните избори и тогава доказа, че е успешен председател. Но
Екатерина няма да проветрява партията
И точно затова реформистите около Надежда ще посочат друг кандидат. Единствената възможна обединителна фигура, която би могла да я замести, е бившият президент Петър Стоянов. При така стеклата се ситуация на "Раковски" 134 той със сигурност ще се намеси в играта след местните избори.
Разбира се, кандидатурата на Надежда Михайлова е де факто и признание (собственоръчно и доброволно), че тя не може да се справи с председателския пост в СДС. Конфликтите в партията не само, че не спряха, а през последните дни взеха нови, драстични размери. СДС плавно падна на 8-10% доверие и не мърда от там. Трудно се намират хора, които смятат, че пред партията не предстоят още поне 4-5 опозиционни години.
Освен, че всички в СДС имат мотив да подкрепят кандидатурата на Надежда, мотивирани ще се окажат и ония, които не харесват Софиянски, но не виждаха кого другиго биха могли да подкрепят в дясното пространство. Т.е. Михайлова може не само да мобилизира твърдия син електорат, но и да привлече разпиляната периферия. Със сигурност Надежда може да разчита и на гласове от третия тип - на хора, които пускат бюлетина просто защото смятат, че тя е стройна мадама с хубава усмивка.
Няма как да отминем и натрапващата се от пръв поглед аналогия с неочакваните обрати в навечерието на президентските избори преди 2 г. Драматичната ситуация около кандидатурата на Михайлова за кмет сега удивително
напомня на издигането на Георги Първанов за президент.
През есента на 2001 г. и пред тогавашния соцлидер стоеше подобна дилема - "Или печеля, или изгарям завинаги". Той също забави еднолично излъчването на ляв кандидат за президент, защото до последно води преговори за общ претендент с Доган и Симеон Сакскобургготски, но накрая премиерът подхлъзна и него, и коалиционния си партньор ДПС, подкрепяйки в 12 без 5 Петър Стоянов. БСП бе поставена в цайтнот, а Първанов пое отговорността за забавянето, кандидатирайки се сам в едни изглеждащи абсолютно обречени избори. Все пак той успя да събере неочаквано голям електорат - зад него застанаха не само всички съпартийци и червени симпатизанти (и тия, които го харесваха за реформаторството му, и ония, които не можеха да му простят същото това реформаторство), но и много хора извън левия спектър, които не симпатизираха на нито един от основните претенденти за поста - Петър Стоянов и Богомил Бонев.
Надежда Михайлова рискува сега точно така, както Георги Първанов през 2001 г. Ако загуби местните избори, тя обрича партията си на поне 8 г. опозиционност. Все пак рискът пред Михайлова е по-малък в сравнение с оня, който преди 2 години пое Първанов. Поради една проста причина - Надежда има много по-големи шансове да излезе победител от тази игра, отколкото имаше лидерът на БСП месец преди президентския вот.
Надежда може да стане кмет на София -
сред столичните избиратели има достатъчно ресурс за избирането й, но ще се справи ли тя със специфичните проблеми пред софийското кметство? Ще успее ли да излезе от образа на приветлив бивш външен министър, занимаващ се главно с геополитика и евроинтеграция, а не и с някакви си софийски дупки и прегладнели песове. На Михайлова ще й е необходима коренна промяна на стила, защото жителите на "Люлин" и "Младост" не се печелят с приказки за ЕС и НАТО.
Надежда Михайлова допусна една-единствена грешка вчера. Съгласи се освен кандидат-кмет да бъде и водач на синята кандидат-общинарска листа. Това наистина е абсурдно. Лидер на такава партия не може да бъде прост общински съветник. Ако се откаже от мястото в Общинския съвет, Михайлова ще вкара в него човек, за когото никой не е гласувал и така ще подмени вота на избирателите.
Със скока в дълбоката вода
Михайлова запази бъдещето си като политик.
През последните 2 месеца вълната от оставки или отлюспвания в СДС бързо се приближаваше към нея. Въпрос на време бе кога някой Муравей ще поиска главата на лидера, а падайки от власт, Михайлова моментално минаваше във вечните полета на политическите трупове.
Нещата вчера се промениха. Дори и да загуби, Надежда ще запази достойнството си, защото показа, че е по-мъж от доста сини мъже. Дори и да загуби, тя ще има морално право да търси ново място в партията си.
Ако пък спечели, пред Надежда се разкриват нови хоризонти. СДС още ще тъне в опозиционност, но тя ще има реална, голяма власт. В личностен план, за Надежда е по-добре да е кмет, отколкото лидер на малка, опозиционна партия.
