Казусът Лечков ми е много интересен не заради друго, ами заради простичкото потвърждение на максимата, че едно е да искаш, друго е да знаеш как, трето е го направиш. Той, по моите прогнози, ще стане христоматиен за това какво е да упражняваш власт, какво е да гледаш отвън и да критикуваш, и да мислиш, че всички са некадърни и щом ти подхванеш нещата те стават ОК. Тъй като в България всеки разбира от това, което не му е работа и дава акъл; тъй като всички разбират от обществена дейност и политика, сега е времето човек, който е доказал че разбира от единия стълб на обществения фундамент-футбола, да покаже, че не е проблеми да разбие и втория-политиката. Ако успее, редно е следващият президент, премиер и прочие, да бъде я Ицето(с ъс златните..) я бате Любо Пенев. Ми така де-тъй и тъй духаме супата, поне да е от източник на национална гордост, един вид заслужил си е...Огромното самочувствие вече подлага първата динена кора на Лечето. С голямо любопитство ще проследим напъните му да направи
общинските фирми печеливши. Може би в градският транспорт, социалният патронаж, сметосъбирането и поддръжката на улици и сгради и масата други общински функции да има някакви резерви, но ако ги изкара печеливши е редно на другите избори директно да го изберем на мястото на С2.
Дръж се Лече!
Р.S Един съвет от мене-никакви пресконференции на зелено. Вършиш, тогава приказваш! Всъщност, най-добре е хората да приказват.
Редактирано от - Сабахатин Али на 18/11/2003 г/ 08:26:39
18 Ноември 2003
