Жилбер Сесброн завършва и двата си романа - "Изгубени кучета без нашийници" и "Да убиеш Моцарт", с едно и също изречение: "Сбогом, свидни мои деца!", изписано с големи букви. Хватката е публицистична. Френският писател (1913-1979) си е изкарвал прехраната основно с журналистика, та е разбираемо. Върху същата причина би следвало да стоварим и предпочитанията му към "парливите" теми от живота.

Двата романа излизат в един том и в нов превод (изд. "Рива"). Общото в тях е детската тема, но в болезнената й версия - за децата с трудни съдби, било от приютите, бездомни, или попаднали в унищожителна буря, предизвикана от родители. Първият е от 1954. Вторият от 1966 - не сложи ли Георги Данаилов почти същото заглавие по-късно върху книга със сходен сюжет? Но това е Сесброн - трагично социален, мелодраматичен и актуален за българската действителност.