Че изписаното отгоре стои като добър афоризъм, е най-малката причина, заради която "Българино, бъди" на Минчо Драганов си заслужава (изд. "Институт по социология-БАН"). Народопсихологията е любима тема, особено като закъсаме в нещо - всеки е готов да народопсихологства. А не е ли това от причините народопсихологията да стои по-скоро като публицистика, отколкото като наука? Народопсихолозите ще кажат.

И професор Драганов пише с патос, но то е почерк. Книгата му е с подзаглавие "Изрезки за българския национален характер" и ще се прочете различно, сигурното е, че тя очертава границата между публицистика и научно дирене. Той не го изтъква изрично. Внушението идва от логиката му, а там са и полемиката, и останалите "научни" черти. Парадоксът, който прави добър афоризъм от твърдението, изведено в нашето заглавие, е при него полемика.

Професорът наброява 22 схеми на българския национален характер, предложени от различни автори - като се тръгне от Григорий Цамблак. От средата на XIX век до днес народопсихологическите портрети са 16. "Но цялостна специална разработка не е направена", схемите са противоречиви и помежду си, и вътре в себе си. И влачат погрешни представи - като за робството, отчуждило ни от държавата: "Вярно е, че през петте века на робство се създадоха важни предпоставки за такава отчужденост. Но главната причина за държаво-отчуждеността на българина от двадесетия век не е турското робство... Отчуждението на българина от своята държава започна от Първата световна война, когато започна също и разединението на нацията." И по "афоризма": "Задружността и колективизмът са две различни неща и у българина е обилно налице задружността, а колективизмът му е твърде оскъден. Задружността е сантиментална връзка, докато колективизмът е социално-организационна... В задружните общности на българина животът е като песен, а в българските колективи има сръдни, скандали и е нужен авторитетен ръководител, нерядко деспотичен, за да върви работата."

"Един народ не може да се самоуважава, ако не се показва поне пред своите такъв, какъвто е, ако не е убеден в моралното си право да бъде такъв, какъвто е - мотивира заниманието си Драганов. - Гузен народ не съществува дълго."