|
Домът на професора по анатомия и ректор на Медицинския университет Владимир Овчаров е, естествено, пълна противоположност на професионалната му среда. Залите за аутопсии и лабораториите са студени, бели, стерилни, огромни. Апартаментът в кооперацията на тиха уличка в кв. "Бъкстон" е пълен с живот, топъл, умален от многото книги и картини и от особения уют, който създават натъпканите догоре библиотеки.
Както виждате, у нас няма нищо скъпо и луксозно, казва професор Овчаров. Нищо, което да се купува с пари. Например в гостната няма подово отопление, теракота или дори парно. Отоплява се с печка на дърва. Когато се запали, до нея се примъква сиамката Къци. Котката е женска, но е кръстена така, защото куцала като малка. С еднократно бързо леко ухапване Къци показва, че не желае да бъде обезпокоявана. Другите обитатели на дома са професор Овчаров, съпругата му Евгения и близнаците Веселин и Атанас. Третият, по-голям син Владимир, живее в Германия.
Анатомията
Това е наука, за която е най-точен е клишираният израз фундаментална. Студентите по медицина я учат още от първи курс и е, меко казано, труден изпит. Противно на масовото възприятие анатомията не е свързана само със скелети. Учи се всичко, което е в човешкото тяло - кости, мускули, стави, нерви, органи, мозък - и в естествен вид, и на клетъчно ниво. За целта се правят дисекции на трупове - обикновено на възрастни хора, непотърсени от близки. "Има и студенти, които припадат", обяснява Овчаров. По принцип тези студенти не бива да стават клиницисти, да не говорим за хирурзи.
Специалността на проф. Овчаров е мозъкът и по-точно изследванията на поведенческите различия между мъжете и жените.
"Всичко идва от мозъка", казва професорът. И разказва, че жените, например, имат по-лошо пространствено ориентиране от мъжете. Затова по правило не могат да шофират и паркират добре. Обяснението е, че преди стотици години мъжът е бил ловецът и му е било нужно да се цели и преценява обстановката. За сметка на това жените пък имат по-добра речева способност и е доказано, че
говорят 3 пъти повече от мъжете
Жените могат да вършат много неща наведнъж, а мъжете се съсредоточват върху едно нещо, което обяснява реплики от сорта: "Остави ме, имам работа." Мъжете по заложба са полигамни, защото като бойци и ловци са умирали повече и полигамията е можела да спаси оцеляването на вида. С това пък може да се обясни и успехът на порнографската индустрия - част от съвременните мъже задоволяват полигамните си наклонности, пожелавайки и притежавайки жени от списания и филми.
Последните 1-2 поколения мъже се чувстват некомфортно, защото губят водещата функция в изхранването на семейството, обяснява Овчаров. Жените са независими, имат професия, с която често изкарват повече пари от мъжете, имат и хапчета антибебе. Нещата са толкова сериозни, че дори редица изследвания показват, че оплодителната способност на спермата спада.
Всъщност всичко това са отдавна известни факти. Разказани от проф. Овчаров обаче, звучат адски интересно - вероятно защото медицината и анатомията показват и обясняват света от по-различен ъгъл. Например - модата е антибиологична - късите поли водят до възпаления на яйчниците, течения и намалена детеродна способност. Тесните панталони понижават жизнеността на сперматозоидите.
Или - преди 100 години хората раждали по 5-6 деца, от които са оцелявали 1-2, най-здравите. Сега жените често раждат само едно дете и медицината и фармацевтичната индустрия са извикани на въоръжение да запазят живота му на всяка цена.
Семейството
Само големият син - Владимир, е избрал да тръгне по научните пътища на баща си. Завършил медицина в България, работи в институт по невронаука в Германия. "Не съм мислил, че и той като мен ще работи с мозъка", казва Овчаров. "Аз съм върл противник родителите да се намесват в професионалната ориентация на децата си. Нагледал съм се на хора, които са избрали погрешно професията си, което след това води до съсипване на живота", казва професорът, който през декември започна втория си мандат като ректор на Медицинския университет. Особено при медицината има родители, които оказват силен натиск върху децата си да станат лекари - или защото семейството е на медици, или защото е на неуспели такива.
Е, бащата на проф. Овчаров е бил лекар, а майка му - зъболекар, но той твърди, че сам е избрал професията. Още по време на следването му било интересно да се занимава с анатомия. След завършването бил разпределен в АГ-отделение в Ардино. "Можеше и да стана акушер-гинеколог, но там просто нямаше кой да ме учи", обяснява той. През 1967 г. се явил на конкурс за асистентско място в катедрата по анатомия в Медицинска академия и оттогава работи там.
Съпругата на Овчаров - Евгения, в момента е пенсионер. Завършила е химия, работила като научен сътрудник, но след раждането на децата станала учител в гимназията, защото училището е близо до дома на Овчарови.
Близнаците Атанас и Веселин са доказателство,
че професорът спазва правилото да не влияе на професионалния избор на децата. Атанас учи финанси в Нов български университет. "Следването по медицина е много тежко, а няма смисъл", обяснява той. Бащата допълва, че обучението по медицина - в университета и в практиката трае 10-12 години - отнема цялата младост. "Ако поне се печели добре, има смисъл човек да си съсипва живота", смята професорът. Всъщност, очевидно е, че парите не са водещ фактор при него. "Не си падам много по тях - не могат да те направят нито по-умен, нито по-щастлив."
Другият близнак - Веселин, завършва Спортната академия. Запален сноубордист и парапланерист. "Той е един от най-добрите парапланеристи, има и медали", хвали го майка му. "Не бих тръгнал да се занимавам с нещо, което не ми е присърце. Ако лекувам хора, без да ми присърце, ще им навредя", разсъждава Веселин. "Той е тип рейнджър. Как да го пратя в Медицинския университет - ще изгасне там", допълва бащата.
Спортът е на почит в семейство Овчарови
По-големият син кара балон и самолет. Бащата пък тренира фитнес и бокс. "До 10-15 километра мога да пробягам", хвали се професорът. Спортът дава издържливост и дисциплина, които са особено необходими при 12-часов работен ден като моя, допълва той. И, разбира се, следва обяснение за сладостта от спорта - мозъкът е така устроен, че след физическо натоварване и при преумора произвежда повече ендорфини - "хормоните на щастието".
|
|
|