26 Март 2004 10:17
Ами четете братя българи защо ще трябва да го наградят Доган. Четете неговите заслуги, които постига заедно с ДПС. 1 ЗАСЛУГА: Наистина е феноменално създаването на етническата партия в грубо нарушение на конституцията и под безпрецедентния натиск на Турция над българските власти. Участниците в тази игра изпадат в дълбока амнезия, когато застанат пред основния въпрос: чии интереси защитава ДПС? Ето какво се посочва в секретен доклад на НСС от края на декември 1991 г.: Първите контакти на Ахмед Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители датират от пролетта на 1990 г. При няколко поредни посещения на лидерите на ДПС в посолството на Турция в София е постигнато споразумение за оказване от турска страна на всестранна подкрепа на движението, без тя да се афишира, за да не последват обвинения за намеса във вътрешните работи на България. Ахмед Доган и останалите членове на ръководството предават цялата документация за официалната си дейност до момента и съгласуват бъдещите си планове. По такъв начин още с първите си контакти лидерите на ДПС съзнателно се поставят в зависимост от помощта на Турция и поради естественото съвпадение на общите им цели последователно насочват дейността на движението към осъществяване на стратегическите интереси на Турция в съответствие с доктрината за външните турци. До настоящия момент са ни известни над 300 срещи на лидери и активисти на движението с дипломати от посолството в София и генералните консулства в Пловдив и Бургас. По-голямата част от тях са осъществени в дипломатическите представителства при всички необходими превантивни мерки за сигурност. По такъв начин турската страна регулярно е получавала и продължава да получава всестранна информация в т.ч. и поверителна за работата на ВНС, Президентството и Министерския съвет. Турските дипломати своевременно се информират от Ахмед Доган и останалите членове на ЦС на ДПС за съдържанието на разговорите им с представители на държавното ръководство и изпълнителната власт за предстоящи решения и стъпки на България във вътрешнополитическата и външнополитическата област. Чрез тях турските представители изучават определени лица държавници, политици, интелектуалци, придобиват секретни документи на МВР, правителството, архива на бившия ЦК на БКП. Всяко отговорно решение на ръководството на ДПС и парламентарната му група се взема след предварително съгласуване с официалните турски представители. Активни връзки с ДПС осъществяват и турските специални служби. Резидентурите им на дипломатическо прикритие са създали "дублиращи" позиции на всички организационни равнища на движението. По същество значителен брой от регионалните ръководители на движението работят под диктовката на прикритите в дипломатическите представителства на Турция у нас служители на МИТ. Връзките на разузнавачите с лица от средите на ДПС в повечето случаи се осъществяват на конспиративна основа от официални дипломатически позиции, маскиращи наличието на действителни агентурни отношения". ДПС е пряк приемник на създаденото през 1985 г. Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ), чиято програма разработва Ахмед Доган тогава аспирант по философия в Софийския университет. Ето посланията на движението, разпространявани в "тайни възвания": "Не помагай на тази държава (България-б.р.), а є вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй, пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин! Не им сътрудничи и не се жени за българи!" Яростният отрицател на възродителния процес Доган, ще каже по-късно пред следствието: "Както и друг път съм сочил, когато започнаха мероприятията по възродителния процес, аз не можах да се преборя с емоциите си, макар да бях убеден в правилността и необходимостта на това мероприятие. До голяма степен за формирането на неправилни схващания у мен допринесоха информациите от различни западни страни, които разпространяваха неверни слухове, на които се поддавах"… Още "по-героична" поза срещу онези събития след 89-та г. заема проф. Ибрахим Татарлъ, бивш депутат от ДПС. Изпаднал в тежка загуба на паметта "забравя" докладите си до отдел "Идеологическа политика" при бившия ЦК на БКП. Там четем следните забележителни редове: "Промяната на имената е сложен процес. Налага се широка идейно-възпитателна дейност сред това население (турскоезичното-б.р.) за разясняване политиката на Партията и народната власт… Разобличаване на турския буржоазен национализъм, на клеветите на турската и международната реакция"…. И т.н. Анкара следваше неотклонно великодържавната си политика в Близкия изток, Средна Азия и на Балканите. Но в разузнавателната є централа разбираха отлично, че осъществяването на целите є в България се нуждае от пета колона, от ефикасен инструмент и легитимен проводник на нейните интереси. И го видя в лицето на ДПС, създадено от Доган на 4 януари 1990 г. В програмата си движението обяви, че "няма да се стреми към политическа власт и няма да приема характера на партия". Това бе перфиден опит да се провери почвата и да се приспи вниманието на обществото и съответните служби. Последва решението на Софийския градски съд по т.нар. фирмено дело № 2574 от 1990 г., който регистрира ДПС и отвори вратите на парламента пред водачите му. Гласовете, че решението е противоконституционно потънаха в ожесточени политически схватки за дивиденти и събиране на електорат. За сметка на това в движението схватливо прецениха обстановката в разградената ни държава и възприеха политика на лавиране, нескрити ултиматуми, незачитане на институциите и всевъзможни задкулисни ходове. Поредната акция бе опитът на ДПС да се регистрира като политическа партия. След отказа на Върховния съд, онези, които съзираха опасността, повярваха в надмощието на разума. Уви, за кратко. Движението се оказа под закрилата на Параграф 6 от закона и бе регистрирано за участие в парламентарните избори. Вратите на НС отново се отвориха пред него. Парадните!… Така бе изкачено още едно стъпало към лелеяната мечта на водачите му и покровителите им в Анкара максимален достъп до лостовете на властта. Отказът на Конституционния съд да касира депутатите му (обявен от запознати за правен абсурд) бе само част от политическия водевил срещу националните интереси. По-късно започна и любовният роман между ДПС и синьото мнозинство в парламента, ознаменуван с нов удар върху имунната система на държавата. Чистката в МВР, несръчно представяна от правителството и министър Йордан Соколов за "естествени промени", обезглави регионалните дирекции. Сценарият бе в ход, а част от лидерите на движението имаха и личен интерес от елиминирането на служители, отлично запознати с агентурното им минало и връзките с антибългарски нелегални организации. В същия период турското посолство в София получава от агентурата си с българско гражданство великолепен подарък, а националната сигурност нов разгромен удар: "Оня списък", където надлежно бяха описани имената и биографиите на дипломатите и разузнавачите ни зад граница. В нормалните страни подобно нещо се третира като изключително тежко престъпление срещу държавата със съответни последици за извършителите. У нас то се оказа трамплин за нечия политическа кариера разбира се, осребрено по достойнство. Принос в националната ни политическа гротеска са и фарсовете на общинските избори в Кърджали, Девин, Опака и др. За ДПС и Анкара самоуправлението се оказа ефикасен инструмент за създаване на местна автономия, съчетана с поредното етническо прочистване в администрацията, училищата, културните центрове. Многопосочната чужда експанзия в смесените райони вече 14 години се извършва под благосклонното бездействие на българските политици и държавници. А репликата на американският посланик г-н Пардю, че "на Балканите етническите партии не са нищо добро" е позакъсняла. Най-много да му напомнят втръсналия ни "етнически модел". Който не е нищо друго, освен методично и последователно осъществявана, пълзяща автономия и превръщане на смесените райони в мюсюлмански анклав. В угода на турските стратегически интереси и в трагичен ущърб на българските.
|