----
Лауреатът на наградата "Вик" за роман на годината - Стефан Кисьов, издаде нова книга. В "Един сервитьор в резиденция Бояна" той споделя 1:1 опита от работата си като келнер при "голямото добрутро" през 1998 г. По-долу цитираме:
----
А иначе системата за кражби беше следната:
Когато има официална вечеря или обяд, или закуска - а те всъщност всички са такива - някои от келнерите получават стоката, т.е. напитките за мероприятието. Тъй като НИКОГА предварително не се знае какво ще се изяде и изпие на подобни обеди или вечери, се взима много повече алкохол, отколкото е възможно да бъде изпит... А парите се превеждат по сметка. Служителите на протокола нямат избор. Те трябва да подпишат, а няма как да питат Иван Костов дали е пил червено или бяло. Още по-малко Хавиер Солана или Симитис. На такива вечери всичко е много официално и на тях, освен келнерите и министрите, други нямат право да влизат. Но дори и да имат, надали някой от протокола би си губил времето да брои изпитите бутилки. Защото не се налага да плаща със свои пари, а с държавни. И дали ще са милион или два, на никого не му пука...Важното беше Иван Костов да е доволен. Йордан Соколов да е доволен. Марио Тагарински да е доволен. Тук ще разкажа нещо за Марио Тагарински. Нашият пряк шеф. Министърът на държавната администрация. Първият път, когато го видях, бях учуден от физиката му. Беше по-дебел и от Александър Божков, но високият му ръст замазваше нещата. Не тежеше по-малко от сто и петдесет кила. А вероятно и доста повече. И в това нямаше нищо лошо. Стига да не се налагаше да го храним.
