|
7-годишният първокласник Тома беше най-щастливото момче в село Смочево навръх Трифон Зарезан. След като на 14 февруари по пладне дядо му Тома пръв заряза ритуално в присъствието на 120 мъже лозето и сипа в корените вино за здраве и берекет, той даде ножицата и на внука си, за да отреже няколко пръчки. Сетне мъжете се върнаха в двора на параклиса "Св. Никола Летни", за да продължат започналото още сутринта празненство. "Това е много важен празник за мен", сподели пред "Сега" Тома, закичен като големите според обичая - с разцепена лозова пръчка на яката на якето си.
От двора на параклиса се виждат Руенската и Осоговската планина с връх Голям Полич, зад който се намира язовир "Калин", най-високият планински язовир на Балканския полуостров. Вижда се и страховитата снежна Рила.
Въпреки силния вятър и лютия 15 градусов студ
жегата в душите
на хората расте,
защото на този ден тук има в изобилие вино и ракия домашно производство - най-доброто лекарство, което българинът е измислил против студ. Всеки си е донесъл от къщи месо, което се изпича за секунди на хитроумно измайсторената в казанлъшки завод скара с дървени въглища. Дългата маса под навеса на магерницата е предвидена да побира поне сто човека. В края на тази фаза на празненството - преди хората да слязат в селото, за да продължат празника там, - от години смочани поддържат една закачлива традиция - върху една от гредите редовно се води статистика и с въглен се пише колко човека са присъствали: 2000 г. - 100 човека и 5 жени; 2001 г. - 180 човека и 7 жени, и т. н. През последните 50 години мъжете нито веднъж не са пропуснали празника.
"Навънка е само
за мъже и кучета",
провиква се двуметровият Васко Василев, родом от Смочево, а сега жител на Дупница, обяснявайки афористично закачливия надпис, докато черпи наред с гъстата си и жълта като олио гроздова.
Допреди няколко години параклисчето на това място е било малко и порутено. Но един мъж - Ангел, имал откровение - параклисът да се ремонтира. Така за няколко години, с дарения на всички хора от селото и с доброволния им труд, мястото вече е добило съвсем друг облик - църквата е построена наново и измазана с вар, вътре е изписана нишата на олтара, а отвън в двора е построена магерница с голям навес. Сега предстои да бъде настлана с огромни каменни плочи и пътеката към параклиса. Плочите са докарани специално от Рила и чакат струпани край пътеката.
Според легендата, която ни припомня другият дядо на малкия Тома - Васко, оттук бил минал св. Иван Рилски на път от Бобошевския манастир, където пребивавал в началото на подвижничеството си, към Рилската пустиня. Още по турско хората съграждат тук предишния параклис. Един човек изписва на ламарина икона на св. Николай Чудотворец и я оставя дар вътре. Някъде през трийсетте през това място се отбиват група ловци. Двамина от тях решили да продават мурафети и
простреляли със
сачми иконата
Но до няколко седмици време и двамата били застигнати от неизвестна болест и намерили смъртта си.
По иконата и сега личат като рана следите от сачмите въпреки реставрацията й.
Село Смочево обича и почита параклиса си и три пъти в годината се събира тук - на св. Никола Летни, на св. Никола Зимни и на Трифон Зарзан.
Трифон Зарезан е един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар и църковно-православен канон.
Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозята - пролетното им зарязване.
Централната обредна практика в цяла България се нарича "да се зареже лозата", "да порежат лозето", "да се закрои лозето". Цялата народна етимология около името на светеца и производствената практика около обработването, осъразмеряването, орязването и култивирането на лозата насочва към значението на зарязването с косер, или в по-ново време, главно в Източна България - със "завана", лозарска ножица. Народната агиография е най-тясната връзка между каноничната иконопис и живата народна традиция. В църковната живопис във всички български етнически райони св. Трифон е изобразен като младеж (според църковното му житие той загива млад), който държи инструмент за рязане.
Обичаят протича
в три цикъла
- предпразник, служба в църквата, същински празник - зарязване на лозето и заключително обредно празнуване на място, което се пренася накрая в селото.
Празникът носи различни наименования. Повсеместно се нарича Трифон Зарезан, но се срещат и други вариантни форми: в Пиротско - св. Трифон Зарезой или само Зарезоя, в Скопско - св. Трипун, в Струга - Трипун Пияницата, в Източна Тракия (Малгарско) - св. Триун, в Котленско - св. Трифон Чипия или св. Трифон Безносия. В олтара на църквата "Св. Георги" в Дупница се пази уникална икона от 1895 г. на св. Трифон, където той е изобразен с косер и с надпис - "Св. Трифон Лозокроец".
Следобед мъжете от Смочево се прибират в селото, където тържеството продължава от къща в къща. Последната спирка по традиция е къщата на Васко, дядото на малкия Тома. Тук ги чака 84-годишната баба Елена, майката на Васко и прабаба на Тома.
- Еле, сине, еле, да ми разкажеш за празника - посяга да прегърне Тома баба Елена. Тома за миг се гушва в нея, но после се дръпва, кляка пред камината и започва да храни огъня с дърва. Сетил се е, че Трифон Зарезан е суров мъжки празник, на който жените много-много нямат думата. Даже и ако става дума за любимата му прабаба. Пък и нали вече е станал истински "лозокроец".
|
|
|
|