|
Какво искат суходолци? Край квартала им да няма повече сметище. От 1 януари, както им е обещал кметът, подложен на същия натиск пред 4 години.
Какви са реалностите - едната бетонирана клетка на сметището край Суходол е празна. Тя може да поема градските боклуци още година. Тъпо е да се спре извозването сега и веднага, защото такава е прищявката на групичката от Суходол. Те искат да не им мирише от бунището. Наистина им мирише, но това е така повече от 20 години и вероятно след година, две, три клетките ще се изпълнят и ще спре да им мирише. Както знаете, в живота пълно щастие няма. След това ще почне да мирише на друг квартал - независимо дали ще е завод за изгаряне на боклука или ново сметище.
Животът е такъв, че градовете винаги изхвърлят смет. Произвеждат го и повечето български села и си го трупат накрай село, а понякога и в центъра и също им си мирише. Но това са свои си, родни си миризми и те ги възприемат с умиление - фъшкии, гнилоч, изгорели въглища.
Селският нос обаче става особено чувствителен към градския боклук, който е чужд, външен... И гражданското общество на селяните започва да негодува, умело насъсквано от сили, които са заинтересувани в града да има недоволство и напрежение.
Всъщност в суходолския случай, който бе предхождан от мало-голямобучинския, едно много малко съобщество изнудва мнозинството. И в демократична България, дето уж нещата се решават с вишегласие, всъщност се решават с диктат. На тоя, който може да спре камионите с боклук и да превърне двумилионния град в смрадлива дупка.
Това е симптом на гангренясала социална тъкан. Обществената солидарност, уважението към демократичната воля, йерархията на приоритетите изчезват. Става това, което може да бъде наложено чрез изнудване.... (Със съкращения)
<<<<<<<<<<<<<<<<
