Ето и една усмивка от "стара лента" с подобни "подплънки":
Гунчо и Бончо посрещат новия милениум с разговор за малцинствата 2000/01/02
В късния следобед на 1 януари 2000 Гунчо и Бончо са седнали в пицария
"Kапри" и решили да съчетаят полезното с приятното. Приятното в
случая било лечението на следкупонния махмурлук с известни дози
"Хайнекен", а полезното се оказала беседата им относно малцинствата и
проблемите свързани с тях. А ето и как в действителност се стигнало до това
събитие:
4:02 ПМ ... минавайки покрай магазина за електически стоки "Маца",
намиращ се на "един фалус место" от пицарията, Гунчо и Бончо
забелязват как една млада девойка със стъклен поглед, се приближава към
тях с молебен за пари.Принадлежността на момичето към малцинствената
група на циганите(ромите) е очебийна.Разпарцаливена жилетка, обувки с 2-3
номера по-големи от необходимото, връзмургаво личице изплезкано със сополи, белези от мръсните ръбове на найлонов плик за дишане на лепило и кетчуп(по всяка вероятност от изяден остатък от пица).
4:03 ПМ...Гунчо се опитва да измърмори нещо като: "Хмм...нямам дребни",
докато Бончо директно отблусква желанията на младата "дишачка на
лепило" с обезкуражаващото:"Изобщо не си мисли, че аз ще ти дам
пари, за да си купуваш лепило!".
4:04 ПМ...Младото момиче приема отговорите буквално и се запътва към
следващите потенциални донори. Нито срам, нито възмущение, нито емоция,
просто почукване-неотваряне...преместване към следващ обект, който
евентуално би отворил портомонето си и би и дал известно количество пари.
Толкоз! Гунчо е гузен, Бончо е ядосан.
4:05 ПМ..."Капри" е почти празен.Посетителите в момента са само една
влюбена двойка довършваща лазанята си в един от ъглите и млад
бизнесемен, провеждащ безмислен телефонен разговор от джиесем-а си, на маса украсена само с прясна салата и бутилка минерална вода.
4:06 ПМ...Гунчо и Бончо заемат крайната маса с панорамен поглед
едновременно към "Сан Стефано" и "Шипка".Омърлушената келнерка се опитва да изглежда дружелюбно и поднася менюто.
4:08 ПМ...Гунчо и Бончо поръчват "Хайнекен" , една малка "Пица с
пеперони" и едно панцерото.
4:17 ПМ...Поръчката пристига. Разговора започва:
Гунчо: Не знам защо, ама като видя такива циганета да просят, от една
страна ми е жал за тях, а от друга ми се иска да имам една магическа
пръчка и с един замах да ги изчистя от битието.Ей така - хряс...и
изчезват. Сигурно съм пренатоварен с чувство за вина и ми се иска да си
пъхна главата в пясъка като щрауса.
Бончо: Ами, да ти кажа правичката, аз изобщо не се вълнувам за съдбата
на мангасарите. Може да ти изглежда грубо, нехуманно или както искаш го
разбирай, но аз ги приемам като част от пейзажа или като да речем онзи
там знак.(посочва стоп знака на ъгъла)
Гунчо: Ти явно си имунизиран за чувството на вина.
Бончо: Вина? По същия начин трябва да съм виновен за падащите фасади
на софийските сгради, мръсотията по улиците и грозотията на ей онази
бабичка дето идва от към парка.
Гунчо: Е, прав си...вина не е точната дума, може би. Просто, ние - българите
сме особени чешити, болезнено чувствителни на каквато и да е дискриминация спрямо нас. Не дай си боже, някой да ни каже че сме второкачественни, готови сме да му издерем очите, забележи как всички от ляво и дясно, от горе и долу са обединяват срещу потенциалния поругател. Генетично сме родени да сме на върха на пирамидата. Само от там ние можеме да правиме заключения за по-нисшите видове.
Бончо: Хе, хе, хе, не си ли забелязал обаче и тази осбеност: Индивидите
които смятат себе си най-дискриминирани, са същите които дискриминират
най-жестоко и безсрамно "по-нисшите" от тях. Точно като моя старшина в
казармата, който от една страна беше материал за постоянни вицове и
подмятания от страна на офицерите, а от друга, беше страшилище за
обикновенния боец. Явно акумулираният гняв от пренебрежително отношение
"от горе" се предава по индукция "надолу".
Гунчо: Да. Изглежда, че това е и основата на конфликта. Национален
комплекс ли да го нарека..."синьокръвен синдром" ли? Не знам.
Бончо: Има и още един факт на който не знам да ли си обръщал
внимание.Това е така наречения от мен "селски феномен". Забелязал ли си
поведението на селянина, дошъл в града? Забелязал ли си как той като
бледа спирохета си пробива път със зъби и с нокти. Бавничко ужким,
методично, той еволюира и расте в амбициозния си поход към "върха".Ето ти
да речем си градско чедо, софиянец и какви са ти амбициите...да,
нормално...нищо по-така. Имаш си обкръжението, имаш си естественната
среда, тоест...облят си с помията на ежедневието и пасивността, най-вече
защото това си е даденост за теб...фактът че си тук в момента за теб не е
кой знае какво и това че, да речем, ти си имаш някакво си "илюзорно"
положение в някаква си "илюзорна" ценностна система е нещо на което ти
дори и не обръщаш внимание...но попитай онзи там...комшията ти от
втория етаж, как му беше името?
Гунчо: Оооо...Гъбанчев ли имаш в предвид?
Бончо: Да, точно Гъбанчев имам в предвид...дошъл той човека като
средношколец от Кюстендилско...плах, свит, срамежлив...прескача
трамвайните линии за да не го хване ток, дето има една дума. Цъка с език
пред ЦУМ, звери се из "Александър Невски" и си вика...тук, тук ми е
мястото! Виж, казва, колко е хубаво тук... хората са с меки шапки, и
женичките едни, по-такива, изнежени, с кремове си мажат лицето и
ръцете...хваща се нашия Гъбанчев, учи, та пушек се вдига, от една
страна майка му и татко му са на лученохлебна диета, само и само за да
може той да е тук и някак си, не трябва да ги разочарова, от друга - ами
като е дошъл тук, в големия град, нали трябва да докаже на тия надути
копелета, че той с нищо не е по-лош от тях! Гледай ги как му се
подсмиват, ама той няма да се даде и се хваща, работи два пъти по-усърдно
от тях, ходи на събранията, събира членски внос, активен е и използува
всяка минута, за да може да събере актив и да се нареди с едни гърди пред
тия, мързеливи и себични егоистични софиянци, които се смеят на акцента
му и го наричат "селчо". Учи Гъбанчев, отличник е, на всичкото отгоре
успява да сгуши и дъщерята на професора си, която е малко
по-закръглена отколкото добрия вкус позволява, смее се като хиена и има
лош дъх, ама пък е с жителство ( спомняш си колко важно беше по онова
време!) Задомява се нашия Гъбанчев, пуска корени, дето има една дума и
продължава своята борба за самодоказване...той е така да се каже
мотивиран...ще намери съселянин на висока позиция и нали знаеш как
землячеството не е шега работа, ще се уреди по-добре от тебе, на който
съгражданите му са 1 000 000 и не биха ти дали някаква работа с
предимство, само защото си бил софиянец, е...голяма работа, друго си е да
си от мойто село...бащите ни да са пасли кравите заедно, някак си
по-идилично е и по-пали! Та така, ти си тънеш в блатото на ежедневността,
чешеш си езика, пиеш си биричката, а Гъбанчев, не спи! Чете човека,
самообразова се. Ядрена физика, чете, енциклопедии и изобщо методично
се обогатява със знания, необходими му за да може да достигне до това,
което на теб ти е дадено "по рождение", тоест да "вървиш" в очите на
себеподобните и да не бъдеш гледан с презрение. В своята амбиция
Гъбанчев не се усеща че те надминава...той е толкова по-мотивиран от
теб, че работи денонощно над самокултивирането си. Един от главните
катализатори за него е и спомена от мириса на обора, който при тебе липсва!
Гунчо: Да, да напълно те разбирам какво искаш да кажеш...аз също съм
си мислил за това, но при мен аналогията е била свързана с нашия емигрант
в чужбина. (която както се досещаш е в същата плоскост, както и при
примера с Гъбанчев) Дошъл човекът гол и бос, само с двете си ръце в
някаква си "недружелюбна" обстановка. Ни езика знае като хората, ни
маниерите му подобни на аборигенните...ужким и той като тях човек, ама
нещо не е както трябва да бъде. Стяга се нашия и стиска зъби, бачка,
та ушите му пукат...стиска камъка, та вода пуща чак...защото трябва
да ги стигне и задмине. Не напразно емигрантите в Канада достигат по-високо
материално благополучие от местно родените...средностатистично де...така
че този "драйв" за който ти говориш е не само на индивидуално ниво, а и на
групово. Точно това имах предвид когато почнах този разговор.Гледай
евреите. Богоизбрания народ. Те са гонени, плюти, ритани, горени, псувани
и прокуждани от всякъде и най-голямия им грях е че именно поради това
си бягане и абсорбиране на омраза от всякакви източници те са култивирали
адаптивност, която ги прави по-животооправни от аборигените, които от
своя страна започват да им завиждат и цикъла започва да се повтаря:
гонене, бягане в друга държава, усилно къртовско мислене и работене с цел
самозапазване, даване под наем на аборигените излишъците от акумолираното
богатство(разбира се с лихва), гняв от страна на жителите на съответната
страна-донор, че видите ли, онези мръзни лалугерчета-чифутчета ни ебават
както си искат, гонения, бягане в друга държава...и т.н.т. Цикълът се
повтаря в различни географски точки. Прекалено развитият инстинкт за
самосъхранение се е превърнал в дефект!
Бончо: Това ми напомня на онези животни - санитари, които живеят по
туловищата на тромавите хипопотами и разни други такива огромни купчини
месо, като хранейки се с паразитите са едновременно и в полза на онова
същото тромаво животно, ама то не осъзнава това...та такъв е живота.
Гунчо: По същия начин и циганите, които за разлика от евреите са
по-примитивно мислещи (явно са гонени по-малко) и тяхната адаптация е
разбира се по-примитивна: Ами като няма, ще открадне или ще намери там
някаква си пукнатина в системата, която може да бъде експлоатирана и туй
то. Ха да видим сега, кой кого...по подобни начини действуват арменците и
кюрдите в Турция, африканците в Щатите, шиптарите в Югославя, а и по
Европа. Намира се някаква пукнатина в системата и се експлоатира по-удачно
от домородците и толкоз. Дали ще е изтънчена като бижутерство или пък
долна и презрима като продажба на наркотици, няма значение. Важното е
запазването на поколението в неблагоприятни за него условия. Не напразно и
физическата плодовитост на тези малцинственни групи е завидна и тяхният
"заешки" инстинкт е пословичен.
Бончо: Та, нали туй ти казвам и аз...каквото и да се прави, човекът е
човек и колкото повече го натискаш по главата, то толкова той не се дава.
Туй като физическото изтребване е нецивилизовано и противоречи на духа на
новия милениум в който стъпихме днес, (според някои) а ако погледнеш е и
гнусна и нехуманна работа, то единственните хуманитарни възможности които
ни остават са:
1. Или да подържаме статуквото на сегрегация и дочакаме моментът когато
малцинството ще се превърне в мнозинство и дойде нашият ред да се борим
с дискриминацията. (тогава сигурно ще се плодим и ние като зайци)
2. Или пък да вземеме и да погребем томахавките и запалим лулата на мира и
да се интегрираме в името на взаимната изгода.Аз например съм свирил с много
цигани и да ти кажа правата много от тях са били с мен по-коректни от
много наши сънародници. В края на краищата - сееш ли огън, ще жънеш
пепел. Разбира се това не значи нагъзване и толериране на престъпления и
антисоциални прояви. Закона е закон и всеки трябва да е равен пред него!
Гунчо: Да де, но не намираш ли че все пак някои са по-равни пред закона,
отколкото други? Само защото са от "кръвната група" на обвиняемия?
Бончо: Нещата са се поизкривили до такава степен, че само преди няколко
дни четох в "Стандарт" че някакво си кафене ли там, заведение в Пловдив,
ако се не лъжа било глобено за провеждането на РАСОВА ДИСКРИМИНАЦИЯ
спрямо цигани. Колкото и да беше от една страна положителен фактът, че
проблемът е конфронтиран, толкова ме и вбеси неведението на журналистите,
които направиха от един проблем - друг. Класифицирането на ромите като
членове на друга раса е не-помалко обиден факт и според мен те вместо да
изпишат вежда, почти изваждат око.
Гунчо:Да, бе, да...дай да викнем по още една, че от този купон още ме
цепи главата. Ето вече пета бира пия днес, а все още не мога да се
оправя напълно. Ха честита ти новата година и умната. На здраве!
). Imam edin kalpaw GSM za 100-na leva i goworia po nego non-stop, zashtoto mi se nalaga i mnogo se zabawliawam kato gledam sofetata pritesneni ot smetkite da goworiat telegrafno po GSM-i za 1000 leva. Ama te towa e da si rob na gyzariata - a i nali iskash da ebnesh posle ewtino niakoia prowincialistka. Da ama i te weche ne wi wryzwat - imat po-dobri oferti prosto. Naistina triabwa da e.bete pomakini ewentualno 
