|
"Мисия Лондон" - романа за българските дипломатически потайности
в града на Темза, който хвърли в тъч Външно и сконфузи една експрезидентска двойка. Сутрин седмокласничката Алекс заминава рано-рано на училище. Деляна излиза по задачи, а Алек се инсталира пред компютъра: рано сутрин е предпочитаното му време за писане. През останалото време е ангажиран с административните си задължения като главен редактор на сп. "Родна реч" и директор на Дома на детската книга.
Пред компютъра в кабинета му обаче често възниква проблем. Столът на писателя обикновено е окупиран от котарака, който за нищо на света не иска да отстъпи ложето си - вероятно просветен по свои си котешки канали, че и котаракът на Реймънд Чандлър е участвал активно в творческия процес на стопанина си и дори за малко не бил посочен от Чандлър като съавтор на "Дългото сбогуване".
Обзавеждането в дома на писателя е семпло, функционално и едновременно с това артистично. Кухнята е синя, кабинетът - червен, а холът - достатъчно просторен да посрещне дузина гости. В стаите присъстват само най-необходими мебели. На стените има постери на Хуан Миро, Дейвид Хокни, няколко графики. Ниски лавици за книги, небрежни черни шкафове в хола и огромна ваза, натъпкана със сухи цветя, допълват обстановката. Килимите са отхвърлени като елемент от дребнобуржоазния бит и заради навика на котката да си остри ноктите по краищата им.
Първата книга на Алек Попов, "Другата смърт", излиза в библиотека "Смяна" на изд. "Народна младеж" след промените на Десети ноември. Дни преди сборникът с разкази да бъде разписан за печат, авторът изцяло подменя съдържанието с нови разкази. Така на практика
първата му книга остава неиздадена.
Следват "Мръсни сънища", "Игра на магии", "Зелевият цикъл", "Пътят към Сиракуза", "Мисия Лондон" и "Ниво за напреднали". За "Игра на магии" печели Националната награда за фантастика "Гравитон", а за "Ниво за напреднали" - националната награда за литература "Хеликон".
Рецепти за написването на успешна книга няма, убеден е писателят. Според него обаче е много важно един автор да е съзрял емоционално и духовно. Талантът е дар, стилът е нещо, което се учи и може да се развие. Но ако не си успял да развиеш и изградиш личността си, в най-добрия случай резултатът ще е половинчат, твърди той.
В чисто творчески аспект Алек Попов гледа да избяга от краткосрочната конюнктура на пазара. Не че пазарната реализация на текстовете му е съвършено безразлична. Но по-важна е другата реализация - текстът да постигне максимално себе си. Общо взето, се съобразява с мнението на съпругата си
Деляна - най-критичния му и злостен редактор
"Тя е напълно директна, напълно безкомпромисна - признава Алек. - Което често ме дразни, макар че всъщност може би е по-полезно да имаш такъв човек до себе си, отколкото някой, който само да те ласкае. По принцип хората, които се занимават с изкуство, имат достатъчно силно развито его. Твърде ласкавите думи могат да ги доведат до заслепение, до загуба на чувството за реалност и самокритичност. А това не работи за каузата..."
Писателят не робува на схеми в писането. Няма норма за написаните през деня страници, макар да смята, че колкото повече, толкова по-добре. Често обаче се случва и да изхвърля големи парчета текст. Според него вдъхновението идва с работата. "Кофти е, когато човек изпусне нишката на текста", споделя той. "После му трябват поне няколко дни, за да навлезе отново." "Изобщо - заключава без никаква поза Алек, -
един писателски работен ден минава доста скучно.
Гледано отвън, в писателската работа няма нищо интересно. Затова продължавам да твърдя, че интересното при един писател са текстовете му, а не животът му."
В този смисъл проблемът с все по-нарастващата му популярност като че ли не го вълнува особено, защото се опитва да прокара ясна граница между частното и публичното. Той съветва хората да четат книгите му, а не да се интересуват от него.
През лятото Алек и Деляна били осенени от пагубната идея да направят ремонт. Спорели за всякакви глупости, дълго и изтощително, с елементи на психоанализа. От надвесения над връзката им битов разрив ги спасило решението им да превърнат "Мисия Лондон" в драматургичен текст. Като съавтори между тях изведнъж се възцарило относително съгласие. На Деляна като възпитаничка на Възкресия Вихърова много лесно й се отдавала структурата, общата концепция. На нея й било пределно ясно как трябва да се развие сцената, какво трябва да представлява тя като действие. А пък на Алек му било ясно как трябва да говорят героите. Макар че понякога се случвало и обратното...
В крайна сметка се получил много интересен резултат. Многопластовият роман бил сведен до няколко основни сюжетни линии с актуален и силен социален ангажимент. Алек смята, че пиесата може да бъде поставена най-успешно от самата Деляна. Тя усеща динамиката на текста, има сценична визия и няма опасност да изпадне в битовизъм, убеден е той. Неотдавна тя завърши магистърската си теза, посветена на новата роля на зрителя. "Намираме се на прага на един глобален проблем - споделя тя, - а именно, че
ежедневният ни живот непрекъснато се театрализира
До такава степен, че вече почти нямаме истинска потребност от театър. Театърът на свой ред пък се консервира и започва да прилича на музей. Хората отиват на театър, както отиват в клуб или в музея. Това, че не виждат на сцената нещо, което дълбоко да ги засегне и да ги разтърси, не ги притеснява. Публиката все по-малко разсъждава върху културата и все повече я консумира."
С новата пиеса "Мисия Лондон" двамата си поставят задача не само да разсмеят публиката, но и да предизвикат резонанс, социална рефлексия. Според тях е дошло времето на политическия театър, а той е най-достойният начин обществото ни да отвърне на жалкия театър на политиците. Засега единствено Българското национално радио се е осмелило да посегне към потенциално подривния материал. Вече се подготвя радиовариант на пиесата, фокусиран около една от сюжетните линии, който ще бъде излъчен около Нова година. Сюжетът кореспондира с нашумялата история за патиците и лебедите от лондонските паркове, които според британската преса са станали плячка на източноевропейски емигранти.
Алек и Деляна са оптимисти и за съдбата на сценичната версия. Въпреки различните нива на рецепция, заложени в пиесата, всеки, който я е чел, смята, че се е получил един страхотно смешен драматургичен текст, при това доста по-различен от оригинала... Първата им съвместна творба е издържала превратностите на битовите катаклизми. Дали ще преодолее съпротивата на статуквото, тепърва предстои да видим.
|
|
|