|
Петър Москов е 33-годишен, семеен. Работи като анестезиолог в болница "Света Анна" в София. Участва в клуб "Диалог" и в инициативния форум, който ще създаде партията около Иван Костов. Миналата седмица Петър Москов е напуснал СДС.
-------
- Д-р Москов, вие седесар ли сте?
- А вие какво влагате в понятието? СДС символизираше желанието за обновяване на България и мисля, че да си бил седесар през тези години е въпрос на гражданска позиция. Седесар съдържаше в себе си промяната и бягството от статуквото.
- Какво се промени, че напуснахте партията?
- Не бих искал разговорът ни да протече в обсъждане на нещо, което така или иначе съм напуснал. Моят мотив беше, че просто там престана да се прави политика. Престанаха да се предлагат, генерират и изслушват идеи. Затова считам, че моето място не е там, и това е причината да търся друга формация или визия, за да приобщя моите виждания към нея.
- Къде трансформирате политическата си енергия?
- Това, което се роди като реплика на липсата на всякаква комуникативност, не само в СДС, а в цялото общество, беше клуб "Диалог". Аз мога да говоря за идеите на хората от този клуб в инициативния форум. Самото възникване на това обединение, от нищото родило се, вече е трансформация на енергия. Опит да се наруши липсата на политика. Аз смятам, че в България реален политически живот няма. Има фасада от думи, зад които не стоят принципи.
- Около какво се върти диалогът в клуб "Диалог"?
- Темите са много и се задават от ежедневието. Дискутираме проблемите на политическия живот, на свободното слово в България, дискутираме нашите индивидуални проблеми, пречупени през призмата на политиката.
- Има ли свобода на словото в България?
- Безспорно, щом като има свободни медии. Друг е въпросът, че аз различавам свободата да можеш да говориш неистини от свободата да можеш да кажеш истини. Ние сме някъде по средата.
- Защо смятате, че е замрял политическият живот?
----------
- Защото това, което обедини толкова хора в началото на 90-те години около надеждите да се построи нещо ново, хубаво и различно от времената на пълен контрол над личността, някъде по пътя се загуби. Превърна се в реплика на това, което беше преди 90-а година, превърна се в умение на определени хора да боравят красиво с неща, които в душите на хората символизират желанието им за свобода и просперитет. Но когато зад тези красиви думи не стоят принципи и реални действия, няма политика.
----------
Политиката е предложение за това как да функционира обществото. Не виждам такива послания в последните 2-3 години. Има хора, които се опитват да формулират истини. За съжаление на фона на общоприетото статукво, че галантното държание е равносилно на добра политика, тези неща не се чуват докрай.
- Но вие, макар и участник в такава свободна формула като "Диалог", вървите към образуването на нова организация - една от всички останали в политиката.
- Стремежът на това, което правим в клуб "Диалог", а сега и на целия инициативен форум е не да се създаде поредната партия, а да се създаде нещо наистина ново, на различни принципи на формиране.
- Каква е разликата?
- Първата разлика са принципите, върху които ще се изгражда самата структура. Разговорите се въртят около създаването на ясни правила, в рамките на които да битуват личностите, които участват в политиката от името на тази формация, а не обратното.
- Това се нарича устав.
- Да, но на нас ни се иска в начина, по който ще тръгнат промените и реализацията на новата формация, това да не е просто устав, който да обяснява остро и сухо субординацията. Напротив, уставът трябва да бъде направен така, че всеки, който го прочете, да разбере, че става въпрос за нещо различно. Че този път гласът на хората ще бъде определящият за политиката на формацията.
- Идеите на Симеон Сакскобургготски звучаха подобно, когато дойде и влезе в политиката.
- Мисля, че точно на базата на този пример може да се види конкретната разлика. Това, което се случи през 2001 г., беше яркият пример, от който бягаме. Някаква личност с група хора около нея, които априори някой е счел умни, компетентни и добри, съобщават нещо в публичното пространство. Никой не задава въпроси към тях имат ли ресурса да реализират намеренията си, как точно ще го направят.
------------
Нищо общо с гражданска формация или пък партия, която в основата си има стремежите на гражданите, не се получи от движението на Симеон Сакскобургготски. Точно обратното. Това, което се опитваме да направим, е именно желанието на хората, които банално се наричат гражданско общество, да обяснят на политиците, че те искат нов тип договор с тях.
----------
Че те имат свой собствен дневен ред и политиците са тези, които трябва да го спазват. Нека не ви звучи хунвейбински, крайно. Но смисълът от правене и съществуване на партия е да има хора със сходни виждания, сходни мнения за начините, по които се решават техните проблеми, те да делегират своите права на други хора, които да ги отстояват, докато първите си вършат работата в ежедневието.
- Как ще осъществявате обратната връзка между гражданите и тези, на които са делегирани права?
- Ето затова са толкова важни първите принципи, от които ще тръгнем. Те трябва да дават възможност за задължителен контрол над представителите на съответната формация във високите нива на политиката. Не искаме да създаваме нов изолиран елит. Не мисля също, че активните политици, които са част от формирането на тази организация, го искат.
- Те вече са част от елита.
- Да, но всички, които сме се събрали около тази идея, вече сме си дали сметка, че е крайно време нещата да започнат да функционират по друг начин.
- Защо вашите усилия се съсредоточиха около личността на Иван Костов? Как той отговаря на вашите намерения?
-----------
- Не мисля, че усилията ни са съсредоточени върху Иван Костов. Ролята му според мен е на един доказал се държавник. Отстояването на последователна политика, която изхожда от определени принципи и капацитета за възможност за реализацията им дори с цената на собственото политическо оцеляване, е качество, което е ценно.
---------
- Разбрах какъв е механизмът, но не ми е ясно какви са новите идеи на бъдещата партия. Вие сте дясна партия, нали?
- Не бих искал да си представям политическата карта на България като запазени места в трамвай. Фактът, че ти си се заявил като десен, ляв или какъвто ще да е, далеч не означава, че си такъв.
- Предполагате, че можете да излезете извън рамките на дясната партия?
- Просто не смятам, че трябва предварително новата формация да се вкарва в журналистически калъп. Защото по първите стъпки на партията, по степента на публичност на дебата, по програмата, която ще предложи тази партия, обществото само ще прецени къде стои. Разбира се, залагаме на десни ценности.
- Казахте, че темите ви се въртят около дневния ред на обществото. Какъв е той според вас?
- Всяка една политическа сила в България е в състояние да обяви един дневен ред, който изглежда благоприличен и общоприемлив. Всяка партия може да се обяви за просперитет, за повишаване на материалното състояние, за борба с престъпността и т. н. Същността е не просто да говориш красиви фрази, а да знаеш как да изпълниш задачите. Мисля си, че макар и малкото заявки дотук на новата формация дават по-мащабна визия за това каква да бъде оттук нататък България.
--------
Всяка партия говори за България до влизането й в Европейския съюз. Като че ли това е някаква крайна точка на развитие и след това политическият живот у нас веднага трябва да се разпусне, защото всичко ще бъде прекрасно. А е важно да се даде дефиниция какво ще се прави след това и как трябва да изглежда страната ни вътре в НАТО и ЕС.
--------
Не случайно обръщението, което беше направено в залата във ВИАС, се наричаше "За силна България в обединена Европа". Т.е. не как да я добутаме до обединена Европа, където някой друг ще ни реши проблемите, а как България с максималната си пълноценност да бъде част от тази Европа и да я направи по-силна. Дотук аз виждам единствено заявки за това как сме успели да вземем едни пари от Европа. Това не е нашата политическа победа. Ние имаме по-далечен хоризонт.
- В разсъжденията ви се усеща доза евроскептицизъм.
- Напротив. Аз стоя изключително далеч от разсъжденията: "ние сме си така самобитни и сме си толкова готини, че какво ще правим някъде другаде и те, ако не искат, така да ни приемат, ние пък няма да им се молим". Профанизация е да се говори, че в Европа ще ни вземат киселото зеле. Това е евроскептицизмът. Реалният подход към този проблем е всички да осъзнаем, че ще има смисъл от нашето съществуване като част от ЕС, ако сме адекватен партньор на другите държави. А това означава да не бъдем в тежест на някого.
- Какво е необходимо да направим, за да сме силен партньор?
- Вероятно би било грубо и ангро да кажа "всичко", но трябва наистина да се променят основите на правене на политика в България и да се промени типът обществени взаимоотношения. Безспорно България има своите достижения в похода си. Направи своите усилия, жертви, за да успее да постигне нивото си сега. И е вредно да се говори, че тези жертви са били безсмислени, че Европа е щяла да ни приеме със или без тях, представянето на усилията като нечии фикс-идеи, а не като осъзната необходимост всеки да промени първо начина си на мислене, а после начина си на работа и на живот. Трябва да продължат усилията в посока на това всеки един да бъде първо самодисциплиниран, сам да си даде сметка какво иска и да осъзнае, че той сам за себе си трябва да поеме част от отговорността. Делегирането на отговорност някому, дори той да бъде цар, не решава проблема, а води до тежки беди, както всички виждаме.
- Какви беди виждате?
--------
- Мисля, че цялото управление е една голяма беда. Ако започнем от чисто елементарните ежедневни неща, като уреждането на битовите проблеми на властниците, които отнемат на хората чувството за справедливост, и завършим с това, че един от първите приети закони от новото мнозинство беше този за хазарта. Това нали е достатъчно като обосновка за една огромна беда?
-------
- Как ще преодолеете риска да се превърнете в нова лидерска партия?
- Първо, всяка партия има лидер. Силният човек с визия е нещо нужно. Но начинът, по който започва да се формира новата организация, е гаранция, че няма да се превърне в лидерски тип партия. Представете си имената на хората, които участват в този инициативен форум, и помислете дали тези хора могат да си позволят да не зачитат своята собствена свобода. Това по условие е невъзможно. Не можете да кажете, че Йосиф Сърчаджиев може да участва във формирането на лидерски тип партия. Тези хора изпитват непоносимост към подобен тип организации. Целта е да се избегнат клопките на това, което преживяхме досега.
- Виждате ли Иван Костов отново като министър-председател?
- Не е въпросът аз да го виждам, а обществото. Моето мнение е, че Иван Костов беше най-успешният министър-председател на България.
- Вие смятате ли, че можете да направите политическа кариера?
- Не и не бих искал. Аз се опитвам да отделя някакво време от собствения си живот, от семейството си и от професията, за да допринеса за създаването на нещо, което ще ме удовлетворява морално. Но аз нямам амбиция да участвам в изпълнението на този проект. Чувствам се добре като лекар. Никой не участва в този форум с идея това да е трамплин към политическата му реализация. Но сега е моментът това, което наричаме гражданско общество, да покаже, че е на нивото на заявките, които прави. Всеки казва, че политическият живот на България не му харесва. Тази претенция изисква продължаване на изречението какво тогава искаш. Аз довършвам изречението.
- Смятате ли за актуална риториката на тема "антикомунизъм"?
- Антикомунизмът е кауза, която включва отказ от подчинение на структури, които ограничават индивидуалната свобода на всеки човек. Това е желание за свободна изява независимо от субективните фактори, които те обкръжават. Антикомунизъм означава желание да получаваш толкова, колкото твоите способности могат да доведат. Антикомунизъм е отказ от унификация. Такъв разговор не е лишен от смисъл.
........... 
