|
- Ген. Тонев, тези дни стана ясно, че Инфекциозна болница
ще се слее с аналогичната клиника във ВМА. Защо се налага това?
- Не става въпрос за сливане в буквалния смисъл на думата, а за използване на функционалните възможности на инфекциозната клиника на Военна болница и тези на Инфекциозната болница в София. След 11 септември се оказа, че биотероризмът е част от заплахата, която касае не само военните, но и цивилното население. Оттук настъпи и необходимостта от наличието на звена, специализирани за борба с биотероризма и с особено опасните инфекции. Това наложи организационно да се слеят усилията, тъй като сектори за особено опасни инфекции има само във военната медицина. Важно в случая е и че това сливане е от полза и на двете страни. Ще увеличи възможностите за лечение, но и ще намали дублирането на административните структури и оттам - финансирането. Не е тайна, че военното здравеопазване използва по-ефективно финансовите си ресурси поради централизираното си управление.
Има и още един проблем - СПИН. В България като в туристическа страна случаите ще се увеличават. Затова контролът върху вирусоносителите и болните от СПИН е хубаво да е общ за цялата страна.
- Здравеопазването върви към все по-пазарна основа, но има неща - като инфекциозните болести например, които не могат да работят на пазарен принцип. Каква друга част не трябва да се оставя на пазара?
- Понятието безплатна медицина не съществува. По време на перестройката в СССР имаше израз - здравеопазването е безплатно, и затова нищо не струва. Но здравеопазването е част от приоритетите на нацията и има области, където пазарният принцип не трябва да съществува. Това е например детското здравеопазване и това на хората над 70 години, спешната помощ и конкретни приоритети, които са свързани с по-висока заболеваемост - сърдечно-съдови, онкологични. Въпросът е какво държавата може да си позволи да финансира по-добре. Но въпреки финансовите затруднения тя не трябва да абдикира от здравеопазването, а напротив - трябва по-точно да определи приоритетите, които да субсидира.
- Вие готови ли сте да поемете например спешната помощ? Много хора са недоволни от нея и вероятно биха искали тя да се военизира.
- Може би думата е да се централизира, какъвто е и принципът в армията. Ние ще поемем през зимата бързата и спешната помощ в трудно достъпните райони и при тежки метеорологични условия - ниша, която за съжаление съществува в момента. Става дума за линейки с висока проходимост и с модулно оборудване. Тъй като ВМА представлява структура с болници и във Варна, Пловдив, Сливен и Плевен, ние имаме достъп до всички места в страната. С хеликоптерите на ВМА въпросът е доста по-сложен. Опитваме се да изградим система, която да е обща за армията и МЗ, т.е. да може МЗ да ползва армейските структури. Но не става въпрос само за техника. Проблемът е и в екипите и в тяхната подготовка.
- Говори се, че има вариант Правителствена болница отново да стане част от ВМА, както е била до 1995 година.
- В кабинета си държа нотариалния акт за собственост на правителствена болница от 1892 г. на името на Министерството на войната. МО създаде и финансира от април 1989 г. до 1995 г. кардиохирургията - инвазивната кардиология там. В момента се обсъждат варианти с оглед повишаване финансовата ефективност на здравеопазването. От чисто практична гледна точка ние и в момента работим изключително добре с ръководството на правителствена болница. Решението на коя структура да е подчинена тя, е политическо, и аз не искам да го обсъждам.
- Какъв е смисълът правителствена да се върне към ВМА?
- За да се избегне дублирането на една и съща структура с еднакви функции. В целия свят всички правителствени лица и депутатите се лекуват във военните болници. Присъединяването на правителствена болница е надежда за военното здравеопазване.