Триумфалната реторика за разширяването на НАТО тази седмица отвъд "желязната завеса" скрива истината, че седемте нови членки от Източна Европа се присъединяват към организация, затънала в съмнения за себе си, писа вчера в анализ от Брюксел кореспондентът на Ройтерс Джон Чалмърс.

По повод церемонията днес във Вашингтон за приемането на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения посланикът на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс каза пред репортери в Брюксел, че сегашното разширяване е "може би един от най-значителните моменти" в 55-годишната история на презатлантическия съюз. Несъмнено това е забележителен поврат - 40% от 26-те членки на НАТО ще бъдат бивши комунистически страни. Центърът на тежестта на доминирания от САЩ съюз ще се премести на изток и ще се доближи до Балканите, Южен Кавказ, Близкия изток и Централна Азия, които са потенциални люпилни на новите врагове - тероризма и трафика на оръжия за масово поразяване.

Но според Шон Кей от университета Уесли в Охайо "много членове губят вяра, че това е полезна организация. Единствените ентусиасти за НАТО в момента са новоприетите. Но и техният възторг ще помръкне, когато разберат, че усилията им за членство в крайна сметка са ги довели до институция, която е в рязък упадък", казва той. Според него най-добрата илюстрация на това е отсъствието на сериозен дебат за разширяването на НАТО в американския Сенат - въпреки притеснението, че зле подготвени страни се включват в съюз, който и без това има главоболия с подобряването на своите военни способности.

За да отговори на новите предизвикателства, НАТО създава сили за бързо реагиране. Но принципът за вземане на решения чрез консенсус може да спъне разгръщането на тези сили, защото съпротивата само на един от членовете може да ги залости в казармите.