Месеци наред се говори за обединение на дясното пространство. В нормалните държави обаче се обединяват фирми, а партиите се коалират. И в коалициите всяка партия запазва своята относителна самостоятелност.
Причината у нас да се говори за "обединение", а не за коалиция се дължи на опита ни на "особени" коалиции от последните 14 г. Като се започне от "доброто" СДС и се свърши с Коалиция за България. В "доброто" СДС имаше 15-ина партии, от които само няколко постепенно се оформиха като реални. А в Коалиция за България единствената реална партия е БСП.
За да може да се появи нормална коалиция вдясно, освен СДС трябва да се докажат като стабилни формирования и други политически субекти от този спектър. А СДС да се стабилизира и да препотвърди лидерската си роля вдясно.
Противно на някои очаквания за провал на СДС на местните избори, той не се състоя. Въпреки това, за да успее, в най-кратки срокове СДС трябва да реализира две задачи.
Първо, да се изясни политическата идентичност на СДС, за да бъде тя разбрана от широките кръгове на населението. Партията трябва да обяви интересите на кои слоеве от населението ще защитава и да определи националните интереси, които в следващите години ще й бъдат приоритет. Очевидно и в двата случая ще се използват като основа християндемократическите ценности. Но те трябва в същото време да бъдат оформени в една актуализирана програма за действие, която ще бъде и основата на предизборната програма за 40-ото народно събрание.
Втората задача е да се извърши най-после санирането на някои областни и общински структури на СДС. Кои трябва да са те, се видя от резултатите на местните избори. На ръководни постове в тях трябва да се издигат хора без всякакви клиентелистки помисли.
За осъществяването на тези задачи първо трябва да бъде ремонтиран Националният изпълнителен съвет на СДС. Сега в НИС има лица, които никой не би упрекнал в зложелателни действия, но които вероятно биха били по-полезни другаде в йерархията на партията. Сега повече отвсякога е особено важно ръководните постове да се заемат от способни хора, които да се справят и с организационното укрепване. Второ, трябва да се проведе извънредна Национална конференция, която да приеме новите документи и в която да участват делегати на вече реорганизираните местни структури. Конференцията е най-добре да се проведе през май 2004 г., когато България ще бъде вече член на НАТО. Дотогава сигурно политическите страсти ще се успокоят, ще надделеят политическата воля и разум, а не личните амбиции.
Накрая не може да бъде избегнат сега въпросът за лидерството. Някои политически пубертети - поети, журналисти, психиатри и др., неуместно се занимаваха с него месеци наред преди изборите, като отклоняваха вниманието на гласоподавателите от дясното пространство, ошашавяйки ги и правейки ги кривогледи.
Темата за лидерството в момента е свързана с двама души - Иван Костов и Надежда Михайлова. И двамата са доказали своята принадлежност към и полезност за СДС. От техните стъпки зависи единството днес и успешното утре на СДС. Иван Костов през цялото време е давал безусловната си подкрепа на Надежда Михайлова в дейността й като партиен лидер. Що се отнася до Надежда Михайлова (една от неговите най-близки сътруднички по партийна и държавна линия, израснала като партиен лидер и в международен план), напоследък с някои свои прибързани действия и резки изказвания тя невинаги е проявявала колегиалност и тактичност спрямо Иван Костов. И така е предизвикала разнобой в средите на СДС.
Всичко, казано дотук, трябва да бъде пречупено и на фона на изключително трудната обстановка, в която попадна СДС след парламентарните избори, когато изневиделица България беше сюрпризирана с царуващ премиер, неспособен да върши работата, за която му плаща данъкоплатецът. А в международен план - с предизвикателствата, свързани с приближаващото влизане на страната ни в НАТО и в ЕС, инициирано тъкмо от СДС.
