|
Кучетата имат строга йерархия на глутницата.
Някои имат доминиращ (алфа), а други нисък (омега) статус. Когато кучетата живеят с хора, разглеждат ги като членове на глутницата и търсят своето място в семейството, като се стремят към по-високо ниво в йерархията. Ако кучето проявява доминиращи признаци (например ръмжи и пази храната си) и това поведение не се коригира от стопанина, то се изкачва на по-горно стъпало по отношение на един или повече членове на семейството. Ако не се обърне внимание на такова поведение, кучето бавно, но сигурно ще успее да се изкачи догоре.
Първите признаци на доминантност обикновено остават незабелязани или пък се обясняват с трети причини до момента, докато кучето не започне да хапе хора. В 90% от случаите трагичният край на всяка история за агресивно куче е резултат на невнимание, неразбиране и ненавременна корекция от страна на стопаните.
Всяко семейство, глутница и стадо се образуват на общия принцип доминация-подчинение. Начело е лидерът, животно в разцвета на силите си, доказало физическото си превъзходство в множество битки.
Той има правото да яде първи и колкото иска,
да легне на най-удобното място, да избере женска и т.н. Но най-важното е, че лидерът има право да управлява поведението на останалите членове на глутницата. И ако субдоминантните животни не реагират на ръмженето и заплашителната поза, лидерът има право да нападне и ухапе. Тези взаимоотношения образуват йерархичната структура, която може да бъде много разнообразна. При кучетата тя е линейна: най-високо стои водачът, а на по-долните стъпала са субдоминантните животни. Колкото по-надолу се намират, толкова по-нисък ранг имат, като остават подчинени на всички животни, намиращи се по-горе.
Йерархията в глутницата е не просто свойствена - тя е необходима. Животното се чувства по-добре, когато е наясно кой е шефът вкъщи. И ако семейството не предлага на кучето ясен модел на йерархично взаимодействие, то започва да си го създава само. Да възпитава, управлява и регламентира поведението на едно куче има право само доминиращо същество.
Веднъж попаднало в човешкото семейство,
едно кутре бързо разбира "кой кой е",
дори лидерът да не общува с него. Дребосъкът вижда как главата на семейството го управлява и разбира заплашителната интонация, мимиките и жестовете. Растейки, кутрето се опитва да си намери място по-близо до лидера на семейството, ако не и да го замести, което е заложено в него от природата.
Благодарение на вторичния импринтинг младото животно възприема човека като родител. За повечето кутрета тази заблуда се улеснява от факта, че в ранна възраст те са отнети от майката и общуват преимуществено с хора. Докато е още малко, кучето вярва и се подчинява безусловно на родителя си (произволен член на семейството, който го храни), независимо от методите на възпитание, които използва той, а към останалите членове на семейството (глутницата) демонстрира подчинение. Това обикновено продължава до към 4-6-месечна възраст. После младото куче става по-независимо, но като все още незавършило своето физическо развитие, остава субдоминантно. Родителят, който го води на разходки, започва да бъде възприеман като лидер.
Първият период на социално развитие е много измамен, особено за стопаните на кучета, склонни към агресия. От десетия месец нататък кучето започва да се причислява към възрастните животни. То вече познава местността, запознало се е с кучетата наоколо и знае минимума, който му позволява да заеме своята ниша. Накрая настъпва моментът, когато то не се нуждае повече от лидер и се чувства достатъчно силно да води глутницата и да се бори за по-добро място в нейната йерархия. Борбата има различни форми - от простото неподчиняване и игнориране на стопанина до отчетлива агресия, когато той се опита да го накара да направи нещо. Към този момент кучето все още се подчинява на водача на семейството, но ако не се предприемат мерки, може да встъпи в конфликт и с него.
Като позволяват на кучето да заеме висок ранг,
членовете на семейството губят правото
да управляват поведението му. То спира да ги слуша, нещо повече - прави опити да регламентира тяхното поведение. Особено зле го отнасят членовете с най-нисък ранг - по правило възрастни хора.
По този начин ви остава само едно: да завоювате мястото на водач в семейството, а после да регулирате взаимоотношенията си с останалите в глутницата. Това става най-лесно, като се дресира кучето - доминиращ е този, който има право да казва какво да се прави. Бъдете готови кучето да се съпротивлява активно, дори да реагира с агресия. Не бягайте, когато възникне конфликт - вашият отказ да се "биете" ще бъде възприет като страх и автоматична победа за кучето. Не прощавайте и най-малкото изръмжаване срещу себе си или срещу който и да е в семейството. Младите и дребни кучета са лесни за подчиняване - просто ги хващате за кожата на врата и хубавичко ги разтърсвате. Изчаквате да мине пристъпът на агресия, хвалите ги за доброто поведение и възпроизвеждате ситуацията, която е довела до агресивна реакция от страна на кучето. И така, докато агресията не изчезне напълно.
Най-добре е да не биете кучето,
защото най-малкото можете да насадите у него страх, но ако все пак го ударите, не позволявайте и минимално съпротивление или дори тихичко ръмжене.
Има няколко вида агресия: защитна, провокирана от страх, доминантна, териториална, сексуална (към животните от същия пол), ловна и родителска. Кучето може едновременно да проявява няколко типа агресия.
Доминантно-агресивните кучета изглеждат самоуверени и напрегнати. Те стоят изправени, ушите и опашката са щръкнали, гледат напред заплашително и ръмжат в ниска тоналност, като приповдигат, но не обтягат устните. Те стъпват с лапа на гърба на другото куче, настъпват хората по краката и блъскат децата, когато минават през вратата. Поведението им е отчетливо агресивно и изискващо внимание. Те изискват да излязат навън, изискват повече грижа, защитават територията си и сърдито прекъсват храненето си, когато някой мине покрай тях. Повечето от тях не се подчиняват на командите "легни" и "място", обикновено са мъжки.
Защитно-агресивните кучета имат противоречиво поведение. Застават в подчинена поза - притискат ушите към главата, не гледат в очите, подвиват опашка и се притискат към земята. Те се съпротивляват на командите, не понасят да им се пипат лапите или да ги решат и подстригват и обикновено изпитват ужас от протегната ръка.
Това са кучетата, които хапят от страх.
Ако бъдат притиснати в ъгъла, щракат със зъби и обикновено се хвърлят да хапят, когато човек се обърне с гръб към тях.
Основната задача е ясна - да не се позволи на кучето да придобие доминиращ статус над възрастните и малките членове на семейството. Ако кучето знае своето място и никога не му се позволява съпротивление слещу хората, то най-вероятно ще стане приятен спътник.
Основното правило за предотвратяване на проблема е да се избере подходящата порода в съответствие с възможностите на стопанина. Освен това кучето трябва да се социализира отрано. Отношението към кутрето трябва да е внимателно и нежно, особено на 3-4 месечна възраст. Трябва да се храни от ръка, да не му се позволява да краде или дърпа храната от вас. Да му се забрани да лае по деца или непознати, да стъпва по краката на хората или да ръмжи по какъвто и да е повод. Не бива да се играят агресивни игри, да се боричка с хора, да краде предмети. В никакъв случай не трябва да се наказва със сила за агресивна проява, точно обратното, трябва да се избягват повторения на нарушенията и да се учи на друго поведение. Ако кучето хапе или скача върху детето, трябва да се използва строго "не!".
Поощряването с хапки е много полезно за обучението на малките кучета, но постепенно трябва да ги свиквате към награда-похвала и дисциплинарно наказание за лошо поведение. Каквото и да давате на кучето си,
накарайте го да си го заработи.
Дори да е най-малкото лакомство - нека кучето седне, преди да му го дадете. Не бива да оставяте кучето с детето без надзор. Децата трябва да се научат да дават основните команди и поне малко да контролират поведението на кучето.
За корекция на агресивното поведение най-добре се обърнете към професионалист. Трябва да се изяснят всички признаци на агресията и да се предотврати тяхното развиване. Например, ако кучето изръмжи, когато го гоните от канапето, забранете му изобщо да се качва на него. Първото, което хората правят, е да ограничат контакта на животното с човека, към когото проявява агресия, но така кучето ще започне да се опитва да доминира над все повече хора. Затова този, който има най-големи проблеми с кучето, трябва да стане човекът, който го храни и дресира: "седни", "ела", "легни" и т.н. Вероятно ще му трябва помощ за лягането, за да не се стигне до ухапване. Всички останали членове на семейството трябва да игнорират напълно животното, да не го пипат, да не играят с него и да не му дават нито хапка.
Кучето трябва да получава похвали, когато се подчинява. Трябва да се повтарят доминиращите жестове, което то позволява, и задължително всичко, което получава, трябва да е заслужено.
Ако кучето вече ви е победило или физически се страхувате от него, не се колебайте да се обърнете към специалист. Всички писмени съвети в такава ситуация са опасни. Но най-добре е все пак да възпитате навреме едно послушно и добре социализирано животно.
Страницата подготви: Стела Райчева
Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com
|
