До този момент не разполагаме с измерители на бедността, не знаем какъв е прагът за бедност и колко са бедните в България. Това призна социалната министърка Христина Христова точно на 800-ия ден от управлението на кабинета. Тя определи ситуацията като "празно пространство, което тепърва трябва да се запълни".

Въпреки това вчера кабинетът одобри национална стратегия за борба с бедността и социалната изолация за периода 2003-2006 г. Още не знаем как конкретно ще се борим с бедността, призна министър Христова. Тя очаквала данните от стартиралото преди ден изследване на НСИ на бедността сред 374 000 домакинства у нас. То е финансирано от Световната банка и ще глътне $108 000. Проучването трябва да установи какъв е достъпът на хората до производствените ресурси, до социалните услуги, здравеопазването и до социалната защита.

Едва тогава ще изготвим национален план за борба с бедността, в който ще посочим какъв е прагът на бедността, какъв е жизненият стандарт на българина, какво е качеството му на живот и какви са профилите на бедността, обясни Христова. Екипът й тепърва трябвало да избере дали да отчита бедността по доходите на домакинствата, или както е прието в световната практика - по потреблението им.



ЦЕЛИ

Според националната стратегия до 2006 г. кабинетът си поставя за цел равнището на безработица да намалее до 11,5%, ръстът на минималните плащания от държавата да се увеличи с най-малко 7%, хората на социално подпомагане да намалеят най-малко със 100 000 души, с 10% да намалеят и децата, отглеждани в специализирани институции. Тези данни са записани на базата на относителния праг на бедност, който се изследва от Евростат и се прилага от НСИ, обясни Христова. Според този критерий миналата година 13,43% от българските домакинства са живели под относителния праг на бедност. За страните от ЕС този праг бил 15%, твърди Христова.