Ако попитате казанлъчани кои са най-известните им съграждани, те ще поставят на второ място след Чудомир адвоката Крум Крачанов. В дългата трудова практика на Крум - над 40 години - не е имало случай да не спечели дело. Когато бил млад адвокат, той се включил във футболната съдийска колегия. На един от първите му мачове като съдия неговата пластмасова свирка засякла. Зрителите започнали да му подвикват: "Хей, момче, накъде с тая свирка, дето не свири?" "Тогава се зарекох, спомня си колекционерът, да не се доверявам само на една пищялка. В джоба си носех винаги по 3-4." Така злополучното му съдийство поставило началото на 40-годишно хоби.

------------------------------

Днес Крум Крачанов притежава единствената в България колекция от над 1000 свирки. Те са събирани от всички краища на света. Постепенно сбирката му се попълва с прочути марки, които са мечта за всеки арбитър. Сред свирките на адвоката са английските "Акме", китайските "Шампион", италианските "Балила", японските "Нобле", португалските "Бутулер", "Рефери" от Хонконг и др. Едно истинско бижу с изкуствени камъни е свирката от Тайван. Тя му е подарък от благодарна клиентка и може да се носи на врата като медальон. Жените от далечния остров я използват на улицата, за да се защитят при опасност от нападение.

Пищялките на адвоката са най-различни: за стадион и зала, съдийски, железничарски, ловджийски, даже има и надзирателски, с халка за ръката от щатския затвор във Вашингтон. На авджиите им изтичат очите, като съзрат



серията ловни свирки за примамване на дивеча



Една от тях издава звуци на заек, за да излязат от храстите хитрите лисици. Друга имитира патица, за да се съберат пернатите на гюмето. В колекцията на Крачанов има и миниатюрни свирчици. Някои от тях са изработени от кайсиеви костилки, други от черупка на орех или от кора на дърво.

Най-хубавите свирки от колекцията на адвоката са свързани с младините му. Те са бакелитови и са дело на бай Генчо от Шумен. Дълги години като футболен съдия Крум праща редовно пари по пощата на бай Генчо и получава от него по няколко комплекта свирки. "Те са много здрави и със силен звук и никога не се пропукват", твърди запаленият колекционер.

Днес адвокат Крачанов, който е висок и едър човек, се чуди как е тичал 25 години по стадионите. И досега обаче запалянковците в Казанлък разказват за неговата точна и неподкупна свирка. Като запалянко Крум е пристрастен към любимия си тим "Розова долина", но на един мач свирил отривисто справедлива дузпа на гостите. След срещата



намерил колелото си със спукани гуми



и трябвало да върви цели 10 километра пеша до своя дом. "Футболното хулиганство разваля магията от мача и няма никаква полза за победените. Принизяват се не само футболистите, но и останалите", твърди адвокатът.

Заради хобито си Крачанов е наричан от съгражданите си Свирчо. "Не им се сърдя - казва той. - Така са наричали и големия български държавник Димитър Петков." Подобно на политика, и адвокатът е преживял много превратности и перипетии в живота. През 1956 година, малко преди да завърши, го изключват от университета като дете на "народен враг". Той продължава да ходи на лекции и завършва с отличие право. Името на добър и честен адвокат Крачанов получава от своите клиенти. "Понякога в нашата професия е важно да бъдеш и добър психолог - да спазваш не само буквата, но и духа на закона. Тогава се достига до истинската справедливост."

Заедно със съпругата си, етнографката Стефана Дончева, Крум е направил няколко изложби - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, в "Етъра", във Варна, в София и на Чудомировите празници в Казанлък. Стефана е по определението на мъжа си "генерален аранжор на всичките изяви на колекциите му". Изложбата във Варна била наречена



"Свирката в бита на българина"



"Човек от раждането си до смъртта си върви с музиката и свирките - от приспивната песен до погребалния марш", разказва етнографката. Не случайно нейните колеги от Етнографския музей в София поискали от Крум да им предостави красивите детски свирки от керамика, но той и дума не дал да се изрече. "За мен приказката, че който дава парите, той надува свирката, отдавна не важи", обяснява колекционерът. Той дори изпраща съпругата си Стефка до Япония със заръката да му донесе оригинални свирки. Когато тя се връща само с 5 пищялки, се разочаровал, но останал усмихнат. "Малко на брой, но качествени - спомня си Крум. - Без жена си съм заникъде. Тя беше директор на Историческия музей в Казанлък. Обиколила е музеите на цяла Европа и ми каза най-топлите думи: "Твоята колекция е безценна." Затова само заменям, но никога няма да продам свирка."

Стефка Дончева е винаги лъчезарна и всички я наричат "слънчева жена".



Била е любимка на Чудомир,



който виждал таланта й на специалист етнограф. Малко преди да почине, големият белетрист й завещава своя архив - да го опише и публикува, когато намери за добре. "Това пишеше в завещанието, но архивът не достигна до мен - спомня си Дончева. - Може би е имало хора, които са се страхували от нещо в него - не зная."

Въпреки всичко Стефана успява да събере спомени за Чудомир от останали живи негови съвременници и да запази за поколенията жив образа на писателя. "Той беше енциклопедист - учеше ни не само да сме етнографи, но и да развиваме разнообразни интереси. Преди всичко да бъдем добри!", спомня си Дончева. Заедно с дъщеря си Орлина, която е учителка, и с племенницата на Чудомир Лилия Димитрова етнографката участва от дълги години в казанлъшкия женски хор. Репертоарът му е от старинни църковни и български народни песни, от които европейците се възхищават.

Синът на колекционера Райно Крачанов е завършил Музикалната академия и в момента работи в телевизия ББТ. "Жена ми и децата ми са музикални, но аз не мога да изпея дори една нота, признава адвокатът. Затова пък разпознавам гласа на добрата свирка, който трябва да бъде респектиращ и да смразява кръвта на нарушителя. Аз като правник и като по-възрастен от футболистите преди мач обикновено им казвах: "Момчета, първо, трябва да знаете, че съм адвокат, второ, че съм по-голям от вас, и трето, че веднъж сте предупредени. Изсвиря ли, да знаете, че това е второто ви нарушение!" Той пази колекцията си от свирки в адвокатската си кантора, за да й се любуват и клиентите му.

Крачанов има още една страст -



от 20 години играе тото



в една комбинация с приятели. През 1988 г. щастието му се усмихва. Един от партньорите удря шестица и си разделят по 7500 лева. "Купих си с тях едно жигули и вярвам, че ще дочакам следващата шестица", надява се Крум.

Днес колекционерът е пълен с енергия и жизненост и не търпи оклюмали клиенти. "Трябва да се усмихнеш на живота, за да ти се усмихне и той - това е максимата на жена ми, но тя е и моя", обяснява Крачанов.