"Мистерията Моцарт" е съвсем нова книга на Филип Солерс (изд. "Рива"). Авторът е нещо български зет, съпругът на Юлия Кръстева. Той влиза във френската литература през 60-те, съучастник е в претенциозната белетристика на "новия роман".

Есе би трябвало да се нарече българският дебют на Солерс. Тук е животът на Моцарт, тук е обяснението на неговата музика, тук е възприемането й през времето, без това да е биография, портрет, или нещо теоретично. Първата сцена е такси в Париж, шофьорът предлага "Реквием", запис на Карл Бьом 1971 (какви таксиджии!). Солерс: "Хайде, давайте, благодаря". И тръгва пътуването. Пътуване е другото име на книгата - с бързо сменящи се картини, откъси от писма, цитати, бележки върху творби в напрегнат ритъм: "Аз те свиря, ти ме свириш, аз те слушам, ти ме слушаш, ние се слушаме, ела, подай ми ръка, да не стоим на едно място, да вървим нататък. Моцарт е това ние".