На миналогодишните награди "Грами" скромно изглеждащата Нора Джоунс поднесе истинска сензация. Нейният дебютен албум "Come Away With Me" получи 8 златни грамофончета, равняващи се на най-голямото признание в музикалната индустрия за текущата година. Публиката пък призна Нора, като изкупи 18 милиона копия от същия албум.
Минали-неминали 2 години, и дъщерята на Рави Шанкар е готова с втория си диск. Той е и първият, който излиза легално у нас. Независимо от успеха си отвъд океана, "Come With Me" не можа да стане популярен тук. Ето част от причините.
Макар и с баща чистокръвен индиец от Варанаси, а родена в Ню Йорк, Нора Джоунс е израснала в Меката на кънтрито - Тексас. Детството й било като обикновено американско провинциално момиче и в резултат музикалните влияния на Нора се простирали главно по оста Доли Партън-Уили Нелсън. Чак когато се записва в университета да учи пиано и се преселва в Голямата ябълка, Джоунс открива другите стилове начело с джаза и соула.
Тези три влияния се преплитат в новия й албум "Feels Like Home". По моему той е по-добър от дебюта й, въпреки че няма да получи грамофончета. Нора е избегнала кошмарния за музикантите "синдром на втория албум", от който някои изпълнители така и никога не успяват да се съвземат (виж за справка Аланис Морисет, чийто дебют "Jagged Little Pill" и днес е един от най-продаваните албуми в историята на попмузиката).
Малката Нора има невероятен, сърцераздирателен глас. Във "Feels Like Home" тя отново работи със своя гениален продуцент Ариф Мардин - турският корифей, превърнал в звезди Арета Франклин и Дъсти Спрингфийлд. Пилотният сингъл "Sunrise", вече доволно популярен и в нашия ефир, дава много добра представа за темпото и стила на албума. Спокойно, джазирано кънтри за безметежни вечери.
Макар Нора да е композирала сама част от песните заедно с безспорните професионалисти в групата си, най-доброто в албума си остават трите кавъра: "Be Here To Love Me" на Таунс Ван Зандт, "The Long Way Home" от Том Уейтс и "Melancholia" на Дюк Елингтън, за която Джоунс написва собствен текст и я кръщава "Don't Miss You At All". Че става дума за албум, дълбоко пропит с традицията на американския фолк, свидетелства и участието на Доли Партън в най-досадното парче "Creepin In".
Талантливата и искрена Нора Джоунс няма вина, че прехласванията по неин адрес са толкова преувеличени. Маскираният зад добри намерения и продуценти американски фолк обаче е един от най-подмолните стилове в попмузиката: с него Шъная Туейн завладя глобалния ефир, а Нора Джоунс - сърцата на критиката и снобеещата публика. Стига, аман.
Анита, “American folk music” няма нищо общо “Country music”….
Първото е автентична (не непременно старовремска като българската), често авторска или с много импровизации, музика, изпълнявана по различни поводи и само наживо (записите с комерсиална цел са рядкост и почти винаги от изпълнения пред публика)...
Второто е “чалга”...
И ако да харесваш Нора Джоунс е снобия, снобите отдавна щяха да са се издавили в East River…