Агитация - дейност за политическо или идеологическо въздействие върху обществото или върху части от него.

Съвременен тълковен речник



В същия тълковен речник срещу агитка са записани няколко значения. Това, което ни интересува в случая, звучи така: "Група лица, които вършат агитация или активно подпомагат някого при извършване на агитация."

Тази седмица се убедих, че в крайна сметка, макар и бавно, световните тенденции и порядки си пробиват трайно път в обществения живот на страната. Невъзвратимо отмират първичните форми на посткомунистическата практика за въздействие. Всичко това обаче преминава и през манталитета не само на партийните активисти, но и на обществото като цяло.

Повод за тези размисли ми даде възможността да се окажа край НДК в деня, когато СДС провеждаше своя пленум.

Към обед на вход А3 откъм паркинга бяха останали около 20-30 представители на синята агитка, събрала се по повод форума на ръководството на СДС. Те бяха омърлушени и тихи. Когато се появих на входа, излизайки от НДК, към мен се втурна възрастен човек, явно симпатизант на сините. Хвана ме за ръката и с въодушевление ме запита: "Подадоха ли си оставките?" Любезно му обясних, че не съм канен на пленума на СДС, а и не съм член на тази партия. Допълних, че присъствах на обяда, който министър-председателят даде в чест на узбекския президент.

Когато се приближавах към автомобила си, възрастна жена изведнъж извика срещу мен: "Червен боклук."



Попитах я мен ли има предвид?



Тя веднага се поправи: "Не, ти си жълт боклук." Присъедини се друга дама в пенсионна възраст: "Познавам ти родословното дърво, господин Цонев, майка ти няма средно образование", каза пенсионерката.

Изумен от казаното, не влязох в диалог с тези мили хора.

Просто защото диалогът нямаше как да намери място в общуването между нас.

Докато пътувах от НДК до бул. "Дондуков" 1, си спомних с умиление годините 1991-1993, когато рано сутрин на "Раковски" 134 се провеждаха съвещанията на НИС на СДС. Сините лидери бяха посрещани от възторжени активисти и мощни агитки от 300-500 души. Техните възгласи гравитираха от "Осанна" до "Разпни го".

Репортер тогава беше Иван Такев, който не пропускаше възможност да задава въпроси в ранната утрин - както на политически лидери, така и на сини симпатизанти. Репортажите му бяха по 3-4 минути. Еуфорията бе голяма.

Същата картинка наблюдавахме и на "Позитано" 20, когато се събираше червеният елит. Агитки от червени симпатизанти, дошли с идеята да споделят мисли със своите любимци - ръководители на БСП. Там също броят на тези, които враговете им наричаха "червени бабички", бе внушителен - средно 500 души.

През октомври като член на българската делегация бях в Рим на срещата на високо равнище на ЕС, посветена на Европейската конституция. Тогава видях една друга агитка. Много по-добре организирана и многобройна.



Това бяха антиглобалистите



Десетки хиляди протестиращи влязоха в люта битка с пазителите на реда в италианската столица. Държавни и правителствени ръководители от 27 европейски страни останаха дълго време блокирани в двореца, където се провеждаха дебатите за бъдещия европейски основен закон.

След Сиатъл 1999 г. антиглобалистите използват всеки възможен повод, за да демонстрират отрицателното си отношение към глобалната политическа и икономическата организация на съвременния свят. Десетки хиляди симпатизанти на това движение са придвижват от една точка на света в друга. Харчат се страшно много пари за техните многолюдни агитки. Толкова хора вече не могат да бъдат събрани само на идеологическа основа. Те изпълняват своята поръчка благодарение на финансови инжекции, идващи от кръгове, имащи интерес от поддържането на напрежение и рекетиране на световния политически елит.

Подобни кръгове явно вече се зараждат и у нас. Естествено техните инвестиции засега са смешно малки в сравнение с това, което дават финансовите благодетели на антиглобалистите.

Протестите в София през последния месец доказват тази теза. КНСБ и КТ "Подкрепа"



с голяма мъка доведоха около 1500 души



от провинцията, за да скандират пред сградата на Министерския съвет. Всички те бяха с бели и сини шапки, возеха се с автобуси, със сигурност им бе осигурена храна, а може би и още нещо. На следващия ден пред парламента двата синдиката успяха да мобилизират едва 100-200 души. Явно парите не стигат.

Национален ежедневник писа след пленума на СДС, че на т. нар. синя агитка са раздавани по 10 лева заедно с предварително подготвени плакати и заучени призиви към активистите на партията.

Агитката на антиглобалистите едва ли се вълнува от скандиранията и от целта на мероприятията, в които участват. Ако наблюдавате внимателно българските им колеги, участващи в нашите агитки, ще забележите същата тенденция. Вече ги няма спонтанните митинги на "Раковски" 134 и "Позитано" 20.

Световната практика, европейска или не, все пак си пробива път и у нас. С пазарни методи и средства.