В МОН се разделиха на два лагера по ключов въпрос на просветната реформа: кога да приключва основното образование - след 7-и или 8-и клас, и кога да са изпитите за прием в елитните гимназии.

Проблемът не е само организационен. От една страна, на барикадата е традицията на елитарно образование у нас, доказало своята ефективност, от друга - необходимостта от гарантиране на достъп до образование за всички деца.

Дилемата е поставена на дневен ред и заради многобройните дела във ВАС срещу просветното ведомство за сегашната система на прием и неуредиците в езиковите гимназии. Основният проблем около приема след 7-и клас е



застъпването на два

етапа на образование



в едно училище - основно и средно. Според логиката на просветния закон учениците трябва да са завършили основно образование, преди да постъпят в гимназия. Нарушаването на това правило води до ред проблеми.

До 1999 г. децата учеха 1 г. допълнително в езиковите само чужд език и това бе нулева година - извън редовните 8-и, 9-и, 10-и и 11-и клас. Днес няма нулева година, но специалните часове по език - 648 по програма, остават. А това пречи на обучението по другите предмети в 8-и клас и уроци се прехвърлят към следващите класове. Така дипломата за основно образование се взема чак в края на 9-и клас. 648-те часа остават в нея и не се вписват в тапията за средно образование.

Застъпник на тезата за по-кратко основно образование - до 7-и клас, е шефката на дирекция "Политика в общото образование" в МОН София Димитрова. Тя предлага всички седмокласници в края на годината да държат изпит за получаване на диплома, който да служи и за вход в гимназиите. Средното образование пък се разделя на два етапа - 8-10-и и 11-12 клас. Обучението до 10-и клас става задължително и завършва с изпит. Тапията от него дава право да се продължи във втория гимназиален етап или да се излезе на пазара на труда.

Обучението в 11-и и 12-и клас акцентира на профилираната подготовка. Целта е последните 2 години целенасочено да готвят децата за университет. Учениците без такива амбиции на базата на положения след 10-и клас изпит могат да се преместят в техникум и да изучават професия. В програмите има достатъчен резерв от часове, за да се запази интензивната чуждоезикова подготовка 8-и клас, смята Димитрова.

Вторият вариант предвижда преместване на приемната кампания от 7-и в 8-и клас. В този случай в елитните гимназии



ще има една нулева

година на прием -



например през 2005 г. няма да се кандидатства. Учениците ще завършват основно образование в училището, в което са започнали, и в края му ще държат изпит за диплома - тест по 7 предмета. С него кандидатстват и за гимназиите. Интензивната чуждоезикова подготовка се премества в 9-и клас. Тази позиция се подкрепя от шефките на две дирекции в МОН - Мукаддес Налбант и Валентина Дейкова, от зам.-министър Юлиян Наков и от самия министър Игор Дамянов.

Разгорялата се битка между двата лагера се очертава като битка



между интересите на

по-добрите и на

по-слабите ученици,



между града и селото.

Орязването на основното образование ще доведе до драстични уволнения на учители в общо 1766 основни училища, от които 1279 в селата, става ясно от анализ на Налбант и Дейкова. Ще бъдат съкратени 5100 учителски норматива. Очаква се броят на реално освободените да е малко по-нисък. Според двете просветни експертки още по-сериозни ще са последиците за самите ученици.

Голяма част от българчетата завършват само основно образование. Ако то бъде съкратено, тези деца ще имат 1 година по-малко в училище. Онези, които продължат пък, ще трябва да се отделят от родителите си по-рано, отколкото сега. Това ще доведе до допълнителни разходи на семействата и общините за транспорт, както и до обезлюдяване на региони.

Тези заключения са потвърдени от проведена анкета в близо 2600 основни и средни училища. 2345 учители са "за" основно образование след 8-и клас срещу 203 "против". 1947 считат, че при по-кратък основен етап няма да може да се осигури транспорт за всички деца. Броят на учениците, които ще продължат образованието си, ще намалее, заявяват 2044 училища.

Налбант и Дейкова изтъкват и друг аргумент - критиките на ЕС, че образованието ни е твърде селективно и не се грижи достатъчно за равния достъп на всички деца. И че след 5 години осмокласниците ще имат много добра подготовка по езика още преди да влязат в гимназия заради задължителното от 2-и клас ранно чуждоезиково обучение.

Диаметрално противоположна е позицията на защитниците на идеята за по-кратко основно образование. Според тях преместването на кампанията след 8-и клас ще унищожи елитните училища и ще доведе до уравниловка на децата към по-ниското ниво.

"Да се учи език в 9-и клас е твърде късно", твърди директорът на Софийската математическа гимназия Владимир Ненчев. Около неговата позиция са обединени всички директори на математически и природоматематически гимназии. В становище до МОН и НС те цитират изследване на ЮНЕСКО, според което научните способности се проявяват между 11 и 13-годишна възраст. Оставането още една година в основно училище било в разрез с интересите на децата и заради по-ниското качество на обучение.

Нулевата година на прием също би довела до съкращения. Заради нея директорите на гимназии ще трябва да освободят временно за 1 г. много преподаватели по езици - около 2000.

По-краткото основно образование няма да ощети децата от малките селища, напротив, така те ще учат в по-добри училища, смятат още гимназиалните директори. Държавата просто трябвало да им осигури транспорт. Броят на отпадащите щял да намалее заради въвеждането на задължително образование до 10-и клас.

Трудно е да се прогнозира кое от двете предложения ще надделее и дали ще има решение в този мандат. МОН вече е изготвило проектозакони и по двата варианта, но министър Дамянов се колебае. Определени кръгове в НДСВ са за по-кратко основно образование. ДПС е против - заради големия брой основни училища в райони с турско население.