Струпани на купчини тикви, зеле и праз лук и ровичкащи сред тях от време на време пенсионери. Отсреща се издига снагата на луксозния хотел "Кемпински-Зографски". Такова е ежедневието на трима предприемачи, опънали сергии на "Кръста" в столичния скъп квартал "Лозенец". Алъш-веришът върви слабо въпреки ниските цени на зимния зеленчук и стратегически подбрания пункт, споделят търговците. Едната сергия е на семейство от Хасковско, другата на производителка и едноличната търговка. На нея не й е до приказки. Семейството пък не желае да бъде снимано и настоява да е анонимно, за да не ги познаят "едни хора".

Тази година има повече зеле, миналата почти нямаше и беше скъпо, разяснява котировките на пазара съпругът. По-високото предлагане логично довело до по-ниски цени - килото върви по 25 ст., има и по-дребни зелки по 30 ст. В разрез с пазарните очаквания на семейството обаче търговията е вяла.

Приготвянето на кисело зеле не е проста работа, а младите не знаят как и нямат време. Технологията се предава в семейството и рядко се издава на външни хора, разсъждават търговците. И с вещата в зимнината възрастна клиентела обаче има проблем.

Загърнат в шарено яке пенсионер го онагледява. "Точно сега трябва да се слага зелето", поучава той, докато разбиращо опипва тикви и зелки. Неговото обаче ще трябва да почака, защото ще пълни бидона чак от следващата пенсия. Тази вече била свършила.