Детето е изключително красиво, с особено, ангелско излъчване, сякаш витае. Но има тотално нежелание за контакт с когото и да било, а стената между него и света е неразрушима. Това е краткото описание на мъчителното заболяване аутизъм. Името на болестта произлиза от гръцкото autos - себе си. Аутизмът се характеризира основно с липса на контактност, затвореност. Това много го приближава до характеристиките на шизофренията и често аутизмът се разглежда като форма на шизофрения в ранна детска възраст.

Аутизъмът е вродено нарушение на психологическото развитие при децата, което се изразява в отчужденост към външния свят, много ограничено възприемане на пространствата, задържане на психическото развитие, нарушение на интелекта, речта, слуха или зрението. Детето не може да се адаптира към социалната среда. То винаги стои настрана и е затворено към всичко, идващо отвън, особено към хората. Детето обаче има добра връзка с предметите, интересува се от тях и може да си играе с часове.

Още в бебешка възраст сигнал за аутизъм е липсата на общуване с поглед, гукане, реч. Засегнати са мисловните способности, особено символното мислене. Затова и част от децата не успяват да изградят речева комуникационна способност. Детето не може да общува дори и с родителите си, то има вътрешна неспособност да изгради обичайния биологичен контакт, който осигурява връзка с другите хора.

Част от аутичните деца не осъществяват зрителен контакт, забелязват нещата с кратък периферен поглед. Имат бедна лицева експресия и бедни жестове, както и много стереотипни движения, които не изразяват определено значение. Употребата на езика почти винаги е неестествена. Децата напълно следват своите собствени импулси, като не се съобразяват с изискванията на обкръжението. Те не искат да се обучават от възрастните или учителите. Имат изолирани области на интерес.

Аутичните деца не молят за помощ и не очакват участие, не викат при беда и не отвръщат на обидата. Пространството, в което съществуват, е обърнато към тяхното собствено "аз".

Освен самотата, вторият основен симптом на аутизма е стремежът към неизменност - при всяка промяна на околната среда се появява тревога. Такива деца неадекватно възприемат пространството около себе си, като реагират само на това, което се намира в непосредствена близост. Те се боят от височината, силните звуци, резкостта на движенията, ярката светлина.

Децата имат уникално желание за еднаквост. Звуците и движенията им са монотонни повторения, както и вербалните изказвания. Има ограничение в разнообразието от спонтанни дейности. Поведението на детето е обсебено от желание за поддържане на еднаквост и педантичност. Понякога речникът на такива деца е изумителен, имат превъзходна памет за отминали събития, за имена. Прецизно преподреждат сложни модели и последователности. Това говори за висока интелигентност. Могат да демонстрират отлични способности за логично абстрактно мислене, да създават оригинални думи.

Точната причина за появата на аутизма не е ясна. Смята се, че болестта се появява при раждането, а причините може да са генетични, да са следствие усложнения по време на бременността, например прекарана рубеола.

Лечението на тези деца е изключително трудно. Те трябва да посещават специални училища, където педагози и психолози да им помогнат да си създадат поведенчески навици и минимално необходима реч за общуване. Като част от лечението и адаптирането към социалната среда може да се включва и терапия със специално обучени животни - коне, делфини.