
Още от вратата усещам миризмата й - животинска и много гъста - мирише като в клетката на мечката от зоологическата градина. Наоколо хората се отдръпват, така че тя седи сама в центъра на колелото, като в свой импровизиран амфитеатър. Носи сиво рошаво палто с качулка, нахлупена чак до очите й и това й придава още по-мечешки вид. Все пак има разлика - тя говори.
- Студено ми е, много ми е студено.
След ...