|
Затова частниците вече опипват почвата да врязат в бизнеса. Така се появи и първата информация във вестник "Струма", че
собственикът на погребално бюро "Хеката" Димитър Секулов е купил земя в центъра на града да строи морга. Пред вестника той заяви: "Моргата е още в проект, който трябва да съгласувам с всички инстанции. От общината в Дупница не могат да ме упътят къде да ходя. За първи път се изгражда частна морга в града, затова занесох документите директно в София. Парцелът вече е закупен и е в центъра на Дупница. Остава само да се узакони бъдещият строеж. Ще оборудвам моргата с най-съвременна техника, внос от Германия, хладилни камери, урни... Ще направя една съвременна морга." Пред репортер на "Сега" Секулов обаче отказа да обсъжда бъдещите си икономически планове.
Моргата в Дупница не работи от 4 години,
откакто болницата е преместена.
"Парцелът, на който се намира моргата, е продаден на 12 юни 2003 г. на Иван Георгиев Христов. Той попада в частта на частната болница", съобщи за "Сега" новият кмет на града Първан Дангов. "Има конкурентна частна болница, тя скоро ще бъде открита и ще сключи договор с НЗОК за лечение по клинични пътеки. Нямам нищо против. Но управителят на общинската болница е един от съсобствениците в частната. Д-р Динкова е патологоанатомът в общинската болница в Дупница. В момента тя води аутопсиите в Кюстендил. Или ако прави такива в Дупница, те са в помещение, което абсолютно не отговаря на изискванията на закона за лечебните заведения. Наивно е някой да мисли, че ще направи частна морга, не знам каква е нормативната база, но вероятно законът не позволява да се прави частна морга. Откъде ще вземе специалисти, да им дава заплати, помещението да отговаря на изискванията?", разсъждава кметът Дангов и обещава общината да вземе мерки за решаване на проблема с моргата.
"Вие сте некоректен вестник и тиражът ви пада, защото се занимавате с глупости. Има си морга и вие сте били там", отсече управителят на общинската болница д-р Ени Лефтеров. Докторът е сърдит на "Сега", защото описа споровете между него и кмета на града във връзка с бъдещата частна болница, с която, твърди се, е ангажиран и той, ако и да е началник на общинската.
"Все още не знам как не са ми взели ключа от това нещо, което наричат морга, възмущава се д-р Димитрина Динкова - единственият патоанатом в града. Последната аутопсия, която съм правила там е на 7 февруари тази година, но всичко това е по мое желание. Инструментите, с които работя са завещани още от 1952 г. от д-р Семерджиев. Никога не съм имала електрически трион.
Не питайте как правя трапанации
Нарочно пък санитарят ми счупи клещите, с които режа по-големите кости. Работя предимно с един стар ръчно правен нож, разказва д-р Динкова. Хладилни камери никога не е имало
Вместо да се изпълняват задълженията по реда на наредба 29 от 1999 г. към закона за лечебните заведения, от болницата предлагат на всеки близък на починалите да попълва специална декларация за "освобождаване на починал от аутопсия", твърди тя.
Според чл. 27 от наредбата трупът на починал пациент престоява в болничната стая два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид. След изтичане на този период се изпраща в патологоанатомично отделение заедно с "История на заболяването" и епикриза. Лекарят, констатирал смъртта, попълва "Съобщение за смърт" в два екземпляра, които се изпращат на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия е лечебното заведение.
Чл. 29 пък изрично казва, че "на починалите в болнични заведения, диспансери и домове за медико-социални грижи задължително се извършва аутопсия. Изключения се допускат само при писмено желание на близките и след разрешение от ръководителя на лечебното заведение".
Именно тук болничното заведение избягва закона. Вместо да прави задължителната аутопсия, то кара роднините да заявят писмено, че се отказват. Вероятно защото няма къде да се режат труповете. Но
така болницата избягва и вероятни неприятности
Защото само аутопсията може да установи дали пациентът е бил лекуван правилно. Нашите грешки се виждат в секционната зала, казват лекарите. Стигайки до близките на починалия, тези грешки могат да послужат и за завеждане на дела срещу болницата.
Така че липсата на морга спестява на дупнишкото лечебно заведение бъдещи ядове. А роднините лесно се отказват от аутопсия, защото и без това нямат желание да виждат разцепеното и зашито отвсякъде тяло на своя близък.
В личната документация на д-р Динкова могат да се видят множество писма, които са адресирани до всякакви общински чиновници, членове на парламентарната комисия по здравеопазване и до министерство на здравеопазването. С тях тя моли за съдействие за предоставяне на терен и помещение за морга. Посочва и минималните изисквания, публикувани в "Държавен вестник". Част от тях са - секционна зала от 25 до 40 кв. м, хладилна камера с две клетки-трупохранилища и помещение за обличане на покойниците и подготовка на ковчезите.
Обикновено отговорът е "в момента няма възможност за предоставяне на помещение за морга". Така например й е отговорил на 10 февруари 2003 г. тогавашният кмет на Дупница Асен Пилев. Много инстанции пък изобщо не й отвръщат.
Нищо чудно наистина градът по-скоро да се сдобие с частна морга, отколкото с общинска. Пък и в бизнеса със смъртта тук има натрупан опит. През 2000 г. именно в Дупница се появи и Първо частно гробище, след като общината отдаде на концесия дейността на частно дружество и така се "освободи" от добри приходи.
Нищо не пречи и сега частната инициатива и чиновническото безхаберие да родят Първа частна морга, в която общината (или болницата й) ще трябва да си плаща.
|
|
