Волф ми погоди голям номер. Не си виждах улицата, нито номера на блока от боклуците, които вятърът разпиляваше, тананикайки своята песен, пригласяше на волния им полет и ги запращаше в прозорците. Сбърках си апартамента. По ирония на съдбата се озовах на чуждо място, но уверен нахълтах вкъщи. Едва не ме пребиха после. Таман си закопчавах ципа на чантата на излизане и в бързината се прищипах - видях падаща звезда, която падна право върху темето ми и спусна клепките на нощта. Стопанинът си дойде и непоносима светлина наби силуета му в зейналите ми от изненада да го погълнат зеници. Не ме познава и викна насреща ми - "Крадеец, я дай да видя какво открадна! Крадеец!". Ехото му проехтя и по чантата се посипаха ситни стъкълца от шпионките по вратите. А аз си държах вътре оная работа, която издуваше естествената кожа от рядък вид Перловска анаконда. Отворих чантата и тоя като видя - направо полудя. Умря от завист и зарева като ранено животно, по което бяха стреляли с Фау-2.

Оная работа, с която отдавна трябваше вече да съм свършил, беше станала с многобройни абракадабри и времето ме притискаше. Сърцето ми блъскаше като бетонпомпа и обхваналото ме напрежение наливаше кръв в слепоочието ми, превърнало се в пулсар на феромони. Беше останала от по-предния ден. Три дни се мъча с нея в кантората, място не можех да си намеря и най-невинни движения разбутваха всичко в невъобразим хаос. Да бях слон в стъкларски магазин, нямаше да пощадя и хубавите продавачки да не отнесат хобота. Цял куп секретарки ме обикаляха до премала и задоволяваха всякакви мои прищевки. Накрая си я взех за в къщи, за да досвърша насаме с жена ми. Надявах се любимият човек да ми помогне. Но сбърках адреса и се оказах на подходящото място в неподходящото време. Онзи беше безработен счетоводител и като видя вътре дебелата папка, чиито сметки напираха да хукнат надолу по стълбището - направо полудя.

- Господине, не ви познавам, но душата ми е стон - обърна се той към мен. - Винаги съм мечтал да имам такава сериозна работа, която и куфар да не може да побере. Да се трудя над нея ден и нощ, докато силите ми не изцедят и последната капка и от мен не остане само едно голямо петно - за гордост и слава, и никакъв срам! - с трептящ и изкривен от напиращ плач фалцет човекът изливаше своята мъка по мръсния под, а ръцете му търсеха и не намираха място къде да се спрат.

Домъчня ми за горкия човек и от добро сърце и от тежестта на заседналата дълбоко в джобовете ми вина реших да споделя с него удоволствието да се почувства значим. Предложих да му дам част от работата си. Той се разкрещя и грабна половината от нея, пъхна я под мишница и с бързи стъпки се отправи към жена си, която любопитно надничаше от спалнята. От радост тя вдигна врява, която рикошира от тавана, спусна се към балкона и събори прането, а ключовете в бравите лудо запревъртаха.

- Вече имаш работа! - зацелува я тя така истерично, че ушите ми запищяха. - И наполовина да ти е - това е прекрасно! - Високоволтови трели прободоха тъпанчетата ми, както бях облегнат с гръб към стената откъм външния коридор, и отгърмяха бушоните на таблото над мен. - Но да беше поискал и чантата, това великолепие от Перловската, истинска перла на кожената индустрия.

"Няма угодия в това непосилно време на безработица". Уморен, преметнах през рамо остатъка от работата си и, половин човек, се запътих към дома да представя сметките на жена ми и да ги продължа до първи петли.