|
Когато подхващаме личните въпроси и стигаме до внука, който е кръстен на дядо си, Пешов-Старши някак се разлива от умиление, става по-словоохотлив и дори закъснява за поредната бизнес-среща. От първия си син Камен, Симеон има и малко по-голяма внучка. "За момента и тя, и Младши посещават детска градина", разказва с широка усмивка Пешов. Доверява още, че лятно време една от любимите му форми на презареждане са
семейните сбирки в родната му къща в с. Белчин, Самоковско
Фамилията включва също съпругата Бисерка, още един син от първия брак на Пешов - Калин и 10-годишната щерка Анна от втория.
Синовете са на 35 и на 29 г. И двамата вече са част от групата "Главболгарстрой". Преди това са школувани в най-различни сфери. Камен например е завършил транспортно-пътно-строителна техника. Работил известно време по изграждането на един завод в друга фирма. И така, докато стигне до сегашната си позиция на директор на едно от дъщерните предприятия на компанията. 29-годишният Калин също е учил в Машинно-електротехническия институт, специалност електротехника. Известно време и той поработил в същия завод, през който минал брат му. Занимавал се с инвестиционната политика, с проблемите на електрооборудването и доставка на технология за Холандия.
"И двамата обаче бяха в калта. 2-3 години се занимаваха с производство на картофи - със старите машини, с ботушите. Животът ги научи какво да правят", философски заключава бащата. След време малкият син загубил интерес към картофопроизводството и отишъл да работи в софийския клон на компания, която сега е част от "Дженерал Електрик". После получил магистърска степен по бизнесадминистрация от американско училище в Швейцария. Като се върнал в България, поработил известно време във финансовата сфера, занимавал се със строителството на Американското посолство. Сега е директор по маркетинга на софийското предприятие на "Главболгарстрой".
Малката щерка Анна е ученичка в италианския колеж в Горна Баня. "Добре се учи. Не казвам, че е супер-дете. Аз не искам да имам супер-деца. Просто добро, нормално детенце, което много ме радва", прагматично се произнася Пешов. За себе си шеговито казва, че
след тежко натоварване релаксира... чрез воля.
"Поне един ден в седмицата, обикновено събота или неделя, изключвам", отчита Пешов. Изключването включва леки туристически разходки из планините по 3 часа с приятели. Има десетина любими маршрута. Сред предпочитаните в Рила е от Боровец по пътя за Чакър войвода. Любими пътеки има и около Своге, откъдето е съпругата му. "Над с. Желен има едни хубави Балкани, където не срещаш почти никого. Тогава е забранено да се говори за работа - на съпругата, на приятелите, на всички. Иначе човек не може да релаксира", разказва Пешов-Старши.
Преди да заеме президентския пост в компанията, бил генерален директор. Това било в началото на 90-те, когато "Главболгарстрой" все още бе държавна фирма. Точно по това време
фирмата карала на автопилот
Нямала шеф близо половин година.
"Аз отговарях за капиталното строителство и за новите обекти в България - Асоциация строителство. Спряха се на мен, защото бях работил в "Главболгарстрой" 3 години - от 1976 до 1980 г. в Москва, където отговарях за много интересни обекти", припомня си началото строителният предприемач. На плещите му били 4 района - в Узбекистан - зоната на Бухара, която е прочуто историческо място и на Газли, в пустинята. Там имало компресорна станция. Районът се помни и с най-сериозното земетресение от 9-а степен по Рихтер през 1976г. "След природното бедствие всички строители напускат зоната, само българите остават", спомня си Пешов. Той отговарял за възстановяването на района. Дал своя дан и при изграждането на най-голямата компресорна станция в град Оренбург по трасето на популярния газопровод "Дружба".
По това време 18 000 души работели за "Главболгарстрой" зад граница. "В началото на 1992 г. по стечение на обстоятелствата останахме с 2000 души", разказва Пешов.
Повратният момент и желязната дисциплина по програма "8 и 8"
През 1991г. Русия обявява търг за връщане на съветските войски от Източна Германия по руско-немска програма, която добива популярност като 8 и 8, тъй като ставало въпрос за 8,8 млрд. С тези пари трябвало да се приберат войските и да се изградят селища за военнослужещите и семействата им.
"В началото решихме, че ще можем да участваме сами, но не успяхме да отговорим на поставените условия. Аз написах писма на 6 немски фирми, които имаха преференциални условия. Предложих им да станем подизпълнители. Познавах се с отговорника за Източна Европа, г-н Бусе. Направихме с тях един исторически протокол, който все още стои в кабинета ми. Направихме консорциум от български фирми", разказва шефът на "Главболгарстрой". После започнало голямото изучаване. Немците обходили част от обектите им в Русия, за да видят как работят, с какви бази и кадри разполага фирмата. В крайна сметка се явили на един от търговете на "Хохтииф". Първото селище, което спечелили - Староконстантино, било за 120 млн. евро и трябвало да се изгради до ключ за 10 месеца.
В България такова чудо до момента не се било случвало
7 души под ръководството на Пешов отишли да докладват офертата. 50 различни специалисти ги изпитвали. Преборили конкурентите от Турция и Чехия, но на финала немците за по-сигурно попитали Пешов дали и колко процента е уверен в това, което говори. "Това беше изпит, по-сериозен и от дипломната ми работа, когато завършвах Инженерно-строителния институт в София. Професорите задаваха въпроси по материала, докато при германците се оказах сам пред комисия от 20 души", смее се Пешов.
Спомня си, че когато стартирали работата, площадката представлявала поле с хумус. "Беше 1 март и беше валял дъжд. Имаше толкова много кал, че се чудехме какво ще правим. Бяхме аз и бъдещият шеф на площадката инж. Стефан Недев. Започнахме с един камион и един джип. Нашето министерство и много от колегите казваха - този е авантюрист. Само 4-5 души вярвахме, че обектът ще бъде завършен. Всички останали се подчиняваха, но не вярваха", констатира президентът на "Главболгарстрой". Минали през доста перипетии, но предали обекта в срок. Пешов казва, че им помогнал Господ, защото в края на ноември и през декември, когато трябвало да асфалтират, още греело слънце.
"Немският контрол беше голяма школа за нас.
По инженерно-технически познания кадрите ни не отстъпваха на познанията на германците, но по ред и порядък сме несравними", казва Пешов. Но бригадата се научила на дисциплина още в самото начало. При бетонирането на едно от стълбищата в жилищен блок се оказало, че едно от железата на стълбището стърчи. Нашите хора го срязали и замазали дупката - по типично български тертип. Немецът, инженер на площадката, обаче заръчал стълбището да се изгради наново. "Разбра се, че няма майтап и дисциплината се наложи. Освен това хората бяха добре платени и получаваха средна заплата от $ 700, което си беше солидна цифра за онова време", минава на фактите Пешов.
Приватизацията на компанията
се оказала втори преломен момент за "Главболгарстрой" и за строителния бос. Още в края на 1992 г. започвали да правят оценка на фирмата с помощта на американската "Ърнст енд Янг". След неколкогодишно умуване, подготовката за приватизация реално стартирала през 1994г. Две години по-късно се стигнало до самото договаряне. Голямата драма настанала 3 месеца преди парафирането на договора. Тогава изведнъж им съобщили, че не им разрешават мениджърска форма на раздържавяване.
"Измениха се показателите и трябваше да се приватизираме кешово. Ние от собствени пари бяхме събрали $ 500 000, а оценката беше ужасно висока. За 3 месеца следваше да съберем много милиони долари, за да успеем да приватизираме компанията. Добре, че няколко банки - наши и чужди, ни повярваха, добре че имах доста приятели. Справихме сме, но после дълги години изплащахме кредити. В края на 2002г. приключи 5-годишният следприватизационен контрол, бяхме проверени и Агенцията за следприватизационен контрол ни сложи в Бялата книга за приватизация", гордо отчита шефът Пешов.
Дали пък разковничето за просперитета не е във вечната близост на фирмата с властта, питам. "Може ли "Главболгарстрой" да е близка с цялата власт от 1991 г. досега? Тя е различна по цвят", контрира Пешов. Подчертава, че просто компанията уважава законите. Неслучайно наскоро фирмата спечели двете първи места за най-голям добър данъкоплатец. Първия приз грабна "Главболгарстрой"-София, а втория - компанията-майка. "Ние работим за България, поддържаме онези ходове на правителствата, които са в интерес на страната. И най-важното, "Главболгарстрой" не се занимава с политиканство", казва Пешов.
Лично той наложил тези правила още през 1990г. Оттогава датира т. нар. историческа заповед и факс до всичките задгранични представителства, с които се налага
вето за политическа работа
и участие в комбинации. "Това беше нашето спасение. Иначе вътре във фирмата вече бяха започнали да се появяват демократи, твърди комунисти, нови комунисти, земеделци, всякакви. Оттогава на оперативките в "Главболгарстрой" никога не се коментира правителство, парламент, политици и т.н. Сега екипът е единен, занимава се само с бизнес и никой не знае кой какви политически наклонности има. Затова се казва, че сме про-правителствена фирма. Правителството е онова, което го е избрал парламентът, а парламента го е избрал народът", категоричен е Пешов.
Чистосърдечно отчита, че е нормално като всяка фирма и те да си имат своите проблеми. "Не се справяме като фокусници. Разковничето е във волята на екипа. И аз си пожелавам в България да има поне още такива 100 компании и в други сектори", казва още строителният предприемач.
|
|
|