"Дневник" на Иван Шишманов излезе от небитието (изд. "Синева"). И. Бурилкова и Ц. Билярски реставрираха текста от стотици листчета, десетки тефтерчета и бележници, визитни картички, белите полета на писма, пликове и документи - нахвърлян от 1879 до 1927 г. "Кога ме мързи да пиша дълги записки по някой път, за да не се забрави съвсем приключението, което е ознаменувало бедний ми ден, аз се задоволявам със записването на датата на някой банален факт, на някоя обикновена случка, някоя визита и в повечето случаи спомням си покрай тях и по-важното, което се е случило на него ден".

Неудобно е, някак, да се обяснява кой е Шишманов: съосновател на университета, строител на държавата и националната култура. Пазят се съболезнованията за неговата кончина, изпратени от ректорите на 28-те най-престижни университети в Европа. И понеже страницата ни е книжна: преди 115 години той подхваща издаването на "Сборник за народни умотворения". Поредицата стигна вече шейсет и някой си том и е комай единственото въобще българско нещо, което не само не е секнало през периода, но и не се е изменило.

Главната фигура в Шишмановите записки е очаквано Вазов, филолозите знаят защо. Но из страниците се разминават Г. Брандес, Горки, Жан Жорес, Плеханов, Вера Засулич, Щросмайер, Леся Украинка... Нашенската кавалкада политици, писатели и артисти от всякакви гилдии няма чет... Фердинанд иска съвета му за нови министри, той отсича за един: "Не става". - "Да, но той ми е услужвал"... Друг случай. Шишманов е назначен за министър, принцът събира чисто новия кабинет в Евксиноград. Министрите обаче решават, че преди деловата част трябва да се изкъпят, събличат се - компанията е изключително мъжка, на втората минута финансовият се удавя. Фердинанд наблюдава от високия бряг и подмята на френски: "Един адамитски кабинет"... Приказка!

Нашата висока култура е христоматийна. Тя не разполага с алгоритъма да включи нещо в себе си, ако не го е включила в христоматиите. Имена като Асен Златаров, Шишманов, Арнаудов, че и Хаджийски са имена и нищо повече - извън кръга на специалистите. А то е яко завързано с обобщението на дядо Петко, бащата на Димитър Петков. Разказва го Шишманов. Този строител на съвременна България се върнал наперено в селото си и старият го пита: - Е, каква ти е работата? - Пиша. Занимавам се с писателство. - Е, тогава как ще прокопсаш!