|
Кауфман е колкото за "Кодак тиътър", толкова и за 4-и километър. Филмите му са очарователен, често нетърпимо дразнещ хаос, в който понякога самият Чарли се губи. Филмите на Кауфман са се превърнали в нещо като тест за интелигентност: ако не ти харесват, значи нищо не отбираш от съвременно кино!
Добрата новина: "Блясъкът на чистия ум" е най-добрият и най-малко перверзният от трите, така че е доста вероятно и да ви хареса.
Като изключим няколкото разхлабени винта в главата на автора, филмът предлага брилянтни актьорски изпълнения на Кейт Уинслет и Джим Кери (въпреки отблъскващата му тридневна брада) и ненатрапчива режисура от майстора на клипове Мишел Гондри. Този крещящо претенциозен сценарий просто не би понесъл и самонадеян режисьор...
Както и останалите филми на Кауфман, и този няма за нищо триизмерния ни свят, хронологичната логика и линейността на времето. Напред, назад, наляво, надясно, реалност, спомени, изтрито, пренаписано - зрителят се чувства като на влакче на ужасите, само че мотрисата се движи вътре в главата му.
В изчистен вид сценарият се занимава с двамата участници в една връзка, които пожелават изчистване на спомените след раздялата. Новият филм на Чарли Кауфман прилича доста повече на "Да бъдеш Джон Малкович", отколкото на "Адаптация", но за разлика от него е топъл, човешки, на моменти смешен, в други - учудващо трогателен.
Малко sci-fi и малко романтична комедия, "Блясъкът на чистия ум" е и чудовищно сантиментален. Поне в алтернативното (доколкото това понятие съществува) кино можеха да не ни натякват непрекъснато, че любовта побеждава!
"Блясъкът..." обаче несъмнено ще побеждава - ако не на "Оскарите", то на десетки други церемонии, където тълпи капризни критици ще му ръкопляскат просто защото иначе ще поемат риска да ги помислят за тъпи.
Наградата, която филмът на Гондри много заслужава обаче, е за централна женска роля на Кейт Уинслет. Нейната Клементайн вълнува, сияе, изпълва екрана във всеки кадър.
|
|
