|
Междувременно вчера консулите на България и Италия в Бенгази Емил Манолов и Джовани Пирело се срещнаха със сънародниците ни, подсъдими по делото за епидемията от СПИН в Либия, на територията на затвора "Куефия". Достъпът на журналисти до тях е забранен с писмена заповед от Триполи.
Разговорът с консул Пирело продължил 30 минути и е бил по молба на външния министър Соломон Паси, отправена към неговия италиански колега. Пирело уверил българите, че
процесът се следи от Европейския съюз,
и прогнозирал известно забавяне на делото, но бърза развръзка след финала му. Пирело е наблюдател на процеса - досега присъстваше на всяко едно от 5-те заседания на съда. Там той представлява и ЕС, и Италия, която до края на годината председателства съюза.
Късно завчера в Бенгази пристигна екип на посолството в Триполи, както и адвокат Пламен Ялнъзов, който отпътува за България след последното заседание на съда на 22 септември.
Очаква се на 13 октомври делото срещу 6-имата ни сънародници да навлезе в нова решителна фаза - тогава пледоарии трябва да изнесат адвокатите на нашенците и на палестинеца Ашраф, които ще доказват пред съда защо обвиняемите са невинни.
Заседанието ще е ключово поради много въпросителни, възникнали в хода на делото. Въпреки първоначалната глътка въздух случващото се до момента в наказателния съд в Бенгази не е много обнадеждаващо.
Когато преди година станаха ясни заключенията на Обвинителната камара, преразгледала СПИН-делото, очакванията бяха оптимистични. Всички мислеха, че насилието срещу нашите ще се приеме за безспорен факт, а това ще доведе автоматично до отпадане на самопризнанията от доказателствената част. Това пък от своя страна щеше уж да предреши оправдателните присъди - поради липсата на други доказателства. Свидетелствата на професорите Монтание и Колици пред съда в Бенгази, както и изготвянето на медицинския доклад бяха другите силни аргументи на българската страна.
Оказа се обаче, че делото съвсем не върви тъй гладко. Обвинителният акт срещу 6-имата и палестинеца Ашраф изобщо не обърна внимание на разследването за насилието (провокирано от фондация "Кадафи"), нито на изявленията на сина на Кадафи Сейф Ал Ислям, че следствието за епидемията в Бенгази се води в погрешна посока.
Реалностите в този град са други. Ясно ги показват фамилните адвокати на заразените деца. На заседанието на 22 септември те внесоха куп документи, с които оспорват доклада на Монтание и Колици. Малко от аргументите са медицински. Цакането е просто, но вероятно ефективно. Оказва се, че професорите са оформили доклада си на базата на данни, които ако сега бъдат проверени в регистрите на болницата, ще се окажат грешни. Роднините на 424 деца имат документи за датите, на които децата им са лежали в Детската болница.
Тези дати не съвпадат с цитираните в доклада
И на това основание адвокатите искат докладът да отпадне като доказателство, понеже според тях е недостоверен. Макар дискетата с данните да е предадена на Колици от управата на болницата, това не интересува никого - поне не заинтересованите датите да са сгрешени. Според неофициална информация в материалите по делото липсват медицинските документи за децата, лежали в папките, когато делото се гледаше от Народния съд. Това значи, че не може да се направи проверка дали подадените сега документи съвпадат със старите или по някакъв начин са манипулирани. "Факт е, че документите на родителите съвпадат с данните в болницата", твърди либийският адвокат.
Още докато свидетелстваше пред съда, проф. Колици заяви, че в данните, с които е разполагал, има пропуски. Тогава той намекна, че част от датите са спорни. Но имаше предвид възрастта на децата. "Пише, че доста деца са родени на 1 януари. Това ми направи впечатление и попитах дали това не е някаква специална дата за Либия. Отговориха ми, че когато някой не си спомня кога е роден, казва 1 януари", заяви Колици пред съда и допълни, че не е разполагал с цялата необходима информация. Дали такава е съществувала, или по някаква причина е подадена със заложена грешка, трудно може да се разбере. Факт е обаче, че всяка неточност в доклада може ако не да неутрализира напълно изводите, то поне да разклати категоричността им.
Остават другите медицински факти,
които съдът трудно би могъл да пренебрегне, а именно Доклад от Световната здравна организация от Либия, който обхваща периода от 27 декември 1997 г. до 11 януари 1999 г. Части от него адвокат Пламен Ялнъзов цитира в залата. В този доклад се дават пълни епидемиологични данни за заразените деца, събрани при вземането на кръвни проби. Там пише: "Има недостиг на екипировка и необходимо снабдяване, например съдове за стерилизация, материали за стерилизиране, профилактично оборудване. Дефицит на работни екипи, слаба професионална квалификация. В Детска болница няма "четец на теста "ЕЛАЙЗА". Този апарат в Централна кръвна банка е все още повреден и не работи. Има дефицит на реактиви и няма унифицирана методика за изследване за СПИН. Извършват се такива действия и процедури, които способстват за пренасянето на HIV-вируса в такава хигиенна среда - например: инжектиране, хирургични манипулации, процедури при гинекологични заболявания и раждане, изваждане на зъби, пробиване на уши, нарушаване целостта на кожата и др.".
В доклада експертът на СЗО изразява съмнения за безопасността на инжектиранията, които се правят в развиващите се страни. Децата от детските заведения и постъпилите в болниците са подлагани прекалено често на инжектиране - от 10 до 100 пъти. Средно 95% от всички инжектирания при лечение са безполезни и не са необходими, а най-малкото 50% са недостатъчно безопасни. В 18 научни изследвания се споменава, че има убедителна връзка между несигурните инжектирания и пренасянето на хепатит "Б" и HIV-вируса, сочат данните на СЗО, които съдията чу.
Той обаче ще прочете и друго. Че според адвокатите на заразените деца - умишлено или не - точно българките са участвали в заразата, защото са били на работа, когато децата от списъка са лекувани в болницата. Това бе опровергано в Народния съд с извадки от регистрите на болницата, от които личеше, че на цитираните дати българките са почивали. "Когато синът ми Фади е бил в болницата, с него са Нася и Валя", заявява днес Али. Той е в ръководството на Комитета на родителите на заразените деца и демонстрира, че е запознат с всички документи по делото. Сбърканите дати на неговия син са основен пример, даван от адвоката на родителите.
Според българската защита в протоколите от всичките над 500 разпити на роднини на заразени деца
само в един е спомената българката Валя
В друг протокол е спомената българка или полякиня, без да е посочено никакво име. От документите по делото става ясно, че в повече от 100 протокола от разпити на роднини на заразени деца има категорични данни за това, че либийски, полски, унгарски и филипински медсестри са се грижели за техните деца. Адвокат Ялнъзов е категоричен, че в същите протоколи родителите разказват как тези чужденки (сред тях няма българки) са правили погрешни манипулации, които биха могли да предизвикат заразяване. Ялнъзов опровергава и твърдението, че при преглед на работния график е установено съсредоточаване на заразата в отделенията, където са работили Нася, Валя, Валентина и Снежана. Според него в делото избирателно са описани, но не са представени работни графици, свързани с краткото пребиваване в лечебницата само на 21 от заразените деца. Подсъдимите родни медсестри не са били на работа в почти половината от случаите, твърди Ялнъзов. Какво обаче биха посочили работните графици, ако бъдат сравнени с датите, подадени от родителите след пледоарията на Ялнъзов, не е ясно.
Засега
насилието над българите все още е крайъгълен камък,
въпреки че след толкова години е почти невъзможно то да бъде доказано с документи. По темата има само една съдебномедицинска експертиза, направена миналата година, според която белезите по сестрите и Ашраф биха могли да са и от евентуално насилие. Но може и да не са от това, контрират отсрещните адвокати. Тъй че остават свидетелските показания на 2-ма от членовете на следствената група - офицера Салим Джума Салим и офицера Азедийн Мухтар Салех Ал-Барки. Те са от отдел "Проследяване" в Главно следствено управление и разказват какво се е случвало с българите и Ашраф. По заповед на ген. Харб Дербал призналите за мъченията също са участвали в тях - пускали са ток по телата на сестрите и Ашраф, били са ги с палки по ходилата, държали са ги с часове с вързани очи до стената, вкарвали са ги в кучешки клетки и т. н. Провеждани са и нощни разпити. За процесуалните нарушения и за боя документи естествено няма. Има касета, която тепърва ще бъде показана. Видеоматериалът обаче още не е приложен като доказателство по делото.
Черно на бяло може да бъде доказан само незаконният арест
Българите са закарани с вързани очи от Бенгази в Триполи на 9 февруари 1999 г. В протокола, подписан от ген. Харб Дербал и членовете на следствената група, е посочено, че решението за "призоваване на всички български медсестри, работещи в Детска болница и възлагането им да се явят в ГСУ-Триполи", е взето на 12 април 1999 г. в 12 ч. на обед в Бенгази - 2 месеца след като те вече са били из арестите на Триполи.
В документите по делото това несъответствие се допълва и от друг протокол: "...днес, 13 април 1999 г., от Бенгази пристигна група от 18 български медсестри и лекари, които се явиха в Главно следствено управление". Сред тях са и 5-те "сестри". По-нататък там е записано, че някои от призованите българи са били подложени на разпознаване с куче на 11 март 1999 г., т.е. 29 дни преди те въобще да се явили в Триполи (ако се вярва на документите на Харб Дербал).
На 11 март 1999 г. ген. Дербал подписва протокол с нареждане българките "да останат в чакалнята на Школата за полицейски кучета към Главно следствено управление". Медиците престояват в кучкарника и други подобни места до 14 април 2000 г. - т. е. 14 месеца от закарването им Триполи с вързани очи. Това е незаконно според местното законодателство. По правилата те би трябвало да преседят в полицейски участък не повече от 14 дни и да ги прехвърлят в следствен арест (обикновено се намира в затвора). Българите и Ашраф са прехвърлени в затвора "Джудейда" 2 месеца след като делото срещу тях вече е започнало - през април 2000-а.
ПАРИТЕ
Ключова тема по делото е гражданският иск на близките на заразените деца. 424 семейства са представени от 5-има адвокати, които пледират за по $ 10 млн. на дете. При най-малка доказана вина за заразяването - независимо дали умишлено или поради небрежност, - българите ще трябва да изплащат паричното обезщетение, което съдът ще постанови заедно с хипотетичните осъдителни присъди. Роднините искат парите спешно и ги търсят от правителството, община Бенгази, университета, към който е болницата, самата лечебница и от обвиняемите.
