|
Има. Това е Атлантическия клуб в България.
Но въпросната структура е не само люпилня за властта в държавата, но и нейна люлка. Защото в почетния борд на директорите й са едновременно Ахмед Доган и Надежда Михайлова, Стефан Софиянски и Петър Стоянов, Брус Джаксън и Светлин Русев, Симеон Сакскобурготски и Николай Гигов, Тодор Кавалджиев и Тодор Вълчев, Асен Агов и Богомил Бонев.
Нещо, което прави това място на кадрово стълпотворение особено интересно. Безспорно е и че този клуб има особена роля да се стигне до предстоящото членство на България в НАТО. Той бе в основата на посещенията в България на действащ американски президент - Бил Клинтън, на Далай Лама и на папа Йоан Павел II. Не може да има спор и около обстоятелството, че тази структура бе една от първите (ако не и първата), която заговори за влизане на България в НАТО още преди да си и помислим, че това изобщо е възможно.
Няма спор и че лицата, които са чели лекции по негова покана в България са повече от известни. Сред тях са покойният шеф на НАТО Манфред Вьорнер, Хавиер Солана, Уесли Кларк, Романо Проди, Ханс Дитрих Геншер, папата, Далай лама, Шимон Перес, Лех Валенса, Джордж Робъртсън, Строуб Талбот, Ричард Столц, Уилям Пери, Уилям Колби, Уилям Коен, маршал Виктор Куликов, вселенския патриарх Вартоломей, Месут Йълмаз, Хосе Мария Аснар и много други.
"Атлантическият клуб в България се зароди по време на
бурните дни на "Пустинен щит"
през 1990 г., когато Варшавският договор все още съществуваше и българският парламент обсъждаше подкрепата на България за съюзниците срещу агресията на Саддам", пише в официалния сайт на неправителствената организация под рубриката "Как почнахме". Пак там се описва и че "група млади депутати от демократическата коалиция (разбирай СДС от онова време) настояваше за присъединяването на България към съюзниците. Разказът продължава с това, че тази група е успяла да събере скоро по-голяма група "ентусиасти с по-дълбоко разбиране за националната сигурност, политици, бизнесмени, дипломати, учени, журналисти, военни и държавни служители", които са се събрали на 7 януари 1991 г. и са обявили "твърдото си убеждение, че страната ще се присъедини към Евроатлантическата общност". Тези хора се събират на 4 април 1991 г. отново и основават Атлантическия клуб в България, отбелязвайки едновременно и юбилей на Вашингтонския договор.
Може би защото
идеята за членството на България в НАТО беше еретична
дълго време, целият списък на основателите на Атлантическия клуб така и не е известен. Може би и за самият клуб, след като в официалният сайт няма всички имена. Там има посочен президентът на клуба, Управителен съвет и почетния борд на директорите (който се утвърждава от Управителния съвет).
Сред основателите обаче няколко безспорни фигури, сред които най-безспорната е тази на тогавашния депутат от СДС, по-късно народен представител от НДСВ и
настоящ външен министър Соломон Паси
48-годишният доктор по математика в Софийския университет (специалист по математическа логика и компютърни науки) няма никаква конкуренция по отношение на това кой пръв предложи България да влезе в НАТО - нещо, което той направи от парламентарната трибуна през 1990 г. като депутат от Седмото Велико народно събрание. Едва ли някой е забравил неговия трабант, в който той разхожда генералните секретари на НАТО, посетили България. И който сега е паркиран във външно министерство.
Няма спор, че Паси има наистина има заслуги страната да влезе тази година в НАТО. Както и твърде интересна биография.
Математикът Соломон Паси е получил докторска степен през 1985 г. В биографията му (в сайта на външно министерство) в периода 1985-1989 г. той е бил "индивидуална опозиция на т. нар. възродителен процес". После е активист на "Екогласност". Влиза в координационния съвет на СДС и участва на националната кръгла маса. По признания на доскорошни американски дипломати в това време те се срещали с него тайно в сладкарничка в центъра на София. След това става член, основател и говорител на Зелената партия в България. Междувременно - през 1990 г., е избран за депутат във Великото народно събрание от листата на СДС.
Съвсем наскоро самият Паси обяви по БНР, че по онова време е бил и консултант на оръжейни фирми като "Арсенал"- Казанлък, "Електронпрогрес", ВМЗ-Сопот и т. н." По негови думи това са били теми, които истински са го вълнували и че той смята, че
"България и сега има бъдеще на оръжейния пазар"
Повод за откровенията бяха проблемите около неговото триседмично членство в борда на директорите на оръжейната фирма "Бета"-Червен бряг през 2001 г..
След това - 1993-1994 г., Соломон Паси участва в няколко експедиции до остров Ливингстън на Антарктида. Междувременно посреща Далай Лама, а през 1994 г. води българската делегация за аудиенцията при папа Йоан Павел II. През 2001 г. той е секретар на националния комитет за покана и посрещане на папата в България. Паси е и сред инициаторите на посещението на действащия президент на САЩ през 1999 г. Бил Клинтън.
Той е член и на националното географско дружество на САЩ, и на международния съвет на Американския еврейски комитет.
През 2001 г. президентът на Атлантическия клуб влезе като депутат от НДСВ и веднага след това оглави парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност. Много скоро бе избран за външен министър в правителството на Симеон Сакскобурготски, какъвто е и понастоящем.
Паси сигурно е
човекът, който участва в най-много неправителствени организации
в България. Освен досега посочените той е съосновател, член на управителните или контролни тела на Евроатлантическата фондация за сигурност и външна политика, Българската аерокосмическа агенция, Фондация "Манфред Вьорнер", Евроатлантическия младежки клуб, Фондация за развитие на гражданското общество, Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий", Института за икономическа политика, Информационния център на НАТО в София, Българския антарктически институт, Българския природен фонд Wildlife, Българското дружество за защита на птиците и ложата B'nai B'rith в София. Той е и във фондация "Фото Ваканция" и е бил в Одиторския съвет на Съюза на българските фондации и сдружения.
Част от тези организации са сателити или възникнали от Атлантическия клуб.
След като Паси влезе здраво във властта през последните няколко години, той се превърна само в почетен президент на клуба. Сега
действащ президент е Любомир Иванов
Той е сред основателите и учредителите на клуба, след което става негов вицепрезидент. Също има защитен докторат в Софийския университет, също в математическия факултет. Любомир Иванов (който е различен от зам.-външния министър със същото име) е специалист по математическа логика, като още преди 10 ноември 1989 г. е специализирал в Акло и в Щатите. През 1990 г. той също влиза във Великото народно събрание. После става парламентарен секратар на външно министерство в периода 1990-1991 г. Любомир Иванов е президент на фондация "Манфред Вьорнер" и е председател на настоятелството на фондация "Общество и информация". Той координира и т.нар. маршалови стипендии, по които на различни специализация в Щатите и Германия са изпратени не малко хора от сегашния политически елит.
Може би малко хора знаят, но сред учредителите на Атлантическия клуб е
сегашният строителен министър Валентин Церовски
Той е завършил институт в Русе със специалност "Изчислителна техника". Според биографията му през 1998 г. е специализирал "финансов мениджмънт в застраховането" в стопанската академия в Свищов. През 1993 г. учредява и става зам.-председател на Съвета на директорите и първи зам.-главен изпълнителен директор на застрахователна компания "Европа" АД. През 2001 г. учредява и е избран за председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Строително-инженерингова компания - София" АД.
През 1990 г. Церовски - тогава 34-годишен, влиза във Великото народно събрание и е сред подписалите новата българска конституция. Според биографията му в сайта на строителното министерство той е "учредител на Атлантически клуб в България и от 1991 г. е член на неговия Управителен съвет". В сайта на Атлантическия клуб неговото име липсва сред хората, които сега са в Управителния съвет. На поканите, които клубът разпраща, обаче Церовски фигурира.
В управителния съвет на клуба е записана и фигурира Иванка Петкова, професор по икономика, която замина като посланик в Швейцария, когато Соломон Паси стана външен министър. И друг член на Управителния съвет на Атлантическия клуб е посланик - Станислав Даскалов. Той е българският представител в мисията ни към Европейската комисия. Даскалов беше външен министър в правителството на Любен Беров и зам.-мистър на търговията в кабинетите на Димитър Попов, Филип Димитров и Любен Беров.
Мнозина свързват Атлантическия клуб и с
дългогодишия му прессекретар Максим Минчев,
който сега е директор на Българската телеграфна агенция, след като бе избран на поста от Народното събрание.
Минчев е завършил журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски" и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. От 1991 г. е член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. Той е бивш журналист от вестниците "Младеж" и "Диалог", после работи в националното радио и в радио "Свободна Европа". Наскоро и програмният директор на клуба Августина Цветкова влезе своеобразно във властта, като стана пресаташе на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Сред учредителите и основатели на Атлантическия клуб е и Здравко Попов - екс-външнополитически съветник на президента Желю Желев. Желев го освободи по време на мандата си по мистериозни причини. Преди дни в интервю бившият държавен глава обяви, че го махнал, защото без негово знание водел някакви преговори с някакви безнесмени, но иначе не е извършил нещо нередно. Попов е шеф и на фондация "Евроатлантическа сигурност и сътрудничество".
В управителния съвет е и политилогът и шеф на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев.
В ръководното тяло и сред основателите на Атлантическия клуб е и
съпругата на Соломон Паси - Бинка Пеева,
която стана известна навремето и като главен редактор на вестник "Репортер 7", направил интересни разкрития за Държавна сигурност в началото на 90-те.
В Управителния съвет на клуба е и един от координаторите на НДСВ в Бургас - Калина Калоянова. Тя стана популярна около епичните борби за кадруването в крайморския град. Местни активисти на НДСВ я обвиняваха, че казвала кой къде да бъде освобождаван, местен и назначаван. Самата Калоянова категорично отрече, Паси я защити. Брат й Димитър Калоянов бе уволнен от поста шеф на Бургаското летище. Тя обаче стана началник на местния клон на спортния тотализатор и влезе в управителното тяло на местна фирма за сол.
Сред работилите за Атлантическия клуб като директор "Стратегически изследвания" е и бившият зам.-военен министър от правителството на Иван Костов Велизар Шаламанов. Сего той е председател на сдружение "Джордж Маршал".
Няма спор, че
почетният борд на директорите е повече от атрактивен
В него са и лидерът на ДПС Ахмед Доган, и бившият вътрешен министър Богомил Бонев, и ексшефът на военното разузнаване Чавдар Червенков, и лидерът на СДС Надежда Михайлова, и бившите президенти Петър Стоянов и Желю Желев. В списъкът могат да бъдат забелязани и имената футболиста Христо Стоичков, на шефа на НДК Христо Друмев, на столичния кмет Стефан Софиянски, на банкера Олег Недялков, на бившия премиер Филип Димитров. Тук са и художникът Светлин Русев, сегашният президентски военен съветник Петър Странчевски, оръжейният търговец Николай Гигов, бившите министри Виктор Вълков, Веселин Павлов, Димитър Луджев, Иван Станчов, бившият шеф на БНБ Тодор Вълчев.
Сред почетните директори също са: станалият много популярен с критиките си към власт и лица в България "американски атлантик" Брус Джаксън, бившите американски посланици в София Хю Кенет Хил и Уилям Монтгомъри.
Няма спор, че е партньорите и
спонсорите на клуба са сред най-богатите
по света и у нас. Сред западните партньори на неправителствената организация са фонд "Маршал", Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на САЩ, Нова атлантическа инициатива и корпорацията "Ранд", Главната квартира на НАТO. Както се отбелязва в официалния сайт на клуба, отделно "десетки държавни и частни предприятия спонсорират дейността му, а ръководителите им са членове на организацията".
И макар някой да си мисли, че организацията ще загуби предмета си на дейност след приемането на България в НАТО, то отсега трябва да е наясно, че греши. Защото от програмите, приоритетите и местата, в които тя е основател става ясно, че тя залага на изледователските програми на Антарктика до космическите проучвания.
В сайта на клуба е записано и следното: "с този състав Атлантическия клуб е най-влиятелният частен институт в България, чиито членове заемат ключови позиции в парламента, президентството, Министерския съвет и имат здрави позиции в българските икономически среди".
Нещо, което започва да се набива на очи...
|
|
|
|
|
|
|
|
