|
"Бих препоръчала да не обръщаме толкова внимание на храненето по време на пости, а на душевното общуване. Постите не са само ограничение на месо и млечни продукти, а и общение с Бога. В този период, освен че трябва да се лишаваме от животински храни и мазнини, трябва да си спомним кого сме обидили и
да поискаме прошка, а и да вършим добро",
обяснява д-р Илиева.
Тя напомня, че самата религия позволява малките деца, бременните и болните да не спазват постите в цялата им строгост. Но според нея не е проблем последната седмица преди празника и тази група хора да спрат "забранените" храни, за да получат причастие. "Седем дни ограничаване на животинските храни няма да нанесе чак такива вреди на тялото. Но 40 дни пост е много за тях."
Най-застрашени по време на пости са пенсионерите, смята д-р Илиева. Причината е, че те най-стриктно спазват традицията, а в същото време не се хранят особено пълноценно. "Постът ограничава мазнините, белтъчините, също така и някои микро- и макроелементи, каквото е желязото. А възрастните хора често страдат от желязодефицитна и В12-дефицитна анемия. Неудачно е и това, че се пости през зимния период. Вместо човек да се подготви да посрещне добре зареден с витамини, енергия, белтък и желязо грипните епидемии, той се подлага на 40-дневно изпитание. По време на пости се разрешава само един път риба, което е недостатъчно. Затова могат да постят здрави, млади хора, но
в никакъв случай болни от диабет,
анемия, хроничен гастрит и чернодробна цироза. За тях е рисковано. Няма диетичен режим, който да замести приема на белтъчини. Витамини и желязо на хапчета могат да се вземат, но този прием никога не е така добър, както ако е получен от истинската храна. От витамините на таблетки се усвояват едва 30-40%", казва д-р Илиева.
Тя приема за един добър вариант т.нар. бял пост, по време на който се ядат млечни продукти. "Това даже е полезно, защото така организмът се разтоварва от месата." Според нея именно нездравословното хранене ни е отвело като нация на едно от първите места по хипертония, сърдечносъдови заболявания и исхемична болест.
Ако трябва храната да се раздели на полезна и недотам полезна, то резултатите биха били следните. "Олиото и зехтинът са почти равнозначни в диетологията, тъй като олиото е също растителна мазнина и не съдържа холестерол. Зехтинът е малко по-богат на незаменими мастни киселини, които са важни за храненето", обяснява д-р Илиева. Но това в никакъв случай не се отнася за маслото, маргарина или маста.
"Опасен е натриевият глутамат,
който се съдържа в готовите супи и кубчета подправки. Този увкосител прави храните апетитни, но съвсем не е безвреден", предупреждава лекарката. Проблемът на натриевия глутамат е, че засилва чувството за глад и така повишава апетита за цял ден.
"Рибата е храна-лекарство и е добре да се консумира два пъти седмично. Морските съдържат повече мазнини, но при тях те са ценни", уточнява д-р Илиева. Според последните проучвания в най-голямо количество в дневното меню трябва да бъдат несладките плодове и зеленчуци, следвани от пълнозърнест хляб, макаронени изделия и варива. В доста по-малки размери на масата присъстват месата и млечните продукти, а най-ограничена е консумацията на олио, масло, захар и сладкиши.
Най-добре е да се избягват пушените меса. "При пушенето се образуват вещества, които
правят продукта канцерогенен",
обяснява причината лекарката.
Що се отнася до пости, то онези, които ги спазва, е добре да консумират по около килограм плодове и зеленчуци дневно. Важно е и количеството течности, най-добре по 1,5-2 л на ден. Добре е да се пие чай заради дъбилните вещества.
По принцип и при пост, и при диета трябва да се знае, че минималното количество калории, които жените трябва да приемат дневно, е 1200. При мъжете те са 1800. Добре е да се определи един или два пъти седмично разтоварващ ден само за плодове или млечни изделия. В останалите дни не трябва да се прекалява с въглехидратите.
При всички случаи обаче диетата трябва да се консултира с лекар, а не да се опитва, защото е модерна. Според д-р Илиева разумният вариант, който може да се прилага и без лекар, е с
облекчено меню - с ограничаване на солта,
животинските мазнини, с хранене четири пъти дневно и най-важното - разнообразие. Плюс разтоварващите дни.
При диета или пост най-честите неразположения са на нервна почва. "Гладният човек е нервен. Освен това се уморява лесно и има склонност към инфекции, което в сезона на гриповете и респираторните заболявания е лошо. Непълноценното хранене срива имунитета в най-общ план, организмът се изтощава и става по-податлив на инфекции."
КАРЕ 1 ---------------
Основни грешки в храненето на българина
Сол
"Ние приемаме изключително много сол, а за един ден е достатъчно количеството, което се съдържа в хляба. Всичко останало е излишно. Зимнината, която приготвяме, е също с много сол. По принцип солта успешно може да се замени с диетична, която съдържа от 40 до 60% по-малко натрий в състава си. Или пък с подправки."
Бяла захар
"Количеството консумирана бяла захар не трябва да бъде повече от 10% от енергийния прием. Много захар има и в компотите, които се приготвят за зимата. Захарта най-добре се заменя с подсладител. Но не с мед, тъй като и той съдържа захар."
Мазнини
"Нашата храна е много мазна. Особено през зимния сезон се приемат много животински мазнини. Голяма част от домакинствата готвят със свинска мас. Обичаме също така колбаси, които имат доста сланина."
--------------
КАРЕ 2 ---------------
Как трябва да изглежда дневното меню
Първа закуска: Тя е задължителна за здравия човек. Идеалният вариант е препечена филия тъмен или пълнозърнест хляб с извара, лютеница, обезсолено сирене, нискомаслен кашкавал, пилешко или телешко филе. Но не и сладкиши. И кафе, най-добре безкофеиново.
Втора закуска (около 10 ч.): Плод, нектар или овесени ядки.
Обяд: Здрав човек без затлъстяване трябва да започне със супа. Но не от готовите в пликчета заради натриевия глутамат и солта. След това - печено месо, най-добре риба. Гарнитурата да е от пресни или задушени зеленчуци. За десерт - крем от изцедено кисело мляко или диетични бисквити, но най-вече плодове.
Следобедна закуска (около 16 ч.): Пак препечена филия със сирене или яйце, овесени ядки, зърнести плодове и чай с подсладител, мед или с лимон.
Вечеря (не по-късно от 19 ч.): Кисело мляко, постен гювеч, зеленчуци.
--------
При пост
По време на пости месото в този режим се заменя от варива - боб, грах, леща. Те са най-добрият заместител, тъй като съдържат белтъци в най-голяма степен. Хлябът също е източник на белтък, както и соята, от която има различни полуфабрикати.
-----------------------
КАРЕ 3 -----------
Най-полезните плодове и зеленчуци при грип
"Тези, които съдържат витамин А и С, са особено полезни при грип. Такива са всички червени и оранжево-обагрени плодове и зеленчуци. Те съдържат провитамин А, който стабилизира лигавиците на устата и носа и така ги прави по-устойчиви срещи вируси", казва д-р Илиева.
Сред полезните храни в такива случаи са червени чушки, лютеница, кетчуп, тиква, както и лимони, грейпфрути, портокали, зеле, картофи, които съдържат много вит. С.
Витамините обаче се разрушават при топлинна обработка, така че най-добре е зеленчуците да се консумират сурови или задушени. Колкото по-кратка е топлинната обработка - толкова по-добре.
За България най-добрият плод е ябълката, а сред зеленчуците - домати и червена чушка.
-------------------
