"Кръвта вода не става" на Венко Марковски възкръсна буквално (изд. "Труд"). Той написал книгата през 1971 "по поръка на самия Тодор Живков", отпечатали я едва през 1981, дали няколко екземпляра на автора и на Политбюро, останалия тираж претопили. Сензационната биография на четивото научаваме от предговора на доцент Пламен Павлов, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина.
Марковски пояснява, че повод за написването бил излязлият в Скопие тритомник "Историjя на македонскиот народ". "Ония, които фалшифицират историята, се наричат фалшификатори на историята", кълне дядото на сегашния обществен персонаж Вени Марковски. Тогава там превеждаха Вапцаров на "майчиния" му език, ние реагирахме подобаващо и т.н. Държавният поет - такъв беше фактическият му статут съставил историята на фалшифицирането на българската история. Оценката на днешния предговарящ историк е, с малки забележки положителна.
Марковски е направил това, за което напоследък се харчи Божидар Димитров, историкът. Свършил си е работата добросъвестно, с изненадваща ерудиция. Не е пожалил фактите, до които, по разбираеми причини той бил от малцината имащи достъп, включително и като активен участник.
"Книгата на Венко Марковски за съжаление остава актуална, подчертава Павлов... Тя е аргументирана и безпощадна". Остава въпросът на какво дължим днешната сензация. "Очевидно някой е сметнал, и този някой няма как да не е самият Живков, че истината, дори и казана с могъщия глас на Венко Марковски, може да стои заключена до по-добри времена", отсича Павлов, но и допълва: "Тодор Живков в интерес на истината имаше относително обективен поглед по т.нар. македонски въпрос". Още съвсем мъничко и щяхме да изревем като някои социолози: "Ура, преходът свърши!"
Може да го е домързяло този историк, човещина - да остави по-малко гола сензацията. И времето е такова. Актуалната самоидентификация все още е най-съдбовното. Съвестното отношение към факти от онова време все още не се връзва с декларацията "Аз съм антикомунист". От 10 ноември изтекоха 14 години, което отговаря на 1958-ма, съотнесено към предишната революция. Бяха минали 20-ят конгрес, Априлският пленум, Червенков вече не сваляше цените... А уж в ХХI век времето щяло да тече по-бързо... Явно, изчерпателните факти и около тази сензация ще чакат "по-добри" години.
