Сериозни критики е отправила Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в книга, посветена на образователната ни система. Новата публикация, с която "Сега" разполага, прави пълен преглед на просветната ни система и отправя препоръки по отделните й елементи.

Една от силните страни на образованието в България е, че мрежата от училища е запазена и няма недостиг на школа и учители, пише в изследването. Това обаче не означава, че децата имат равни шансове да получат качествено образование. Отпадащите ученици в V-VIII клас са твърде много - 13%. Системна политика по този проблем не се провежда - нито на национално, нито на общинско и училищно ниво, установяват авторите на анализа.

Неадекватна е и дефиницията за отпадащ ученик. Броят на децата, които никога не са стъпвали в училище, не се отчита. Скритото отпадане на ученици - с отсъствия над позволения брой, също не се следи. Според доклада 1/3 от учениците отсъстват от над 100 часа годишно. Изключването на тези деца от училище е изпразнена от смисъл санкция, защото де факто те вече сами са се изключили.

В тази връзка ОИСР препоръчва да се създаде национална информационна система с броя на отпадналите ученици, тези в риск, както и причините и моделите на отпадане. Авторите отбелязват още, че официалните лица в МОН и инспекторатите не изглеждали много притеснени и постоянно повтаряли, че отпадат главно роми.

Няма съмнение, че българската образователна система се справя много добре с учениците с голям потенциал, доказват го забележителните постижения на олимпиади, пише още в доклада. Системата ни обаче е твърде селективна и се грижи най-вече да подбере по-добрите деца. Това е по-лесно и приятно, но основното предизвикателство пред образованието е да служи на всички деца, изтъкват авторите.

Все по-нарастващата ранна селекция на ученици в специализирани, дори елитарни училища поставя под въпрос бъдещето на пълните школа, които обучават ученици от I до XII клас. Те се превръщат в институции за остатъчни българчета, предупреждава ОИСР.

По този въпрос авторите препоръчват да се премахнат всички ненужни препятствия пред осигуряването на образование за колкото се може повече ученици. Като подобна бариера се сочат тежките изпитни процедури след VII и VIII клас. Преди дни обаче просветното министерство обяви, че с промени в закона за народната просвета ще се узаконят изпитите, които и сега се държат в някои училища преди I, V, VII и VIII клас.



ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ



Докладът ни хвали за стартиралата реформа на учебните програми, но не пести и критики. Учениците продължават да са твърде натоварени, а вместо облекчения дори се обсъжда въвеждане на допълнителна година в средното образование и нови предмети. Стремежът към по-практични знания е похвален, но е опасно да се залита по модни тенденции, които са в разрез с традиционните образователни ценности - познаване на фактите, точни устни отговори, свободно изразяване пред черната дъска, дисциплина, предупреждават експертите.



СТИМУЛИ



Според анализа учителите пък нямат стимули да се развиват. Разликата в месечната заплата на най-ниско- и най-висококвалифицираните учители е 40 лв. От педагозите се иска да ориентират обучението към интересите на учениците, но в същото време не им се оказва достатъчно доверие. Как да изглежда преподавателската дейност се решава централно. България трябва да стимулира по-сериозно учебно планиране на ниво училище и да даде повече свобода на учителите да адаптират официалните разписания с часове съгласно нуждите.