Беше буден и преди да звънне будилникът. Не знаеше откога. Може би от часове или от минути - лежеше неподвижно в онова странно вцепенение, в което времето не съществува. Или той не съществуваше във времето. Плуваше в леглото си отстрани на света, без желания, без представи, дори без чувството че е жив.

Будилникът върна мислите му и той се размърда. Трябваше да става. В десет Ема щеше да го чака пред портала на фирмата. "Пети етаж, вдясно от ...

* * *



Нямаше ме сутринта в неделя.

От леглото се посипа сняг.

Снощните ти думи бяха бели,

бяло - виното... Замръзнал бряг,

който не очаква да избягам,

не и този път. Ръка от лед,

сякаш се опитва да поправи

скъсан от виелицата плет.

Тих въпрос на чувство ослепяло:

"Тук ли си? Жена или сестра?

И защо си цялата във бяло..."

Сутринта в неделя бях добра.

И така ме нямаше в деня ти,

че леглото запищя ...