"Книгата, която няма край", нарича Филип Ариес 2-томника си "Човекът пред смъртта" (изд. "Лик"). Заради 15-годишното обработване на "хиляди литературни, литургически, епиграфски и иконографски източници" е, но темата прави от тези му думи метафора. "История на смъртта", уточнява той задачата си.

"Съществува връзка между отношението на човека към смъртта и неговото самосъзнание, неговата индивидуалност", бил сигурен френският историк и тръгнал да го доказва. И пътьом постигнал енциклопедична пълнота: история на ритуали, поведение на смъртника, на близките, погребения, та до бизнеса. Погребалната търговия възникнала през Гражданската война в САЩ между другото... "В Новото време онова, което доскоро е било чуждо и далечно в смъртта, излиза на преден план и тя вече обайва, предизвиква същото любопитство и същата извратена игра на въображението, както сексът и еротиката", отбелязва Ариес и предрича вече 30-годишния интерес към "Историята" си.