За какво обикновено мечтаят момченцата? Ако обичат да гледат екшъни с Жан Клод ван Дам или Джаки Чан, отговорът е ясен. В повечето случаи те се изживяват като филмовите герои и рано или късно приплакват вкъщи за курс по бойни изкуства. Някои родители обаче не са съгласни, тъй като си представят, че детето може да получи тежки травми и да развие агресивно поведение. Други пък решават, че това е добър начин синът им да изразходва енергията си. Къде е истината?
Отговор на този и ред други въпроси дава треньорът по карате на Централния полицейски карате клуб Тони Петров, носител на IV дан в този спорт. Той от години се занимава с деца и клубът му има вече школи в над 10 града из страната. Освен това е треньор от 15 години и е главен инструктор по бойно-приложни техники в МВР.
"Най-добрата възраст да се стартира този спорт е на 6-8 години", обяснява Тони Петров. Вратите са отворени за всички
без разлика в пола
Имайте предвид обаче едно - каратето е противопоказно, ако детето ви има сърдечни проблеми.
Преди да влязат в залата, родителите трябва да осигурят на децата подходящ екип за трениране. Най-добрият вариант е специалното за тези случаи кимоно. Но ако не можете да го набавите веднага, не е страшно. Става и с подходящ анцуг, но само на първо време.
Каква е ползата от този спорт? "Няма пречки всеки малчуган да тренира независимо от характера. Каратето изгражда детето,
прави го по-спокойно, уравновесено,
с много по-устойчива психика, което рано или късно ще му бъде от полза. Бойните изкуства по принцип изграждат една много добра самодисциплина и създават високо чувство за отговорност. Освен това дават развитие в самия спорт и мотивират децата да стават шампиони, да се изявяват. А и каратето предоставя контакти не само в страната, но и в чужбина", изброява Тони Петров.
Не на последно място децата, трениращи този спорт, участват в един много добър колектив. По този начин съумяват да изградят навици в общуването, стават по-отговорни към другите, което един ден ще им бъде от голяма полза.
Има ли рискове в каратето?
"Рисковете са изключени", е категоричен треньорът. Според него няма риск от травми, тъй като се тренира върху специални подови покрития. Разбира се, не са изключени дребни травми от типа на навяхвания, изкълчвания и натъртвания, но не и за нещо по-сериозно, застрашаващо живота.
От друга страна, едно от първите неща, които децата научават в този спорт, е да падат правилно. Иначе казано - така, че да не се наранят. А това е нещо много полезно. Самочувствието, което придобиват от знанията, пък им дава възможност да реагират по-адекватно в критични ситуации. Което съвсем не означава да налитат на бой.
Тони Петров е установил и един доста любопитен факт, който вероятно ще зарадва доста родители. Децата, които тренират карате, почти винаги
имат високи оценки в училище
и след завършването на гимназия успяват да продължат образованието си по желания от тях начин. При това без значение дали става дума за спортна академия или филология в университет. Обяснението е просто - спортът ги научава освен на самодисциплина и отговорност, но и на силна концентрация и трудолюбие, което пък помага при ученето. Да не забравяме, че каратето е вид изкуство и повечето практикуващи имат нужния интелект.
Не е за пренебрегване и физическата подготовка, която децата получават още в самото начало. "С времето те се развиват. Започват да се борят за пояси, данове. Стават все по-зрели", казва Тони Петров. Това не означава, че родителите трябва да очакват още в самото начало от детето си чудеса. "Все пак то не може да вземе черен пояс на 12 години. Нормално е
до 12 години да има зелен пояс,
до 16 г. - кафяв. А между 16-та и 18-та година започва подготовка за черен", уточнява треньорът. Дали ще получи колан обаче, съвсем не е критерий за развитието на детето в този спорт.
Най-малките тренират минимум два пъти в седмицата по час и половина. Започва се с малки натоварвания, които се увеличават постепенно. "Самото натоварване се съобразява задължително с възрастта на детето, с неговото първоначално ниво на физическа подготовка", казва Тони Петров.
Ползата от този спорт е в това, че едно по-хилаво дете може бързо да заякне и да развие мускулатурата си. А дали то е по-плахо или по-буйно, няма никакво значение. "По-плахите доста добре се реализират в спорта.
От тях излизат много повече шампиони,
отколкото от по-буйните, на някои от които меракът минава бързо."
Всичко това съвсем не означава, че родителите трябва да хукнат да записват детето си на карате. В никакъв случай спортът не трябва да се натрапва. Ако малчуганът не проявява интерес към бойни изкуства, то може да се провокира любопитството му. Достатъчно е да бъде заведен на една истинска демонстрация. Ако пак не му е интересно, по-добре да бъде насочен към нещо друго.
И още един съвет - родители, внимавайте къде записвате детето! Тренировки по карате се предлагат и в кварталните клубчета. Но дали хората, които ще работят с децата, са достатъчно квалифицирани, е друг въпрос. Затова винаги проверявайте внимателно мястото. Най-сигурно е в детските секции на утвърдените спортни клубове.
|
|