|
-------------------
Половинката на посланик Кампаньола е живо въплъщение на думите му - толкова е хубава и лъчезарна, че изглежда като произведение на изкуството, вълнуващо всеки естет. И екзотично. Защото родината на Зохара е Япония.
"Когато се запознахме в Токио преди 20 години, екзотичният там всъщност бях аз", смее се посланикът. Двамата се срещнали за първи път на една официална вечеря и италианският дипломат веднага харесал 20-годишната японска студентка, но нямал възможност да я заговори. Съдбата обаче си знаела работата - 15 дни по-късно, както карал колата си през Токио, той зърнал Зохара на улицата. Спрял и "с типично италианска настойчивост" я убедил да приеме поканата му за вечеря. Оттогава са неразделни.
Дали е било трудно за
младата японка да се приобщи към живота на един европеец,
при това дипломат, който постоянно сменя държавите? "Не беше проблем за мен, аз бях израсла в доста интернационална среда, говорех английски и мечтаех точно за такъв живот - да опозная повече страни, народи, обичаи", грейва със слънчевата си усмивка Зохара. И добавя многозначително на вече перфектния си италиански: "Между другото, когато се запознахме, аз учех в йезуитския университет в Токио, който се казваше "София".
Няма как да не се съзре символика във факта, че сега двамата ще честват 20-годишнината на брака си в град София...
Джан Батиста Кампаньола поема посланическия пост в България след мисии в Белгия, САЩ, Латинска Америка и в самото навечерие на италианското председателство на Европейския съюз. Периодът до края на 2003-а, когато изтича срокът на председателството, е крайно напрегнат и не оставя на дипломата и семейството му почти никакво време за опознаване на природата на България. Все пак са успели да се порадват на красотите на зимна Витоша и на Пловдив. Сега кроят планове веднага щом се запролети да обиколят и други нашенски забележителности. С най-голямо любопитство очакват да се насладят на Черноморието ни.
Посланик Кампаньола изрично откроява именно
любопитството като особено важна черта
в характера на всеки дипломат. Тъкмо то според него помага за същинското проникване в особеностите на всяка страна. Специално България в този смисъл изобщо не е затруднила пратеника на Рим - той смята, че българската и италианската култура са много близки, както и житейският "южняшки" манталитет на хората.
Дипломатът е убеден радетел на европейското обединение и на българското членство в ЕС. "Когато ме питат дали има полза от влизането на България в Европа, аз винаги отговарям, че България открай време Е в Европа като една от най-древните държави на континента", подчертава посланик Кампаньола. И продължава: "Всеки, който се разходи по "Витошка", може да види млади, енергични, открити хора, които изживяват пълноценно всеки момент, които търсят ново качество на живота. Те са същите като връстниците им в Италия или в която и да е друга европейска страна. Винаги подчертавам пред българските политици, че най-сериозното предизвикателство е именно
способността да се даде адекватен отговор на очакванията
на тези съзрели за промени млади хора".
Посланик Кампаньола е убеден, че културата е най-универсалният език за разбирателство и затова е предвидил цяла серия изложби, гастроли, концерти, ревюта в чест на 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Италия. Особено е горд от предстоящото гостуване на оркестъра на Миланската "Ла Скала" начело с Рикардо Мути. Но още пази в тайна - за да изненада ценителите - името на художника, с чиято експозиция ще представи италианския футуризъм пред наша публика.
Самият Джан Батиста Кампаньола не е поклонник на модерното изкуство -
обича класиката и най-вече школата на италианския Ренесанс.
За това свидетелстват и двете картини от 16-17-и век - лична собственост на семейството, които красят т. нар. "Стая с ангелите" в софийската резиденция на италианския посланик. Името на стаята идва от старите платна с библейски сюжети, сякаш оживили стените й.
Самата резиденция е една от най-красивите сгради в София. Навремето е била собственост на Австро-Унгария, но след Първата световна война е предадена на италианската държава - като част от австроунгарските репарации. Преди около 2,5 години е извършен основен ремонт на достолепната постройка - и сега тя блести като истински дворец.
Вита стълба отвежда посетителя от долния етаж, където е входът и обслужващите помещения, нагоре, към залите за балове, приеми, вечери, издържани в изтънчен виенски стил. Домакините не са променяли почти нищо в автентичната обстановка със старинни мебели, полилеи, огледала. Личните им вкусове се усещат само по сребърните сервизи, избирани от Зохара, и по
синьо-белия китайски порцелан от 13-и век,
който колекционира посланик Кампаньола. "Някои имат страстта да играят карти. Други - да пушат. Моята страст е китайският порцелан", казва дипломатът. Хобито му е наследствено - баща му колекционирал същото, но от по-ранна китайска династия, от 10-12 век.
Повечето от картините по стените са от неизвестни стари майстори и открай време са собственост на италианското посолство. Зохара само ги е преподредила. В залата за официални вечери е сложила един особено харесван от нея зимен пейзаж, изрисуван в италиански стил. Понеже снегът не е характерен като сюжет за художниците от Апенините, домакинята предполага, че творбата е дело на българин, може би обучавал се в Италия.
Лична собственост на семейството е старинното бюро в холандски стил в гостната, върху което са подредени снимки с
посвещения от италианския премиер Силвио Берлускони,
от председателя на италианския Сенат Марчело Пера, както и фотография на домакините с италианския вицепремиер Джанфранко Фини.
На друга елегантна масичка са събрани семейните снимки, сред които на централно място са портретите на 12-годишната дъщеря Ливия - малка красавица, съчетала в нежните си черти японски финес с италианска естетика. Нямаме късмет да се порадваме на компанията й - тя е на училище. Но майката гордо се хвали, че Ливия само за 8 месеца се научила вече да разчита българските букви, а езика е започнала да разбира и да говори още по-бързо. Като всяко дете, лесно е намерила приятели и се чувства отлично в България.
Началото на престоя й у нас обаче било драматично - счупила глезен. Но премеждието станало и прелюдия за едно съвсем специално приятелство - с
любимото й женско куче от "набръчканата" порода шарпей,
което така и било кръстено: Руга (на италиански - "бръчка"). Просто докато родителите разхождали Ливия със счупения глезен в инвалидна количка из софийските улици, минали покрай витрина на зоомагазин. И там Ливия видяла мъничката Руга. Взели я - и оттогава тя е не само най-скъпата приятелка на момиченцето, но и най-обичаният член на семейството. Убедени са, че тя е най-интелигентното куче на света - макар посланик Компаньола и да добавя усмихнато, че така мисли всеки собственик на домашен любимец.
Често тримата излизат на разходка с Руга из любимите си софийски паркове. Когато времето е хубаво, пак из парковете практикуват и любимия си джогинг. Посланик Кампаньола си прави самокритика, че не е много усърден в спортуването, докато съпругата му стриктно отделя всеки ден поне по 1-1,5 час за фитнес.
Зохара Кампаньола отдава много усилия на
благотворителна дейност по линия на Червения кръст.
Тя е завършила социология и психология и има голям принос в социалните изяви на посолството. Именно заради поредния ангажимент в тази сфера тя с извинение се оттегля по-рано от срещата ни. "Съпругата ми цени дипломатическия живот, но не се ограничава само в него. Онова, което я изпълва с истинско задоволство, са хуманните мисии", казва посланик Кампаньола, а в погледа му блести не само любовта към жената на живота му, но и явно определящият за връзката им общ пиетет към красота и в поривите.
|
|
|
|
|
|
|
|